Следващата седмица Министерският съвет ще одобри позицията на България пред ЕК с искане за предоговаряне позицията ни за въглищните централи, а в понеделник започват срещите на енергийния министър Росен Христов с представители на Еврокомисията. 

В предаването на БНР "Неделя 150" той заяви, че страната не бяга от Зелената сделка и Плана за устойчивост, напротив. Ще настояваме да не затваряме въглищните централи през 2025-2026 г., а това да стане след 2030 г. - в периода 2035-2038 г. 

"Успяхме да убедим предишното НС за промяна на клаузата в Плана за устойчивост, изискващ такова снижаване на емисиите, че това нямаше как да се изпълни без затваряне на тези централи и политиците се убедиха, че в близко бъдеще въглищните централи са необходими за енергийната сигурност - обясни министърът. - Като базова мощност, те не само не конкурират зелената енергия, а я подпомагат, защото колкото повече базови мощности имаме, толкова по-бръзо можем да разгърнем различни източници за възобновяема енергия, защото базовите балансират. Във визията показахме, че след 2030 г. бавно започва да спада интереса към въглищните, защото икономически няма да е изгодно да се поддържат заради цената на емисиите. Но дотогава важното е да не поемаме ангажименти за предсрочното им затваряне и да обезпечим енергийната сигурност и заетостта на хората."

Запитан за смяната на директора на "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности" ЕАД, Христов мотивира решението с факта, че се предвижда изграждането не само на два нови блока на площадката атомната централа, а и други два на тази на "Белене". 

Според него визията на екипа му е, че трябва да има 4 нови ядрени блока - два на площадката на "Козлодуй", които ще заместят излизащите от експлоатация Пети и Шести през 2050 г., а другите два - на площадката на "Белене" трябва да подпомогнат Зелената сделка на ЕС. 

"Енергийната независимост е приоритет и ние трябва да останем износител на енергия, което няма как да стане без ядрени мощности, надявам се решението на парламента да бъде трезво - посочи още министър Христов. - Договорите за предпроектно проучване ще ги предоставим на НС за вземане на решение." 

Запитан за интереса на Украйна към двата реактора в "Белене", Христов обясни, че е необходимо сериозно проучване доколко може да се интегрират в европейска или американска система.  

Според него ако в Украйна имат идея как с "Уестингхаус" да диверсифицират енергетиката си с нашите два реактора, защо България да не може да го направи. 

"Трябва да се провери дали това ще оскъпи проекта, има въпроси, на които да се отговори по технически начин", отговори министърът.