Димитър Попов

Служебното правителство на Радев е сбор от лица, които ненавиждат Борисов и ГЕРБ. Това е общото между тях. В някакъв смисъл то е неизбраното от 45-тия парламент правителство на опозицията. Целта му очевидно ще е същата, за каквато мечтаеха Нинова и Радев – да манипулира изборите така, че Борисов да слезе от политическата сцена завинаги. Тази мечта доби лице – служебен премиер, подчинен пряко на Радев и министри, някои от които още им излиза пяна на устата като говорят за Борисов.
В последните години така се получи, че Борисов наистина фокусира цялата обществена и политическа енергия в страната през себе си – ту раздава пари, ту спасява пострадали, ту строи магистрали, самото население мисли за държавата през Борисов, да не говорим за опозицията, на която все той и беше в устата. Миналата година на протестите дори твърдяха, че е достатъчно Борисов да падне, за да изчезнат корупцията и недъзите в съдебната система. Държавното управление изглеждаше невъзможно без Борисов. Това изнерви всички, които дълго време не могат да се доберат до власт, и затвърди у тях впечатлението, че  вече не е важно каква програма имаш, какви социални придобивки обещаваш, 

важното е как ще свалиш Борисов

Борисов не е свещена крава, естествено. Той напусна държавното управление. Сякаш е под въпрос и лидерството му в ГЕРБ. Последното социологическо проучване показа, че той има доверие от 23% и огромно недоверие от 64%. При това оттеглянето на общественото доверие от него е очевидно трайна тенденция, защото цифрите се повтаря през последните 3-4 месеца във всички проучвания.
Според теорията партийният лидер трябва да има по висок рейтинг от своята партия. Така се смята, че той дава своя принос за нейните победи, а не лежи на партийните лаври. И до момента Борисов със своя имидж на практика крепеше ГЕРБ. Сега обаче тренда е обърнат – ГЕРБ има доверие близо 27% на последните избори, докато тези 23 на Борисов означават, че партията крепи своя лидер, а не обратното.
Борисов струва ми се осъзна този факт и направи крачка назад. С промените в ГЕРБ той се опитва да направи партия от европейски тип, където има достатъчно кадри, които да заменят лидера и да гарантират евроатлантическата ориентация. Възможно е в бъдеще Митов да заеме неговото място в ГЕРБ. Дали Борисов е надмогнал егото си не знам, но отстрани така изглежда поне.
Корнелия Нинова върви по обратния път- тя се опитва да направи от една масова партия лидерска. След погрома на изборите нейното его даже порасна - тя не подаде оставка, прогони недоволните и се опита да налага политики отгоре, които половината партия не приема. Изглежда не осъзнава все още къде е сбъркала.
А грешката беше в нейният

 наивен опит да се обяви за нова партия срещу статуквото,

 да се приобщи към Има такъв народ и ДБ. БСП носи след себе си историята и на БКП, и на последните 30 години преход – нещо, което Нинова така и не проумя. Тя не е партия, създадена вчера, каквито са Изправи се бг и останалите. В този, вече отишъл си парламент, нейният шанс беше коалиция с ГЕРБ, а не присламчване към новите сценаристи на Трифонов и опит да брандира една стогодишна партия като 16 годишна мома, която закачливо намига на ергените.
БСП и Нинова носят толкова голяма вина за проваления 45-ти парламент, който не успя да излъчи правителство, колкото и Слави Трифонов с неговото малодушие и бягство от отговорност. 
Сега ни предстои предизборна кампания, която ще е с познати до втръсване клишета. Има такъв народ, ДБ и Изправи се бг! и БСП свикнаха да приемат желаното за действително и ще продължат да пеят в хор същите послания: като вземем веднъж властта, нито един от ГЕРБ повече няма да заеме пост в изпълнителната власт; голяма част ще бъдат разследвани и съдени за престъпления; личната и професионална перспектива на всеки един от ГЕРБ е катастрофална; те няма да са фактор в обществото и максималното им поле на изява ще бъдат медиите. Един вид ГЕРБ е обречена партия, тя изчезва, нейните членове ги чака съд, защото...И тук, когато трябва да се мотивират тези закани, се оказваме пред черна дупка. Единствения аргумент – последни сме в класациите на ЕС. И какво ще се промени, ако на хартия изпреварим да речем Румъния или Малта? Ще цъфнем и ще вържем ли?
Сещам се, че след провала на правителството на БСП и на Виденов през 1997 година, опозицията тогава говореше същото за БСП – отиват в историята, ще бъдат съдени, има да отговарят за национална катастрофа, комунизма е погребан. Тогава имаше аргументи за това – хиперинфлация, провалени банки, сринахме се от 37 до 69 място в класацията по индекс на развитието. И това се случи само за няколко месеца. И какво стана след като СДС спечели изборите с огромно мнозинство? Никой от БСП не беше съден, 

