18 Ноември, 2026

Владислав Балински: Руският терор срещу корабите в Черно море удря директно България и Румъния

Владислав Балински, снимка: Униан

Войната в Украйна превръща Черно море в токсично плаващо сметище

На дъното край Одеса се е образувала купчина свалени дронове и ракети, гледката е ужасяваща

„Корабите-призраци“ от Русия може да взривят туризма по Черноморието, предупреждава екологът 

Интервю за Униан на Лариса Козовая

-    Г-н Балински, как се промени състоянието на Черно море поради засилването на руските атаки срещу пристанища и граждански търговски кораби?

-    Значителното увеличение на руските атаки срещу граждански кораби и пристанищна инфраструктура, значително променят характера на екологичните заплахи. Замърсяването се генерира не само от нефтени терминали и резервоари за гориво, но и от търговски кораби, превозващи голямо разнообразие от товари. Освен това, въздействието върху околната среда зависи не само от самия товар, но и от това къде е потънал корабът и какво се случва с него след това.

Хидродинамичните условия – течение, дълбочина, вятър и т.н. – са особено важни. Броят на биологичните организми (всички живи същества, б.ред.) и тяхната концентрация в дадена област също трябва да се вземат предвид, както и статутът на територията. Тоест, дали е защитена зона, място за гнездене на птици или място за хранене на риба.

Вземете например Одеския залив, който функционира като един вид затворена система с ограничен водообмен. Ако ударът засегне плавателен съд, намиращ се на до 3 км от брега, последствията биха били тежки. Но ако става въпрос за Керченския проток, той, образно казано, би бил „турбулентна зона“, където е трудно да се предвиди както мащабът на замърсяването, така и неговата посока.
Точно това събитие наблюдавахме през декември 2024 г., когато два руски танкера, „Волгонефт-212“ и „Волгонефт-239“, бяха ударени в пролива. Повърхностното замърсяване първоначално се насочи към брега на Кавказ и Грузия, като по-голямата част от разлятия петрол потъна близо до Анапа (Русия). След това, носен от течения и променящи се ветрове, петролът мигрира към Керченския полуостров и Крим. По крайбрежието той достигна до устието на Дунав, а замърсяване продължава да се наблюдава в Одеска област, особено в Националния парк „Тузловски лимани“ и Дунавския биосферен резерват.

-    През есента корабът „ЕМИЛ“, който беше ударен близо до Одеса през лятото на същата година, беше отнесен край бреговете на България. Каква заплаха представляват подобни ситуации? Известни ли са други такива случаи?

-    Историята на товарния кораб EMИЛ ясно показва, че морето няма физически граници. Следователно последиците от войната не милостива към никоя отделна държава. Този кораб наистина беше атакуван на 5 август. След пожар и повреда на техническите му системи екипажът беше евакуиран. Оттогава огромният товарен кораб се носи без контрол, като постепенно се движи под влиянието на вятъра и теченията към Румъния и България. В началото на октомври български военни го откриха източно от нос Шабла. Към 10 октомври навигационните предупреждения, че безпилотен кораб без навигационни светлини плува в морето, остават в сила.

Не съм запознат с надеждно потвърдени подобни случаи на други „кораби-призраци“ – тоест изоставени плавателни съдове, плаващи без екипаж свободно в морето. Но това не означава, че подобни ситуации не могат да се случат отново. В края на краищата, атаките срещу търговски кораби продължават.

-    Каква е опасността от неконтролираното дрейфиране на „кораби-призраци“?

-    Бих разделил това на три етапа. Първият – докато плавателният съд е на повърхността и резервоарите му са запечатани – представлява предимно навигационна опасност. Огромен, неуправляем плавателен съд може да се сблъска с друг плавателен съд, да се озове в опасни води или да заседне. Но докато се носи по течението, той все още може да бъде теглен и да бъде предотвратено евентуално бедствие.

Много по-опасно е когато корабът заседне. Това е вторият етап. Тогава дори привидно непокътнатият корпус е подложен на натоварвания, за които не е проектиран. В крайна сметка корабът лежи на земята, страда от вълновото действие, променя позицията си и т.н. Това е особено опасно в студено време – под въздействието на мощни бури корпусът се деформира и губи своята водонепроницаемост. Гориво, масло, замърсени с масло трюмни води и други технически течности започват да изтичат в морето и има опасност от тежко замърсяване.

Третият етап е разрушаването или потъването на плавателния съд. В този случай част от замърсителите попадат веднага във водата. Останалите остават в повредените конструкции, откъдето могат постепенно да се освобождават в течение на години. Ето защо спасителните операции трябва да се извършват, докато плавателният съд е на повърхността.

Въпреки това, по време на война – поради постоянни въздушни атаки – провеждането на подобни спасителни действия може да бъдат просто невъзможни не само за Украйна. В крайна сметка, животът на хората, извършващи подобни спасителни операции, е застрашен. Освен това Русия атакува граждански кораби както в неутрални води, така и в изключителните икономически зони на други държави.

Нещо повече, „корабите-призраци“, плаващи без екипажи, са международен прецедент. Отговорността за тези престъпления е на страната-агресор. Очевидно Украйна не може да залови всички плаващи кораби. Тук е необходима помощта на международната общност – в края на краищата това е много сериозен проблем. 

Когато „призрак“ заседне или се изхвърли на брега, това неизбежно ще причини сериозно замърсяване. В края на краищата, плавателният съд обикновено губи плаваемост и целостта си – тоест, разпада се. А отстраняването му изисква огромни ресурси. Това включва възстановяване на плаваемостта на плавателния съд, подводно заваряване и т.н. Говорим за разходи, които са хиляди пъти по-големи от тези, необходими за стандартно теглене.

