Димитър Попов

Последното европейско социологическо проучване около войната в Украйна затвърди усещането, че България е руски остров в евро-атлантическата общност. НАТО е виновно за войната в Украйна, казва мнозинството у нас. И великодушно допуска, че и Русия може да е виновна, ама само донякъде. Сравнението с общественото мнение в останалите европейски държави ни прави

 първенци по възхищение от Путин и неговата агресивна война

Как е възможно 60 процента от българите да не знаят, че Русия нападна Украйна, при това вероломно и без да обяви война? Какво общо има НАТО с това? Може ли да обвиняваш МВР, че редовно биеш жена си? 
Странно схващане наистина, защото противоречи на здравия разум. Но има обяснение. Едното е, че в България има много функционално неграмотни. Сбърканата образователна система така и не научи хората да четат с разбиране. Питат ги НАТО ли е виновен за конкретната война или Русия, а те си мислят старата дилема: вие по принцип САЩ ли искате да ви пази, или Русия? И тъй като българинът приема себе си за неутрален зрител на световните дела, който стои на трибуните, люпи семки и вика „УУУ“ на отборите на терена, мнозинството казва, че е фен на Русия. Войната в Украйна е само фон на общественото мнение. Ние следим конфликтите на едро…
Сигурен съм, че ако въпросът беше зададен така: НАТО и България ли са виновни за войната в Украйна, или Русия?, щеше да настъпи истинско объркване, и процентът на руските фенове щеше да падне. Разбира се социолозите в Европа не са знаели тези подробности. Те допускат, че знаем фактите: НАТО и България са едно и също нещо. Ние сме НАТО и НАТО е България. Не им хрумва, че е възможно 60% да имат съмнения по този въпрос.
Да, ама имат!
Българското масово съзнание възприема себе си като затворено, малоценно и страхливо човече, което вечно се крие по ъглите и не иска да плаща. Наречете го провинциализъм, стокхолмски синдром, комплекс за малоценност, простотия – всяка дума ще си е на мястото. Прибавете към тях възпитаваната от детски години любов към Русия, и ще получите 

миш-маш, който не съществува другаде в Европа

 И понеже все плачем за класации, ето тук сме първенци.
Разбира се, освен сърдечни трепети към Кремъл, българинът има здрав разум. 80% ще ви кажат, че искат членството в ЕС да продължи, 61 искат НАТО. Наясно сме, че от там идват пари, привилегии, придобивки, работа, образование, и пак пари. Скръцне ли ни със зъби Русия, веднага ще се сетят, че България е в НАТО и с две ръце ще гласуват да си останем в него.  Това е разумът, той се води от ползата и тя е съвсем ясна за всички.
Сърцето обаче, ах сърцето… то казва друго – мечтае за руската кал, за горите на Коми АССР, за Москвича и евтиния салам „Кучешка радост”, за опашките за маслини и съветските вестници. Типично раздвоение на разум и чувства. За съжаление обаче то не е литературна приумица, а

 извор на политически трагедии
 
Помните ли какво стана преди 2 години? Тогава, странно и необяснимо 60% от населението се влюби в Румен Радев. Той и неговите подгласници Нинова, Христо Иванов, Славчо Трифонов лъжеха на път и под път, че мизерстваме, че гладуваме, че повече не може така да сме последни в класациите, че Борисов е Сатана и като се махне потичат реки от мед и масло…Лъжеха и флиртуваха с онези, дето плачат за кучешкия салам, както и с другите, дето мислеха Радев за натовски офицер.
Трябваше да си напълно изкукуригал, за да повярваш, че тогава е имало бедни и гладни и че Борисов бил алфата и омегата на корупцията. Точно обратното - в последните 15 години, благодарение на членството в ЕС, както и на политическата и икономическа стабилност в страната, хората забогатяха. Брутния вътрешен продукт рязко тръгна нагоре и изпреварихме Румъния по жизнен стандарт. В Сърбия признаха, че им трябват 10 години за да ни догонят по заплати. И всичко това, за добро или лошо, беше свързано с тогавашното управление. Здравия разум казваше – пазете неговото управление, не го изритвайте, докато не намерите добър заместник, обаче сърцето, ах сърцето… крещеше към Радев онзи вековечен зов:

 „Бий ме, обичам те!”… 

Какво им стана на тези хора тогава?
Ами то беше любов от пръв поглед. Носталгия по военния социализъм, по калните пътища, по Москвича, по пушките и здравата ръка на Путин. И мнозинството вкупом пристана на Радев като разгонена мома в напреднала възраст. 
Нали знаете – любовта е лудост. Тя е сляпа и безотговорна. Не ви интересува дали този отсреща е мошеник или насилник, има ли акъл или е тъп кремълски фатмак, зависим от Путин. Любовта победи здравия разум и емоциите взеха връх. Ето така започна „епохата Радев” – по любов.
Разбира се, с времето любовта изстива. Вече се разбра, че кликата около Радев са обикновени кариеристи, гладни за онази власт, която дава привилегии и пари.  Самият Радев взе да губи ореол, като го виждате как в България брани Путин, а в Чехия го разгромява с най-брутален език, непознат дори за НАТО. Мошеник е човекът, научи се да лъже, и понеже рано или късно и най-големият идиот проглежда, рейтинга му взе да пада. 
Разумните вече задават въпроса: какво съм му харесал на този? Че той не става за нищо. Обикновен проруски тарикат, който не е по – различен от Борисов. Започва един драматичен, болезнен процес на разлюбване, който винаги завърша по един и същи начин – с „Разпни го!“. Да-а, любовта преминава в омраза, защото чувствата имат двойствена природа, г-н Радев. 
Та това социологическо проучване показва, че процесът е започнал, но мнозинството още не е разлюбило Радев. Още му се радват на русофилския ореол, още не са разбрали очевидното - че в България 

тръгнете ли с „любов и омраза“, получавате „война и мир“

 После идва инфлацията, високите цени, спирането на еврофондове, скока на тока и на хляба. Идва истинският глад, за който ви излъгаха, че бил вече минало. После идват сълзите и разкаянието, естествено…Но, аз на сълзи вече не вярвам. На разкаяние също! Нека всеки да си носи кръста!