Момчил Дойчев

Поредната лицемерна реч на Радев на откриването на четвъртото по ред за година и половина народно събрание е продължение на политиката му на последователно разрушаване на демократичния политически ред и институционалната основа на гражданския мир. Ако  преди две години с коминтерновски вдигнатия си юмрук Радев заблуди протестиращите против внедрения от началото на прехода руски корупционен модел и искащите истинска, а не фасадна демокрация, днес се видя истинската му роля -

подбудител на разрушителните сили,

на най-реакционните и мракобесни неокомунистически и неонацистки сили в обществото. Президентът още през 2020 г. напусна институционалната си роля на обединител на нацията. Той влезе в ролята на разединител и най-вече  -  на резидент на Путин и Митрофанова, на руските агресори и подпалвачи на нова световна война.

Така Радев, в битката си за "ненамеса"  и "неутралитет" всъщност иска да извади България от цивилизования, мирен и проспериращ свят и да я вкара в "руския свят" на мизерия, диктатура и война. С тази си нова роля Радев, който загуби правото да бъде български президент, придоби  прозвището

разрушител на парламентарната демокрация

и съучастник на копейкинци в установяването на едноличен диктаторски режим по руско-азиатски образец. 

Доколко парламентаристите в настоящото народно събрание ще влязат в сценария за демонтиране на демокрацията и установяване на едноличен авторитарен режим, зависи от тяхната компетентност. Със сегашните си действия представителните на антисистемните партии ПП, "Възраждане" и "Възход"  услужливо изпълняват този  разрушителен за демокрацията замисъл. Единствените партии, които защитават повече или по-малко институционалния демократичен ред са ГЕРБ, ДПС и ДБ. От позицията на БСП зависи дали е част от президентския сценарий или ще прояви разум и ще подкрепи избор на председател на парламента и стабилно парламентарно мнозинство, или ще проявят самоубийствен партиен егоизъм.

Ако и сега не се създаде правителство, разрушителните сили са готови да погребат не само демокрацията, но и България.