Минималната заплата няма да е обща за страната, а различна за всеки бранш. Това ще залегне в тристранно споразумение с 40 мерки в 5 ключови сфери – бизнес среда, "Зелената сделка", енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси. Мерките бяха обсъдени на среща при премиера Бойко Борисов, а днес синдикатите и бизнесът ще подпишат споразумението. Идеята е всяка година профсъюзите и работодателите да договарят минималната заплата, но паралелно с това и минималното заплащане по отрасли, а не държавата да я определя административно. Когато бъде въведен този механизъм, ще отпадне и определянето от държавата на минималните нива на осигуряване за браншовете. Новият механизъм трябва да е факт от 2021 г., а преговорите да започнат сега.

Отпада обаче предложението на синдикатите в да се връща данък общ доход на бедните в края на годината. Държавата не е съгласна НОИ да плаща първите 3 дни от болничните. Максималният осигурителен доход да се определя по златното швейцарско правило от 2022 г., е залегнало още в споразумението, съобщи за в. "24 часа" президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. По него ще се определя и минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се. Това са мерки и реформи, които ще се изпълняват през следващите години, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. В споразумението ще има предложения за реформа в здравеопазването и образованието. Залегнало е и предложението за по-висока ставка за нощния и извънредния труд, като от догодина ще се плаща най-малко левче.