Освен това, вече знаем, че замърсяването, особено от нефтопродуктите, може да се окаже далеч от мястото на аварията или повредата на кораб. В края на краищата, Черно море има мощно циклонно течение, което би го пренасочило към Румъния и България. Нека си спомним онези два танкера „Волгонефт“: три месеца след потъването замърсяването достигна Националния парк „Тузловски лимани“ в Одеска област. Това е на 600 километра от мястото на инцидента! Следователно, последствията от повреда на кораб близо до Одеса със сигурност биха се усетили от Румъния, Турция и България.

Ако разцепващият се „призрак“ се изхвърли на брега, всичко наоколо ще започне да смърди. В зависимост от естеството на емисиите, може да се очаква и масова смърт на птици, както и на морска флора и фауна. Като цяло е трудно да се предвиди какво ще се случи след това.

-  Какви са последствията от навлизането на ракети и дронове във водите на Черно море след свалянето им? 

- Силите за отбрана се опитват да свалят въздушни удари, идващи от Черно море, преди те да достигнат жилищни райони. Това, разбира се, спасява човешки животи. Ясно е обаче, че свален дрон или ракета не изчезва във въздуха. Те се превръщат в маса от отломки във водата.

Виждам това постоянно на брега на Одеса (но и на други места по Черноморското крайбрежие – б.ред) . Парчета от руски дронове – пянови материали, композитни части от корпуса, конструкции от въглеродни влакна – лежат около вълноломите и по плажовете. Всички те са се превърнали в познатите отломки от войната. Но не виждаме всичко на повърхността! Двигатели, метални части, електронни платки, батерии, остатъци от гориво и масло – всичко това се утаява предимно на морското дъно. С течение на времето материалите се разграждат, металите корозират и замърсителите попадат в морската среда. Именно натрупването на тези материали ме тревожи най-много. В края на краищата говорим за систематичен поток от причинено от човека замърсяване, което навлиза в крайбрежната екосистема в продължение на няколко години.

Докато леките отломки все още могат да се събират на брега, по-тежките компоненти остават на морското дъно. Колко от този материал вече се е натрупал в Одеския залив? Какви вещества от него попадат в дънните седименти? Как това се отразява на безгръбначните и рибите? Все още нямаме пълна картина.

-    Вие лично изследвате морското дъно. Можете ли да опишете впечатленията си от това, което видяхте?

-    Систематично наблюдавам подводните съобщества в Одеския залив от 1996 г. В днешно време се старая да не се отдалечавам твърде много от брега – работя предимно в крайбрежна ивица от 400-500 метра, особено близо до плажовете и вълноломите на Одеса, на различна дълбочина. Веднага ще кажа, че не видях никакви опасни материали или взривни вещества. Очевидно съответните служби са ги отстранили своевременно през лятото. Ясно е обаче, че при такива масирани атаки и сваляния е просто невъзможно да се отстрани всичко.   

Като цяло, имам смесени чувства. От една страна, почиващите се пекат на слънце, плуват, смеят се, а децата играят на брега. От друга страна, има някакъв неземен свят. Всички тези отломки, части от крила и електронни устройства, приличат на подводно сметище. Този боклук лежи почти неподвижно - трупа се от години. Това, което видях, беше ужасяващо. 

-    Според вас колко време ще отнеме възстановяването на Черно море след войната? 

-    Черно море има значителен потенциал за естествено възстановяване. Но не съм сигурен, че всички увредени екосистеми ще могат да се възстановят сами. Най-показателният пример тук са черноморските китоподобни – бозайници, които заемат високи нива в хранителната верига. Те имат сложно поведение. Зависят от състоянието на плячката си и акустичната среда. И овладяват много форми на социално взаимодействие през целия си живот. И най-важното е, че се размножават сравнително бавно. Следователно, ако една популация е загубила значителна част от възрастната си популация, простото прекратяване на военните действия няма да е достатъчно, за да се възстанови числеността ѝ. Процесът може да отнеме десетилетия. И сериозно се съмнявам, че някои увредени популации ще могат да се върнат в предишното си състояние без човешка помощ.

Преди всичко, трябва да защитим ключови местообитания на животни, да намалим подводния шум, да предотвратим смъртността в рибарските мрежи, да защитим хранителните ресурси и т.н. Това означава, че е невъзможно бързото възстановяване на нарушените екологични връзки и загубената способност на популациите да се възпроизвеждат както обикновено.

Превод със съкращения: Faktor.bg

Сподели:
Проф. Дилян Николчев: БПЦ е в режим на институционална амнезия,  конфедерация от „митрополитски княжества“, а Синодът е олигархичен орган

Проф. Дилян Николчев: БПЦ е в режим на институционална амнезия,  конфедерация от „митрополитски княжества“, а Синодът е олигархичен орган

Отсъствието на Църковен събор не е просто технически пропуск – това е съзнателен избор за авторитарен синодален абсолютизъм, а щом БПЦ се страхува да се срещне със собствения си народ на един легитимен събор, тя ще остане институция от миналото, управлявана чрез синодални решения и лишена от истински морален авторитет в настоящето

Цветанка Андреева: Имаме нова опасна руска сглобка в управлението

Цветанка Андреева: Имаме нова опасна руска сглобка в управлението

Идеологически Радев и Костадинов винаги са били близки  - евроскептици,  прокремълски настроени, общата им задача е да са проводници на руската политика, в България и Европа

Николай Ненчев: Политиката не е просто борба за власт, тя е служение на обществото и отговорност пред историята

Николай Ненчев: Политиката не е просто борба за власт, тя е служение на обществото и отговорност пред историята

Народ, който познава историята си, трудно може да бъде манипулиран

Коментари (0)