катастрофата беше заметена под килима, 

валутния борд оправи инфлацията, а Костов обяви, че политическият елит никога не е бил по-единен. Зад кулисите той направи сделка – БСП да не понася последиците от своя провал, но да подкрепи членството в ЕС и НАТО. Така се прави политика в края на краищата. Другото е революция и гражданска война.
Сега ГЕРБ не оставя срутена държавата, както беше по времето на Виденов. Напротив, България е в много добро икономическо здраве, кадрите в държавния апарат имат опит, инфраструктурата е задоволителна, парите от ЕС идват и никой не гладува. На този фон да обявиш война на ГЕРБ и да искаш заличаването на най-голямата партия в страната, е просто смешно. Как ще изчегъртваш партия с аргумента, че България била на последното място в някакви виртуални класации в ЕС. Че вие с подобен аргумент във футбола и Борислав Михайлов не можахте да изгоните от БФС!
Освен това войната срещу ГЕРБ не е война срещу Борисов, а срещу неговите избиратели, които са част от народа, който и новото правителство ще трябва да представлява и да управлява в бъдеще. Все едно сам да си отрежеш едната ръка и гордо да я размахаш като символ на велика победа. Над кого бе, будала с будала?
Първото, което новите протестни партии би трябвало да са проумели е, че 

зад тях го няма целия народ

 Зад тях са малки групи от хора, които не понасят ГЕРБ, но не се понасят и помежду си. А Нинова трябва да осъзнае, че когато воюваш срещу себе си, свършваш на 4-ти километър. Ако не са го разбрали, в следващия парламент ще има същата дилема като в този – Борисов, Нинова, Трифонов, няма да се коалират един с друг и ще провалят още едни избори. Това е положението. Не е престижна коалиция, ще има сериозни щети върху техните партии, но друг начин да се състави управление, освен коалиция между някои от тях, няма. 
Аз не знам кога Нинова или Трифонов ще стигнат до този очевиден извод. Не знам дори дали сценаристите на Слави имат достатъчно интелектуален капацитет да го проумеят. Така или иначе крачка назад трябва да направят, както я направи и Борисов. Тя може да се окаже скок напред за цялата държава. 
И да се помни, че най-важното дело на партиите в парламента не е да правят ревизия; задачата им е да създадат правителство, а това се случва само с преговори и политически компромис. Войната носи жертви, особено ако се превърне в гражданска накрая.
Що се отнася до служебното правителство на Радев – то ми напомня една мечта на виден професор по политология, китарист, написана по време на протестите миналата година: „Ако Радев беше сериозен политик, щеше да направи следното. Да извика най-висшите 30-тина офицери от всички родове войски при себе си. Да им каже да минат бавно, но безмълвно пред камерите. А после, на въпроса, защо вика ръководството на армията, да каже невинно: "Обсъждаме да правим общовойскови учения". 
Радев се оказа сериозен политик, професоре, сега служебното правителство може би ще направи общовойсковите учения, за които мечтаехте...