Ще си позволя да наруша протокола и да коментирам темата и по същество. В последните години в България усилено се говори за нуждата от съдебна реформа, която да обезпечи върховенството на правото и да върне вярата в справедливостта на гражданите. Тази нужда се изостри след масовите протестите от миналата година, както и след парламентарните избори от 14 ноември 2021 г. Това заяви при откриването на конференция “Съдебна реформа. Специализирано провосъдие“ служебният министър на правосъдието Иван Демерджиев, предаде Факти.бг.

"Една от важните теми в тази дискусия е бъдещето на специализираното правосъдие в България. Законът за съдебната власт предвижда, че взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт се осъществява чрез министъра на правосъдието и неговата администрация, включително по линия на изработване на закони и подзакони. Взаимодействието трябва да е прозрачен процес, с който да се съобразява всяка от страните.

Аз ще изпълня своя дълг като изостря вниманието ви върху проблемите в работата на институциите, призвани да осъществяват специализираното правосъдие (СП). Промените в законодателството, с които беше стартирано СП бяха изготвени през 2010 г., но за съжаление, за своето продължително съществуване институциите на Специализирана прокуратура и съд не успяха да убедят българските граждани в своята ефективност, обективност, законосъобразното протичане на тяхната дейност и в крайна сметка в необходимостта от тяхното съществуване", каза министърът.

"Нещо повече, те успяха да създадат в обществото усещането, че често служат за саморазправа от страна на властимащите, вместо да бъдат техен коректив и органи, призвани да се борят с корупцията по високите етажи на властта. В първия си доклад за върховенството на правото от 2020 г. ЕК отправя критики по отношение на специализираните съдебни органи, поради констатирани проблеми, свързани с липсата на човешки или финансови ресурси. Въпреки докладваните инвестиции, направени от правителството в системата, през последните години. Основната критика е, че не са постигнати солидни резултати при окончателните осъдителни присъди при хора от високите етажи на властта. Във втория доклад от тази година пише, че няма осезаем напредък в борбата с корупцията", допълни министърът.

„В тази ситуация българската спецпрокуратура не оправда своето съществуване, като показа различен стандарт към уличените в корупция, независимо дали са в близки отношение с представители на властта, или са в конфликт с такива“, подчерта министърът на правосъдието.

САЩ оповестиха, че най-голямата им антикорупционна акция е срещу Делян Пеевски, Васил Божков, Илко Желязков и свързаните с тях лица и фирми, каза министърът по време на конференцията, визирайки санкциите по закона "Магнитски". И след обявяването на санкциите обаче "българската специализирана прокуратура отново не оправда своето съществуване като показа различен стандарт в отношението към уличените в корупция и подходи по противоположен начин в зависимост от това дали бяха в близки отношения с представители на властта или в конфликт с такива", посочи още министърът.

По думите му няма място за съмнение, че спецсъдът и спецпрокуратурата трябва да бъдат закрити. "Важният въпрос е следва ли да има специализирано правосъдие и в каква форма", продължи той. Демерджиев посочи, че за своето съществуване спецправосъдието не е убедило никого в своята ефективност, обективност, безпристрастност и в крайна сметка от необходимостта да го има. Нещо повече - създали са усещането, че често служат за саморазправа от страна на властимащите вместо да са техен коректив и да се борят с корупцията по високите етажи.

Иван Демерджиев посочи, че мнението на самите магистрати от двете специализирани съдилища е, че при действащата нормативна уредба компетентността им е твърде разширена и вместо това тя трябва да се ограничи до определен род дела. Такава е позицията и на правосъдното ведомство.

Той очерта два варианта за действие – специализирани отдели към апелативните и окръжните съдилища или прокурори със специална подготовка към общите съдилища