Димитър Попов

Бунтовете и антиизраелските протести на различни арабски и мюсюлмански общности в Европа най-сетне стреснаха някого - първо британския премиер, после френския президент, накрая и германския канцлер Щолц, който се озъби на арабските квартали в Германия и предупреди, че властите бързо ще депортират всички, които нямат право на убежище в Европа.
Трогателно е да слушаш такива призиви, като знаеш че канцлерът просто си говори празни приказки, за съжаление, и че на практика не е способен да направи нищо. 
От почти 9 години насам Германия следва политика на 

отворени врати за Близкия и Далечния изток,

 без да има никакви механизми да контролира броя на идващите мигранти, тяхната самоличност, както и гетата, където те живеят. Меркел изсипа орди от афганистанци, араби и други, които влязоха в Европа без документи, носейки в джоба си само една бележка с измислено име, и мобилен телефон, с който трафикантите на хора ги насочваха към арабските квартали за настаняване и закрила. И това стана общоевропейска политика.
Огромната част от тези хора нямат право на пребиваване в Европа, защото са икономически емигранти и трябва да бъдат депортирани. Стотици хиляди са такива в Германия, Франция, Италия, Испания и други държави от ЕС. Те чакат години съдебно решение за депортация, живеейки на социални помощи и ползвайки други привилегии, които са отказани дори на европейски граждани; а когато ги нарочат за изгонване, те изчезват безследно и полицията нито знае в коя държава се намират, нито с какво точно се занимават. До момента, в който някой такъв неизгонен навреме грабне брадва или пистолет да коли европейски граждани по улиците; или пък събере тълпи от чакащи депортация за протести в защита на исляма. 
Това статукво го виждаме във всички европейски държави. То се брани от стотиците неправителствени левичарски организации, за които арабските и мюсюлмански анклави в европейските градове са 

инкубатор на бъдещата социална революция

 и съюзник против капитализма и властта на парите.
Брани го и ляво либералният елит на Европейския съюз, който в опита си да унищожи националните държави, на практика връща модерните и развити общества в ерата на племенното съществуване, рекламирайки гетата като другото, хуманното лице на Европейската цивилизация. 
На кого даваме урок по хуманност, толерантност и морал? 
На Русия ли, която твърдо и методично се опитва да унищожи ЕС с всички инструменти, с които разполага, включително с военна сила, и тълкува всеки хуманизъм като слабост и безсилие? Или на Путин, който изпраща стотици хиляди на смърт в Украйна, защото човешкият живот дори на „своите“ му е през шлифера. 
На Китай ли, който смята Европа за лудница, в която лудите царуват, а мъдрите четат Конфуций и си играят с китайски мобифони? 
На арабските държави ли, които успешно колонизират европейския континент, използвайки мигрантските гета плюс петрола като инструменти за политически шантаж на своите бивши колонизатори? 

На ислямистките групировки ли? На тези като Хамас, Ислямска държава и Хизбула, които си представят Европа като бъдещ халифат, където могат да безчинстват на воля?
На Иран ли, където жените никога няма да ги смятат за хора, колкото и награди да им раздаваме в Европа?
Или на Индия, в която най хуманното отношение към човека е свързано с неговото погребение…
Може би обучаваме Южна Африка, където бялото население е подложено на буквален геноцид и апартейд, срещу който никой не протестира?
Или на Бразилия, където уличните банди би трябвало да са изрисувани на националното знаме?
Много се опасявам, че докато ги учим на хуманизъм, в Европа може да се случи същото, каквото направи Хамас в Израел. Ако смятате, че не е възможно Хизбула или Иран да обучи 1000 бойци в арабски квартали на френски градове например, под носа на полицията там, и да ги извади някой ден по улиците да колят невинни граждани, много грешите. Европейските държави само номинално са силни държави, с полиция и тайни служби, които бранят обществения ред и закона. На практика в тях вече има ислямски анклави извън контрол, в които не стъпва полицейски крак. Спомням си за опит на белгийската полиция да влезе в арабския квартал в Брюксел. Оказа се, че имат нужда от армейски части, а по къщите на мирните мюсюлмани намериха толкова оръжие, колкото полицията в Брюксел не беше виждала от Втората световна война насам.
Това, което казва Щолц е вярно – подлежащите на депортация мигранти трябва бързо да се махнат от Европа. За съжаление то е само пожелание. На практика не е възможно да се случи: първо защото никой не знае къде точно в Европа те се намират сега; и второ защото са пристигнали без документи и никоя арабска държава не иска да ги приеме обратно.
Вместо да прави такива призиви, Щолц трябва да промени мигрантската политика на Германия, и да поиска същото от ЕС. Незаконната мигрантска вълна към европейските граници трябва да бъде спряна, ако трябва и със сила! Напливът към италианските, гръцките и българските граници на хора без документи може да бъде бързо овладян от полиция и армия, а държавите като Египет, Турция, Алжир, Тунис, Либия, които сега хем вземат европейските пари за издръжка на мигрантите, хем ги изсипват към Европа на талази и с хиляди, ще трябва да се оправят сами със своите съседи.
Струва ми се, че е време в ЕС да стане ясно, че светът се промени твърде много. Намираме се пред 

ново блоково разделение, 

от едната страна на което се оформя нова „Ос на Злото“ – Русия, Китай, Иран и Северна Корея, плюс ислямистките групировки в Близкия Изток, които помагат в тази обявена вече война срещу Запада. От другата страна сме ние. Да твърдим, че хуманната Европа е модел, пред който тези диктаторски и теократични режими ще благоговеят, е престъпна наивност. 
Мечтите, че глобалния свят ще се оформи по европейския либерален модел, се провалиха. Европа трябва да се сети най-накрая, че Хънтингтън е бил прав – цивилизациите могат да съществуват мирно само ако между тях има високи стени. Европейската цивилизация не включва нито Африка, нито Азия, и с това трябва да се съобразим докато е време.
Не го ли направим сега, ще се случи онова, което Хънтингтън предвижда като окончателен край на лековерните либерални мечтания – истинска война на цивилизациите. Ама истинска! И ако не спрем да правим африкански и арабски гета в Европа, някой ден тази война ще я водим в сърцето на самия европейски континент.