Александър Левченко*

Москва винаги е искала да обясни в своята пропаганда защо трябва постоянно да завзема чужди територии и държави. „Третият Рим“ е религиозна и политическа концепция, формулирана през 16 век от монаха Филофей Псковски, според която Москва уж е наследник на Римската империя и Византия. Доктрината твърди, че Москва е последният, истински център на православния свят и „не трябва да има четвърти“. Твърди се, че Първият Рим е паднал, Вторият Рим (Константинопол) е паднал поради предателството на православието, а Москва е станала Третият Рим –

център на истинската вяра. 

Идеята е била използвана за обосноваване на претенциите на Московската държава за ролята на защитник на цялото православие и за оправдаване на имперската експанзия. 

Въпреки че концепцията е възникнала през 16 век, тя е била активно използвана за оформяне на руската великодържавна идеология в продължение на векове и идеята за „руския свят“ като 

компонент на руската фашистка идеология на расизма. 

Обкръжението на Путин я е възприело  като оръжие за провеждане на експанзионистична политика срещу други държави. Преди всичко православните. 

Колко неоснователни са тези твърдения, се доказва от множество исторически факти. Припомнете си, че Москва, като малък град, е основана през 1147 г. от княз Юрий Долгорукий, който е роден в Киев и е син на великия киевски княз Владимир Мономах. За сравнение, Киев като централен град на кръстопътя на двата най-големи съюза на славянски племена, антите и склавините, се споменава през 482 г. Киев е основан върху вековни славянски територии. Киев е не само най-старият, но и най-големият град в славянския свят. Трябва да се помни, че Москва и Санкт Петербург са основани върху исторически фино-угорски територии. Киев е вторият по големина град в Европа през XI и XII век и е център на най-голямата европейска държава от онова време - Киевска Рус, която е разрушена от монголите и татарите през 1240 г.

Москва е основана на територия, където неславянско население е живяло в продължение на хилядолетия. Тя не е била границата на фино-угорското племе Меря и балтското племе Голяд. Преките потомци на балтите са съвременните литовци и латвийци. А фино-угорските народи включват финландци, унгарци, естонци и голям брой народи от съвременната европейска част на Русия и Сибир. 

Славяните са дошли на територията на съвременната европейска част на Русия едва в средата на VIII век от територията на източна и северна Полша. И те не са дошли в голям брой в сравнение с обширните пространства, където са се заселили. За сравнение, славяните са дошли на територията на съвременните Чехия и Словакия от територията на Украйна (племена склави) в края на V век. А славяните са дошли на територията на Балканския полуостров през VI век, също от територията на Украйна. Това са били многобройните племена на антите и склавите. Нека си припомним, че прародината на всички съвременни славяни е територията на съвременна централна, северна и западна Украйна, както и източна, централна и северна Полша. Следователно, да се твърди, че съвременните руснаци са най-големите славянски братя, както често са обичали да казват в Москва или Санкт Петербург, е абсолютно неточно. Съвременните руснаци имат големи етнически пластове от фино-угорските, отчасти балтите и много от татарите. И най-вече всичко славянско имат от поляците. Това са прости исторически факти, които не обичат да се споменават в Русия.

Името Москва е хидроним. 

Тоест, градът е кръстен на река Москва, на брега на която се намира. Първоначално се е казвал Кучково. Това село е било собственост на богат човек на име Кучка. След това е наречено Москва, което от фино-угорския език Меря може да означава „мътна вода“. На балтийския език Голяд може да означава „мокро място“.

След поражението на Киевска Рус през 1242 г. е основана татарската държава Златната Орда с център в град Сарай по средното течение на река Волга. Тя е била част от великата държава на синовете на Чингис хан, която се е простирала от Тихия океан до Полша и до устието на река Дунав. В нейния състав са включени всички територии на бившата Киевска Рус.

Възниква въпросът как треторазрядният град Москва се е превърнал в главен център на държавата, която е най-голямата по територия в света. Можем уверено да заявим, че преди унищожаването на Киевска Рус Москва не е играла никаква роля. За първи път Москва става център на много малко княжество със същото име през 1263 г. Негов княз е синът на Александър Невски, Данило. Александър Невски е легендарна личност в руската история. Твърди се, че е спечелил битка с отряд шведи през 1240 г. при Чудското езеро и е победил армията на Тевтонския орден през 1242 г. на река Нева. Близо до Чудското езеро е живяло фино-угорското племе чуд, близо до град Псков, а на река Нева е живяло фино-угорското племе ижора, близо до съвременния Санкт Петербург.

