Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков постави начало на дискусия за новото райониране на страната. В присъствието на кметове, областни управители и представители на научните среди той представи три варианта за деление на страната - с шест, пет и четири района. Всеки от тях има своите плюсове и минуси, предимства и недостатъци, затова предложенията ще бъдат обект на широко обществено обсъждане през следващите месеци и едва когато се чуят всички мнения, позиции и аргументи, ще бъде взето решение.

Министърът подчерта, че дебатите предстоят в цялата страна и ще е нужно да се вземе балансирано решение. Той изрази предпочитание към втория вариант, който предвижда България да бъде разделена на четири района - Югозападен, включващ областите: Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник; Тракийско-Родопски с области Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян; Черноморски, включващ областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен; Дунавски, в който влизат областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново Русе, Разград и Силистра.

Този вариант се доближава до най-дългосрочната демографска устойчивост, която търсим, подчерта регионалният министър. Той е най-балансиран. При него е спазено естественото географско деление на страната и дава възможност за използване на потенциала на р. Дунав и Стара планина. Следват се традиционни и утвърдени с годините културно-икономически връзки между дунавските, черноморските и тракийските общини. В Стара Европа районите имат имена, като например Тоскана и Умбрия в Италия, Тирол в Австрия, Бавария и Баден-Вюртемберг в Германия. По същия начин и у нас районите могат да носят имена на база определени географски характеристики, посочи Николай Нанков.

В момента България е разделена на шест района от ниво 2 - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен. Заради изискванията на европейската статистика трябва да бъде направена промяна в обхвата им, за да се отговори на критерия за брой население в тях. За районите от ниво 2, например, населението трябва да е минимум 800 000 души, докато в момента Северозападният район е под това ниво, а Северният централен се доближава до долния праг.

Целта на промяната е да бъдат създадени силни и жизнени райони, които да са добре географски обособени и стабилни по отношение броя на населението. Промените трябва да създадат и по-добри условия за европейско финансиране в предстоящия програмен период. Според министъра това не е най-важното. Необходимо е да се създадат предпоставки за провеждането на правилна териториална политика, заяви той. Трябва да създадем силни, жизнени, райони с дългосрочни перспективи за устойчивост, със силни културни, икономически и транспортни връзки, които да са ясна териториална база за разпределението на бъдещите европейски средства. Трябва да минимизираме явлението „център - периферия", посочи още Нанков.

В рамките на дискусията сериозно внимание бе обърнато и върху това дали столицата София да бъде обособена в отделен район, както е предложено в третия вариант.

Според европейските регламенти районите се делят на слаборазвити, райони в преход и силно развити. Слабите имат БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност, което е под 75% от средното за ЕС. Районите в преход имат БВП, което е между 75 и 90% от средното за ЕС, а силно развитите - над 90%. Класификацията по този критерий определя достъпа на регионите до европейско финансиране. Силно развитите имат по-ограничен достъп до безвъзмездно финансиране от европейските фондове. А развитите райони нямат достъп до Кохезионния фонд. Така, ако София град бъде обособен в самостоятелен район от ниво 2, ще има по-ограничен достъп до финансови средства, защото попада в категорията „Развит". Министърът застъпи мнението, че столицата не трябва да се обособява в отделен район, а да бъде част от голям.

Същата позиция изрази и кметът на столицата Йорданка Фандъкова. Според нея оставането на столицата като част от Югозападния район ще бъде приемлив вариант, защото това ще гарантира по-добър достъп до европейско финансиране в периода след 2020 г.

Министър Нанков и столичният кмет застъпиха мнението, че в центъра на териториалната политика трябва да са хората, като се следва принципът, че средствата се насочват там, където са те.

Десислава Николова от Института за пазарна икономика предложи нов, четвърти вариант, при който се оформя голям Западен район. Според нея така Северозападът ще се „качи на един по-бърз влак". Това деление гарантира стабилност на населението до 2050 г., което е добър хоризонт, но най-важното - при него София няма да остане изолирана от европейско финансиране, защото БВП ще бъде 69% от средния на ниво ЕС.

Тя посочи, че столицата разчита на средства за инфраструктура главно от еврофондовете поради липсата на финансова децентрализация. Рано или късно Западна България ще трябва да премине към районите в преход, но е важно това да се отложи във времето, заяви Николова и даде пример с Братислава, която заради отделянето си не е имала достъп до безвъзмездно финансиране, което се е отразило негативно.

За нас е важно да направим райони, които ще са устойчиви в поне 20-годишен хоризонт, за да не правим ново прерайониране на база демография, заяви изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева. Тя допълни, че във всеки от тях трябва да бъдат постигнати балансирани икономически показатели и да има силни центрове, като се запазят естествените връзки. Според нея първият и вторият от предложените варианти се доближават най-много до реалната ситуация, като този с четири района следва и естественото деление на асоциациите на общините.