В около 2300 обекта на промишлеността, медицината, селското стопанство и институтите за научни изследвания в България се използват радиоактивни отпадъци, заяви от парламентарната трибуна служебният министър на енергетиката Владимир Малинов, предаде репортер на БГНЕС.

Пред депутатите министърът каза, че развитието на ядрената енергетика изисква отговорно управление на генерираните отработени ядрени горива и съответно радиоактивни отпадъци.

Министърът на енергетиката добави, че съгласно европейската директива радиоактивните отпадъци се погребват в държава-членка, в която са генерирани, освен ако по време на изпращането между съответните държави-членки и друга държава-членка или трета държава не е влязло в сила споразумение за използване на съоръженията за погребване в едно от тези на други държави-членки на територията.

Малинов подчерта, че стратегията за отработена ядрено гориво е основен документ, представляващ националната политика, принципите, целите и задачите, свързани с безопасното и отговорно поведение на всички етапи от управлението на отработеното ядрено гориво и всички видове радиоактивни отпадъци от генерирането до тяхното погребване. Това е възложено на Държавно предприятие „Радиоактиви отпадъци“ (ДПРАО), създадено през 2004 г., като дейностите обхващат преработването, съхраняването на получените от експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ радиоактивни отпадъци, както и радиоактивни източници, които се използват за стопански цели в различни области като медицина, индустрия, селско стопанство и научни изследвания.

„АЕЦ „Козлодуй“ и притежателите на лицензи за използване на радиоактивни източници обработват и съхраняват междинно в обектите си всички генерирани радиоактивни отпадъци до предаването им на ДПРАО“, обясни Малинов и уточни, че в ДПРО се извършва преработване и междинно съхранение на кондиционираните радиоактивни отпадъци, които ще бъдат погребани в национално хранилище – площадка „Радиана“, на територията на АЕЦ „Козлодуй“ след пускането му в експлоатация.

Няма решение за изграждане на хранилище за съхранение на ядрени отпадъци на територията на България. Не са проучвани конкретни площадки, заяви Малинов. И уточни, че до момента има единствено предварителни проучвания на възможностите за изграждане на хранилище. Те са показали, че подходящи геоложки условия има в Северна България, където се намира Мизийската плоча. Стратегията на България предвижда хранилище за геоложко погребване на отработено ядрено гориво да е готово до 2050 г.