С пристигането на монголите и татарите, Александър Невски осъзнал, че е по-добре да не се бие с тях, а да сътрудничи и да бъде надежден помощник в управлението на завладените от тях територии. Той станал сътрудник, а синовете и внуците му също се придържали към политиката на сътрудничество със Златната Орда. Следователно, възходът на Московското княжество се свързва изключително със споразуменията на московските князе с татарските ханове за изпълнение на всички техни капризи. Известно е, че московските князе подкупвали ханове на Златната Орда с щедри дарове за получаване на етикет за събиране на данъци от всички окупирани княжества на бившата Киевска Рус. Московските князе помагали на окупаторите 

да унищожат всички князе на бившата Киевска Рус, 

които се съпротивлявали на монголите и татарите, и тези територии били отнети като подарък за лоялност. Тоест, те били предатели на идеята за Рус. Тогава в Москва измислили термина събиране на земя. Всъщност предателите отнемали територии от патриоти. От 1363 г. териториите на съвременна Украйна са отвоювани от татарите от войските на Великото княжество Литовско. Украинските земи продължават своето развитие, отделно от териториите на съвременна Русия, останали под Златната Орда. Междувременно московските князе забогатяват, събирайки данъци вместо татарите. В Москва много сгради започват да се строят от камък, който е много по-скъп от дървото. Каменните къщи рядко горят, за разлика от дървените, поради което с течение на времето Москва е наричана белокаменна. Московското княжество прави първите си териториални завоевания през 1301 г., завземайки малки територии от Рязанското княжество. След 200 години постоянни завоевания Московското княжество се увеличава десетки пъти. Всичко това за сметка на съседите си. Затова и сега съседните на Русия страни трябва да бъдат особено внимателни. 

Атака от Москва винаги е възможна, 

тя ще бъде коварна и неочаквана.

С натрупаните пари Москва успява да подкупи и да привлече резиденцията на Киевския митрополит при себе си. След това, след известно време, преименува Киевската православна митрополия на Московска. Това е било през 1448 г. Но не забравяйте, че веднага щом Киевският митрополит напуска Киев, първо във Владимир Суздал през 1299 г., изкушен от пари и мир от татарски нападения, киевляните веднага избират нов митрополит. Киевляните отдавна се борят срещу татарското иго, така че нападенията на войските на Златната Орда са постоянни, за разлика от Владимир Суздал и Москва, където управляват синовете на Александър Невски, които са колаборационисти.

През 1589 г. Московската държава измамно кани Константинополския патриарх Йеремия II да я посети и го принуждава насила да ръкоположи отделен Московски патриарх. Йеремия II не иска да направи това, но е поставен под домашен арест и след почти година в плен все пак се съгласява да даде патриархски сан на Московския митрополит Йов.

Преди това великият московски княз Иван IV Грозни се провъзгласява за цар през 1547 г. При Иван Грозни Москва започва да завладява териториите на Златната Орда, която започва да се разпада поради вътрешни междуособици на много ханства. Иван Грозни първо завладява Казанското и Астраханското ханство. По-късно и други части на Златната Орда са завладени от Москва. По-голямата част от татарското население също започва да се нарича руснаци. 

Следователно, съвременните руснаци имат славянски корени от поляците, взеха много от фино-угорските народи, които са били местното население, и многобройните тюркски народи на превзетата Златна Орда, 

повечето от които също са били русифицирани.

Тяхното завладяване е съпроводено с множество кървави кланета на цивилното население. Когато московските войски превземат Казан, свидетели разказват, че цялата река Волга се е обагрила в червено от кръвта на убитите невъоръжени жители. Поради това жителите на Московската държава започват да бъдат наричани кацапи, което на тюркски означава главорези.

През 1571 г. войските на Кримското ханство превземат Москва и я опожаряват. Кримското ханство първоначално помага на Московската държава в борбата срещу Златната Орда, защото иска да получи пълна независимост. Но когато московските войски започват да избиват тюркското мюсюлманско население, кримският хан решава да се намеси. Иван Грозни, за да умилостиви по някакъв начин кримския хан, се отказва от титлата цар, обещава да възстанови независимостта на Казанското и Астраханското ханство и 

разделя Московската държава на две части,

които формално са независими (Опричница и Земство). Москва плаща данък на Кримското ханство до 1700 г.

