Политиката "разделяй и владей" е имперска политика, която в църквата прави неприятно впечатление", казва пловдивският митрополит Николай в интервю за в. "24 часа". Повод за думите му е раздорът между членове на Светия синод около посещението на делегация на Руската православна църква в София на фона на споровете около признаването на автокефална Украинска църква.

Миналата седмица в столицата пристигна делегация на Московската патриаршия, водена от Волоколамския митрополит Иларион, който е и викарий на руския патриарх Кирил. Митрополит Николай отказа да участва в посрещането на руските клирици, като изтъкна, че на фона на случващото се в Украйна "опасенията за разкол никак не са неоснователни" и ще е страшно, ако напрежението между московския и вселенския патриарх се пренесе в отделните поместни църкви. В началото на тази година вселенският патриарх Вартоломей даде независимост на украинската църква – решение, което обтегна допълнително отношенията с Руската православна църква, на която доскоро бе подчинена украинската.

В обръщение, публикувано миналата седмица на сайта на Светия синод, митрополит Николай заяви, че въпросът за статута на украинската църква е поставян настоятелно и многократно пред Българската православна църква (БПЦ) и предупреди, че това създава у миряните усещане, че БПЦ може да заеме страна "под външен натиск, в резултат на лобирания и чрез създаване на динамични мнозинства в съборния ръководен орган на църквата – Светия синод". Митрополитът призова за системни действия, с които синодът да покаже на "външните фактори", че догматите и каноните не са предмет на сделка.

Той изрази убеждението си, че БПЦ "ще вземе решение по "украинския въпрос", когато му дойде времето". Срещу обръщението на митрополит Николай реагираха четирима членове на Светия синод – ловчанският митрополит Гавриил, варненският Йоан, неврокопският Серафим и видинският Даниил. Те заявиха, че разговорите в синода не бива да се водят чрез отворени писма, и увериха, че времето за взимане на решения не се влияе от това кога една или друга църква е взела или отказва да вземе решение по съществен въпрос.

"Въпроси като този за автокефалията на църквата в Украйна не можем да затворим зад стените на Светия синод, дори и да искаме", отговаря сега митрополит Николай пред "24 часа". По думите му, "ако Руската православна църква беше откликнала на въжделенията на православния народ в Украйна да има своя самостоятелна йерархия и беше дарувала автокефалия, сега щеше да е църква майка и нямаше да водим този разговор". Добавя, че не е проводник на нечии интереси, и изразява позиция, че "трябва да браним достойнството на Българската патриаршия и да се пазим да не създаваме впечатление, че сме "филиал" на други поместни църкви".

"Не забравяйте, че зад въпроса за автокефалията на църквата в Украйна стои въпросът за статута на църквата в Северна Македония.

Както се реши първият, така ще се реши и вторият", предупреждава митрополит Николай. Миналата година църквата на Северна Македония поиска официално от Вселенската патриаршия да я признае за автокефална. Тогава духовенството в Охрид поиска БПЦ да стане нейна църква майка – стъпка към отделянето й от Сръбската православна църква, а Светият синод обеща да съдейства за признаването й. Досега БПЦ бе призовавана да не се намесва във въпроса и от църквата в Сърбия, и от Гърция, и от Русия. В края на февруари 2018 г., малко преди официалното посещение на руския патриарх Кирил в София, неговият викарий волоколамският митрополит Иларион дори посочи на БПЦ какви стъпки да предприеме по отношение на Македонската църква – да заеме страната на Белград за непризнаване на духовенство с център Охрид.

Пред "Дневник" теолози и запознати с настроенията в Светия синод определиха позицията на пловдивския митрополит като изключително разумна и умерена, въпреки че са били критични към негови изяви преди. В последните месеци при взимане на решения от Светия синод митрополит Николай гласува срещу опити на проруски настроени митрополити за прокарване на решения за отхвърляне на независимостта на Украйна и за заемане на позиции в полза на Русия. В края на 2018 г. например той гласува срещу предложението на руския патриарх за свикване на Всеправославен събор, който да реши въпроса за даването на автокефалия на Украинската православна църква.

Наблюдатели коментират, че процесите в Светия синод не са свързани единствено с международните отношения в православния свят, а става въпрос и за разпределяне на влияние между митрополитите с оглед подкрепа при евентуален бъдещ избор на патриарх.