Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се представя като жертва на американските и еврейски "лихвени лобита", за да обясни разразилата се криза, но така само отрича проблема, пред който е изправен. Това е катастрофалната му икономическа политика от последно време, пише германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", цитиран от "Дневник". Днес влизат в сила митата, които американският президент Доналд Тръмп наложи на вноса на метали от Турция в петък. В известен смисъл и те може да са "дар от Бога" за Ердоган - това е фразата, която той използва за неуспелия опит за преврат на 15 юли 2016 г. Всъщност случилото се само улесни плановете му за въвеждане на президентска система в Турция, пише изданието.

Сега той може спокойно да отрече, че мерките са резултат от политиката му; да казва, че срещу Турция се води "икономическа война" и да продължи да обсъжда "лихвеното лоби", тъй като твърди, че лихвите по кредитите са "враг", и се противопоставя на опитите за увеличаването им. Може и да обедини нацията срещу "врага", както го направи през юли 2016 г.

В действителност и турски икономисти, както и чуждестранни предупреждават от години за опасностите от икономическата политика на Ердоган. А преди му се получаваше - когато през 2002 г. управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели абсолютно мнозинство, тя извърши радикални структурни реформи, които последният министър от времето преди ПСР, Кемал Дервиш, договори с Международния валутен фонд (МВФ). Мерките помогнаха на Турция да не фалира.

Тайната на успеха

ПСР спечели през 2002 г., защото старите партии бяха съсипали икономиката, оставяйки затрашителни нива на инфлация и дълг. Тогава Ердоган направи правилното и не спести нито една болезнена мярка, но усилията му се увенчаха с успех. За първото десетилетие от управлението на ПСР доходът на турците се утрои.

Икономическият ръст от последните години същевременно не е заслуга на умна политика на ПСР, а на добър икономически климат по света - турският БВП растеше, а политиците не бе нужно нищо да правят за това, продължава ФАЦ. Помогнаха и ниските цени на петрола, което също удовлетворяваше Турция.

В тази обстановка Анкара реши да смени посоката - евтините пари ѝ дадоха възможност за големи строителни и инфраструктурни проекти. Строителството стана мотор на ръста. Предимството бе, че Ердоган можеше да дава големи проекти на доверените си хора и да си подсигурява допълнително властта. Турция опита да смекчи ръста на цените в прегрялата си икономика, като намали някои вносни мита.

Времената се променят

Последиците обаче бяха тежки. Индустрията спря да бъде толкова конкурентоспособна и намали производството си, дефицитът достигна рекордни нива, а инвеститорите, от които Турция можеше да потърси финансиране, почувстваха несигурност след опита за преврат - от каквато бягат дори когато я усетят в малка степен. Реакцията на опита за преврат повдигна въпроси и за правовата държава в Турция, а доверието бе допълнително подринато от новата президентска система, допълнително централизирала Турция и свела властта до решенията на един човек, пише още ФАЦ.

Междувременно частният капитал печелеше от курса на лирата, взимайки много по-евтини кредити в чужбина. Ниските лихви и стабилността на лирата дадоха възможност постоянното рефинансиране на държавния и частния дълг от 250 млрд. долара да не е проблем.

Турция обаче се промени, това се случи и с външната среда, най-късно от 2017 г. насетне. Отново се повишиха цените на петрола, намаляха преките инвестиции, върна се инфлацията; централната банка обаче не повиши лихвите, както предполага повишеният риск в страната.

Голям е приносът за това на самия Ердоган, който се обявява срещу повишаване на лихвените проценти и оказва натиск върху официално незвисимата централна банка. От една страна, се опасява, че такава промяна би спънала ръста (това е вярно), от друга обаче - че ще се повиши и инфлацията.

Отново Европа

Като отрича ролята на некомпетентната икономическа политика обаче, на Ердоган му остава само да празнува това колко смело държи главата си вдигната пред американската арогантност. И то въпреки че самата Турция е осъдила пастор от същата църква, от която е вицепрезидентът Майк Пенс, и всъщност ще спечелят републиканците, които по-лесно ще мобилизират евангелистки гласове през ноември, пише ФАЦ.

Към кого може да се обърне Турция? Едва ли към Съединените щати, блокирали помощ за Анкара от МВФ и Световната банка, пък и той не би бил склонен на условията им. Остават Русия, Китай и Катар, които не искат или не могат да предложат това, от което се нуждае Турция.

Така Турция отново се нуждае от Европа и Германия. През септември Ердоган отново ще е и в Берлин. Ако това не му помогне, ще трябват отчаяни решения, като печатане на пари, да се въведат капиталови контроли и други. Венецуела въведе някои от мерките, само че за разлика от нея Турция няма петрол. За Анкара остава да понесе последствията от грешките си и в икономиката, и в политиката.

(Заглавието е на Faktor.bg)