Най-много престъпления в московската армия по време на битките са извършени от частите на тогавашния Вагнер. Кремъл активно използвал части от хора, извършващи убийства на свобода, и за да не бъдат съдени, те бягали в паравоенните формирования, които помагали на московската армия да се бие. Тогава тези убийци не били допускани да бъдат съдени. Вагнеровците от онова време били наричани „доброволци“. Например, по време на битките на територията на съвременна Латвия, където по това време е съществувала държавата Ливонски орден в средата на 16 век, „доброволци“ първо изнасилвали местни жени, след това ги убивали, а след това обесвали мъртвите по дърветата. Въпреки че Средновековието познавало много кървави престъпления, за такива се говорело широко със страх в тази част на Европа.

Подобни престъпления са извършвани от „доброволци“ и московската армия в продължение на много векове при завладяването на следващи територии. Трябва да се разбере, че когато съветските войски от 1-ви, 2-ри и 3-ти Белоруски фронтове, повечето от чиито войници са етнически руснаци, влизат в Германия през 1945 г., те изнасилват 2 милиона германски жени и момичета. 1-ви украински фронт също е в Германия. Но там е имало много малко такива случаи. В края на краищата, мнозинството от бойците са били украинци. 

Трябва да се припомни, че когато руската армия идва на Балканите през втората половина на 19 век, мнозинството от бойците ѝ също са украинци. Те обаче са били предимно сред обикновените войници. Генералите и офицерите обаче са били предимно руснаци. Третият украински фронт, който освобождава Белград заедно с части на югославски партизани, водени от Тито, на 20 октомври 1944 г., също има мнозинство от украински личен състав. Всички те са от южната му част - от областите на Одеса, Херсон, Николаев, Запорожие и Мариупол. Тези градове пострадаха силно от постоянните руски обстрели по време на войната, разгърната от Москва през 2022 г. По време на руската обсада на Мариупол там загинаха 80 000 цивилни. 

Това са 10 Сребреници наведнъж. 

Руснаците не позволяват на никоя международна организация там да провежда документално проучване. Огромните загуби на население се обясняват с факта, че в края на зимата руснаците отрязаха града със 700 000 жители от отопление, електричество и вода. Хората просто умираха с десетки хиляди от липса на отопление, вода и храна. Хиляда жени с малки деца се криеха от снаряди в Мариуполския драматичен театър. Около театъра беше изписана огромна дума „Деца“. Но това не спря руските пилоти да нанесат бомбардировъчен удар по театъра. За миг загинаха 1000 души, половината от които малки деца. По време на окупацията на града Москва зрелищно възстанови този театър, а в навечерието на Нова 2026 г. проведе дискотека. Върху костите на мъртви деца. 

Сега планът на Кремъл е да превърне Киев във втори Мариупол. Москва непрекъснато унищожава топлоелектрически централи и генератори за електричество в украинската столица с балистични и крилати ракети. Има много дни, в които 3-милионният град остава без отопление, енергия и вода, а някои квартали нямат такива седмици наред при минус 15 градуса, в наши дни се очакват -25 градуса. Това е поредното военно престъпление, за което ръководството на Кремъл ще бъде съдено в международен съд.

Последният път, когато украинските войски, заедно с поляците, превземат Москва, е през 1618 г. Това са казаци, водени от хетман Сагайдачен. Тогава Москва плаща голям откуп и се отказва от значителни територии, за да получи мир. 

Минаха повече от 400 години и населението на Москва просто не помни какво е било да си под окупация. Сега руснаците окупират част от територията на Украйна и колелото на историята може да направи още един кръг. Никога не се знае накъде ще те отведе. Не можеш да унижаваш народа, който е предшественик на повечето славяни. Путин, чиито родители са родени в Тверска област, където исторически е живяло фино-угорското племе Меря, а самият той е от Санкт Петербург, където фино-угорското племе Ижора е живяло хилядолетия. Това би трябвало да разбере и московският патриарх Кирил, който се обявява за фино-угор от племето Ерзя. В началото на войната Кирил нарече украинците антихристи, защото започнаха да се съпротивляват на руската агресия. Подполковникът от КГБ Путин, заедно с полковник от КГБ Кирил, искат да подчинят украинския народ, използвайки методите на КГБ. Но това не се получава и няма да се получи. Днес исторически славянският Киев продължава да се бори срещу агресията на историческата фино-угорска Москва.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)