Минималните заплати в Европа през 2026 г.: Къде плащат най-много и защо България продължава да е на дъното?

Минималната работна заплата продължава да бъде един от най-важните показатели за жизнения стандарт в Европа. За милиони работещи тя определя не само месечния доход, но и способността да покриват основните си разходи на фона на продължаващата инфлация и поскъпването на жилищата, храните и енергията.

Нови данни на Евростат, показват значителни различия между европейските държави през 2026 г. – от няколко стотин евро месечно в някои страни от Източна Европа до над 2700 евро в най-богатите икономики на континента, съобщава Euronews Business.

България остава с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз
Към януари 2026 г. минималната работна заплата в България възлиза на 620 евро месечно, което е най-ниското ниво сред всички държави членки на Европейския съюз.

На противоположния край на класацията е Люксембург с минимална заплата от 2704 евро. Това означава, че най-ниското възнаграждение в богатото херцогство е над четири пъти по-високо от българското.

След Люксембург се нареждат Ирландия (2391 евро), Германия (2343 евро), Нидерландия (2295 евро) и Белгия (2112 евро). Това са единствените пет държави в Европа, където минималната заплата надхвърля 2000 евро месечно.

Според данните на Евростат, цитирани от Euronews Business, разликите между отделните страни остават огромни дори в рамките на единния европейски пазар.

Европа остава разделена на две
Данните ясно показват географско разделение между Западна и Източна Европа.

В групата с минимални заплати над 1500 евро попадат основно западноевропейски държави. В средната категория – между 1000 и 1500 евро – се намират Испания, Словения, Литва, Полша, Кипър, Португалия, Хърватия и Гърция.

Под границата от 1000 евро остават половината от изследваните европейски държави. Освен България, в тази група попадат Чехия (924 евро), Унгария (838 евро), Румъния (795 евро), Турция (654 евро) и Албания (517 евро).

Любопитен факт е, че три държави кандидатки за членство в ЕС вече изпреварват България по размер на минималното възнаграждение.

Покупателната способност променя картината
Номиналните стойности обаче не показват цялата истина.

Икономистите използват показателя PPS (стандарт на покупателната способност), който отчита разликите в цените между отделните държави и позволява по-точно сравнение на реалната стойност на доходите.

След такава корекция разликите между държавите значително се свиват. В рамките на ЕС минималната заплата варира от 886 PPS в Естония до 2157 PPS в Германия.

Това означава, че въпреки по-ниските номинални възнаграждения в някои източноевропейски страни, покупателната сила на доходите може да бъде по-висока от очакваното.

Най-големият печеливш след преизчислението е Румъния. Страната се изкачва от 20-о на 12-о място в класацията. Северна Македония също подобрява значително позицията си, както и Сърбия и Турция.

Сред губещите са Чехия и Естония, които се нареждат значително по-назад след отчитане на реалните разходи за живот.

България сред лидерите по ръст на минималната заплата
Макар да остава на последно място в ЕС по абсолютен размер на минималното възнаграждение, България е сред страните с най-сериозно увеличение през последните месеци.

Между юли 2025 г. и януари 2026 г. минималната заплата у нас нараства с над 11%, което е едно от най-високите увеличения в Европейския съюз. Подобен ръст е отчетен още в Унгария, Литва и Словакия.

За сравнение, в Белгия, Естония, Гърция, Испания, Люксембург и Словения минималните възнаграждения остават без промяна през същия период.

Защо някои държави плащат повече?
Според експертите от Европейския институт на профсъюзите (ETUI) основният фактор зад високите заплати е производителността на труда.

Държавите с по-развита индустрия, силен финансов сектор и високотехнологични производства генерират по-голяма добавена стойност и съответно могат да поддържат по-високи възнаграждения.

Съществена роля играе и силата на колективното договаряне между работодатели и синдикати, което в редица западноевропейски държави продължава да бъде важен механизъм за защита на доходите.

Данните на Евростат показват, че въпреки ускорения ръст на възнагражденията в Източна Европа, разликата спрямо най-богатите държави на континента остава значителна. За милиони европейци минималната заплата продължава да бъде не просто икономически показател, а въпрос на качество на живот и социална сигурност.