Правителството утре, понеделник, отива на „Белене“. Не на площадката с гьола на АЕЦ, а на бившия комунистически концлагер „Белене на остров Персин.
„От няколко дни почистват старателно града, метат улиците“, казва ми приятел от гр. Белене. - Такова оживление не съм виждал от преди десетина години, когато дойде президентът Плевнелиев. Сега министрите на куп щели да идват. И на Втори обект на Персин, казват, са лъснали нещата, облизали са всичко, чудо голямо!“
Министрите венци на жертвите ще поднасят – дълбоко уважителен акт. И дума да няма. То, утре, 27 април стават 77 години от създаването на концлагера „Белене“. Не е кръгла годишнина, но все пак дата е.
Ама пък да взимаш годишнина от началото на такова мракобесно място, дали е най-подходящо? По-добре би било да се почете 40-годишнината от победата на гладните стачки на последните концлагеристи на „Белене“ – българските граждани от турски произход, която годишнина ще е само след брони дни в началото на месец май.
Хем кръгла годишнина, хем – победа! А да победиш комунистическия режим в лагер като „Белене“ не се случва всеки ден. И то с гладни стачки! Веднъж се е случило! Но министрите откъде да знаят това. И със сигурност хората, които ги организират. Не са се сетили да питат жертвите. А те са още живи.
То сега стана много интересно. Защото жертвите – живите пък питат. Министерски съвет питат. Оня ден една дъщеря на концлагерист от „Белене“, учител бил, отворено писмо до служебния премиер Гюров разпространи до медиите. Под сигнал се подписали 40 концлагеристи и наследници на такива страдалци все от лагера „Белене“, а вече
повече от две седмици отговор нямат
Питали те ще защити ли Министерският съвет държавните интереси точно на мястото на бившия Втори обект на „Белене“, което е публична държавна собственост?
И жената, дъщерята на бившия лагерист, питала още куп други министерства писала, милата, ама и те – пълно мълчание. Да се чуди човек, ама и тази власт ли дава заето? Нали уж беше друга, не като предишната.
Питали хората, защото предишно правителство през 2017 г. дало за временно управление на община Белене бившия концлагер със задачата да дострои бетонния постамент на паметника, започнат от земеделците и да реновира съществуващите сгради на концлагера (те са от третия му период 1984-1987 г., точно когато бащата на тази жена е бил въдворен без съд и присъда там).
Общината имала срок от 5 години да направи това, но не го направила и по силата на решението на Министерския съвет правото на стопанисване следва да се отнеме.
Ама в Министерски съвет се настанило такова
безхаберие,
че куп правителства изобщо забравили да се интересуват какво става с тази земя на „Белене“ – дето е публична държавна собственост, за която те отговарят.
И след 9 години общината Белене изведнъж се засилила да строи, и преди месец и нещо стартирала строеж, с който на „Белене“ ще бъде издигнат нов лагер – за чудо и приказ – точно такъв, какъвто е бил създаден в началото. Майтап няма.
Само дето има едно проблемче. „Възстановяване“ на несъществуващи части от лагера „Белене“ в началния му период Министерският съвет изобщо не е възлагал на общината.
Ама нейсе. На кого му пука? То министрите, президентите и депутатите, и другите важни хора идват на „Белене“, само поднасят цветя на жертвите и си отиват. Това вече сме го гледали многократно и го знаем.
И след това държавата я няма. Нито държавната политика. То по принцип не е толкова трудно, не се иска да се открива топлата вода, а да се вземе само опита на всички държави, дето са газени от съветски ботуш – Германия с бившата ГДР, Полша, Чехия, Унгария, балтийските страни, ако щете. Навсякъде държавата си е влязла в ролята и се е погрижила тези места на репресии и памет за жертвите да станат музеи и мемориали. Под неин контрол и грижа.
Само тук държавата е мащеха ѝ е по-лесно да хариже държавна собственост, пък после да не се интересува какво става.
Сега, ако не знаете, има две групи на „Белене“. Едната е тази дето чака отговор от Министерски съвет дали ще върне „Белене“ на държавата. Тя работи безвъзмездно, там са живите жертви и настоява да стане точно това, каквато е европейската практика.
Държавата, а не някой друг да създаде на „Белене“ музей, да съхрани автентичните сгради, да спре тяхното разрушаване, да не допуска частни проекти, които
подменят историята
или ще родят поредната безвкусна бутафория.
Има и друга група. И тя яко работи на „Белене“. Казват от нея, че кауза им било. Може и така да е, макар аз платена кауза да не знам да има. Тази група не иска държавата да контролира, защото тогава те за какво ще се грижат? Ще им се обезсмислят грандовете.
И сега най-интересното. В понеделник министрите ще бъдат посрещнати точно от кмета на община Белене, която не е изпълнила решението на Министерския съвет от 2017 г.
Кметът и солиден антураж ще си има, и лобисти. От групата дето иска тя да се грижи за „Белене“. Не държавата.
И ще показват на министрите каква страхотна работа върши този човек за чудо и приказ – сега цял нов лагер ще стои. И като се втурне народът да го гледа, свят ще ти се завие. Няма да могат да смогнат на туристи в Белене. Градчето ще цъфне и ще върже. Нали така през 2016 г. кметът Дулев си е представял нещата – магазинчета за сувенири, екскурзоводи под път и на път, бус след бус, пълни до догоре – всички за „Белене“. Сбъдната мечта!
Па да вземе правителството да си хареса кмета и в оставащи, дни преди да бъде сменено от новата власт, да му даде нова концесия. И той ще хареса това, и лобистите му ще са сити и предоволни. Толкова труд и усилия са хвърлили за това.
А другите, жертвите, дето писали на Министерския съвет и чакат отговор? Ами те могат да почакат. Така е като не разчитат на лобисти, връзки и обвързаности зад кулисите. А на законност, справедливост и… И малко съвест, може би. Тези пък какви са, ще речете?! От небето ли падат?!
Светла да е паметта на жертвите на „Белене“! Тези дето вече не могат да пишат. Всичко в бившия концлагер на Персин се прави в тяхна памет и чест, да знаете, ако не сте разбрали.
Няма шега, няма измама.
Коментари (0)