Лейтенант Анна Максимчук*, Униан

Ето какво трябва да знаем сега за САЩ: те наричат станалото на 11 септември терористичен акт, а войната в Украйна - просто конфликт. При това новата администрация в Белия дом неуморно изтъква необходимостта да се разплащаме за оказаната помощ.

Но хайде да си спомним първите дни и седмици на пълномащабното нахлуване (на Русия в Украйна – б.р.). Имахме ли изобщо такава помощ - с HIMARS или Patriot - от самото начало? Не. Украинските воини бяха довчерашни "книжни плъхове", на които раздаваха оръжие буквално от колите и те унищожаваха с него и вражеската техника, и личния състав на руската армия. И именно украинската военна тактика и стратегия разбиваше (и продължава да разбива) руските планове. 

Резултатът бяха блестящите операции за освобождаването на Киев, Харкив и други градове.

Що се отнася до настоящето, бяха ли в последно време американската техника, американските снаряди ключови за хода на войната? Да. Имат ли тенденция американските снаряди да свършват, а техниката да излиза от строя? Да. Но основното е: дали помощта от САЩ беше мощна и непрекъсната? Не. Повече приличаше на капчици вода, с които намокрят пресъхналите устни на почти издъхнал болен. 

Затова няма смисъл да гледаме политиците в устатата, очаквайки отговор 

дали ще бъдем победени без помощта от САЩ

Вземаме картата на Deepstate, отваряме я и анализираме ситуацията на фронта. А след това започваме да разбираме: няма да можем да спечелим войната не без САЩ, няма да я спечелим без всеки от нас! Трябва да създаваме свое собствено производство, за да запълваме нуждите на фронта. Трябва да обединим всички сфери на живота в страната в един юмрук на победата. И най-важното – трябва да спрем да продаваме на света този бранд на "жертва".

Важно е всекидневно да напомняме (на първо място на себе си) как благодарение на украинските разработки на противотанковия ракетен комплекс "Стугна", самоходната артилерийска установка "Богдана", реактивните системи за залпов огън „Вильха", "Буревий", бреговия ракетен комплекс "Нептун" и много-много други, ние 

ефективно задушаваме врага

И да не забравяме, че инфантилният Запад едва на единадесетата година на войната реши най-после да се превъоръжи.

Тоест, всички предишни обещания на западни политици от съобщенията в социалните мрежи – като "Ще ви подкрепяме толкова, колкото е необходимо!" – не са нищо повече от хайп, като дефилирането на церемонията за раздаване на "Оскарите“, но по маратонки, а не в смокинг.

Трябва да разберем, че за геополитическите играчи, които вече не усещат земята под краката си поради собствената си "значимост", Украйна е само поле за техните "състезания". И докато се представяме под бранда "жертва", на никого не сме дотрябвали. Още повече, това позволява на САЩ заедно с Русия да лансират болезнената идея за нашата вероятна капитулация.

Но не са улучили нация, която да превърнат в пионка!

Все пак украинците имат в действителност едно предимство – всички ние знаем и усещаме какво е войната. И разбираме, че в момент, когато САЩ си измиват ръцете, а европейците едва се събуждат пред лицето на руската заплаха, армията на врага е много силно изтощена, каквото и да тръби руската пропаганда.

Когато президентът на Украйна Володимир Зеленски казва, че без американската помощ ще загубим, за съжаление в тези думи има доза истина. Но ще кажа нещо непопулярно: стига вече, наприказвахме се. Хайде да се фокусираме върху въпроса: искаме ли победа или както дойде? Хайде да си дадем честен отговор. И с него да започнем да градим по-нататъшната си стратегия.

В крайна сметка именно този отговор ще ни сплоти, или ще влезем в необратим сценарий за нашата нация.

В една известна своя реч Уинстън Чърчил е казал, че не може да предложи на гражданите нищо, 

"освен пот, кръв, сълзи и труд"

Именно това очаква и нас – с помощта на партньорите или без нея – ако наистина искаме да победим. 

Светът и занапред ще се опитва да се договори с агресора, подпомаган от предател. А ние – да правим своето.

*Анна Максимчук е лейтенант от Въоръжените сили на Украйна, автор на YouTube канала "Фактор Перемоги".

Превод: Faktor.bg