Нов парламент, който ще работи няколко месеца, не решава кризата

Димитър Попов

Тъй като предизборната кампания започна с очакването, че изборите ще родят от същото, което виждаме досега – служебни кабинети, роене на партии и партийки, несъстоятелен парламент и нулев шанс за стабилизация в бъдеще, е време да се търси 

друго решение, и то бързо

Защото междувременно правителството на Главчев спешно изтегли 8 милиарда лева нов дълг за да плати стари задължения и настоящи пенсии. По разчетите на финансовото министерство догодина ще изтеглим още 10 милиарда лева, а през 2026 година още 9 милиарда. В ситуация на политически хаос, който цари в България, и на напълно безотговорна политическа класа, която отказва да поеме отговорност за управлението и отказва да състави редовни правителства, дълга ще расте, а политическата система накрая ще колабира. 
Напоследък тези политически лидери ми приличат на корабен екипаж, който се е наместил в спасителни лодки, здраво прикачени за потъващия кораб, и тъпо вярва, че корабът ще потъне без да ги издави. Отгоре на всичкото във всяка лодка се вихрят скандали кой точно трябва да я управлява и така са се хванали за гушите, че няма даже да усетят кога океана ги е погълнал.
Може ли предизборната кампания да ги отрезви и да заличи червените линии между тях, особено 

ако седнат на нова Кръгла маса

 например? В сегашното си състояние партиите не изглеждат готови за такова решение. Те са се устремили към новите безсмислени избори със същия нелеп устрем, с който пропиляха и предишните.

ДПС
Скандала в тази партия не само занулява здравия разум, но има голям потенциал да разруши крехкия мир в обществото. По всичко изглежда че и двете ДПС отиват на избори и ще воюват в регионите за всеки глас и за всяка община, при това като заклети врагове.
 ДПС на Пеевски ще разчита на парите и на медиите, които Пеевски има. Техен ресурс ще бъдат и кметовете на Кърджали и Джебел, както и 12 областни ръководства на ДПС, които се обявиха против Доган. За Пеевски въпросът е на живот и смърт и той ще хвърли целия ресурс за да вкара в парламента своя група. Няма да е никак лесно и той го знае – турците трудно ще припознаят българин за свой лидер. Предишни социологически проучвания показваха, че той има само 5% доверие, което може да е достатъчно да влезе в парламента, но няма да стигне за повече от 12-15 депутати. Пеевски не може да разчита и на изселническите организации в Турция, нито на подкрепа от Ердоган, който по едно време му беше забранил да влиза в Турция заради контрабанда на цигари. При толкова стеснени възможности, Пеевски ще разчита основно на здраво финансиране и вероятно на амбициозни турци от своя кръг, които могат да обикалят регионите и да вменяват главното обвинение срещу Доган и неговите хора – че са дерибеи, забогатели на гърба на раята. Той вече започна тази кампания с тв кадри от Сараите на Доган, които сигурно ще привлекат доста внимание сред турската общност. Това ще му осигури и някакъв протестен вот срещу Доган, но той ще остане в рамките на малка група депутати в бъдещия парламент.

ДПС на Доган също е в незавидна позиция. Те изгубиха големите пари на Пеевски, които осигуряваха финансиране на партията досега. Кадрите им също не стават за партийна работа – нито Доган, нито Аталай, нито Чакъров могат да отидат в общините при избирателите, без да отговорят на въпроса откъде са им милионите, и 

как така Доган има дворци, а до турските села няма пътища

 Единственият  коз на тази клика остава етническата карта и те вероятно ще заложат на този лозунг – българите край Пеевски крадат нашата турска партия. Ето какво казва например Валентин Тончев от ДПС на Доган: „В коалицията на Делян Пеевски са отцепниците от Възраждане. Тази партия се представя като „патриоти за православна държава”. Тези ли ще представляват българските мюсюлмани?” Думите звучат грозно и цинично, но само такава кампания може да осигури масов вот за Доган. Тя може да мобилизира и изселниците в Турция, които слабо познават обстановката у нас и може да повярват на баснята за лошите българи около Пеевски. 
По тази причина битката между двете ДПС- та в регионите ще изглежда не само грозно, но може да излезе извън контрол, а техните конфликти да се изродят в етнически сблъсъци и дори в религиозни свади. Това е силно неприемлива ситуация, която ще радикализира групи от турските избиратели и може да роди техни лидери с идеи, които никак не бихме искали да чуваме в България. След изборите, в един нов парламент, двете партии ще бъдат непримирими врагове и ще усложнят още повече създаването на мнозинство и на редовно правителство.

ГЕРБ
Формацията изглежда в добро здраве, но има силна умора на избирателите от перманентната мобилизация за нови и нови избори. Последния път Борисов изгуби 140 000 гласа. Колко ще бъдат сега не е ясно, но се очаква през октомври още поне 70 000 да хвърлят кърпата на ринга. Борисов го усети и обяви, че този път няма да обикаля страната и няма да агитира лично, а ще заложи на кметовете по места – те да убеждават хората да гласуват. Вероятно е осъзнал сериозната грешка да не състави някакво редовно правителство в 50-я парламент. Вярно, че вината не беше само негова, но той можеше да направи повече. Сега уморените избиратели питат защо побеждават на избори и после не получават нищо насреща. Освен това близкият кръг около Борисов вече не харесва този негов стил да се снишава, да бяга от битки, да отстъпва на всички, да се прави ту на умряла лисица, ту на жертвен агнец, и особено навика му да жертва партията винаги, когато има личен интерес. В ГЕРБ искат да видят лидер, който да покаже юмрук, а Борисов в момента няма ясна позиция по нито един проблем на държавата и отказва да поеме отговорност за управлението и за неудобна коалиция с други партии. 
Така че ако в следващия парламент Борисов пак не направи правителство, брожения в ГЕРБ ще има и той наистина ще трябва да си ходи. Ако не го направи доброволно, може и да го свалят, както направиха с Нинова. Вярно че с него това няма да е никак лесно, но все пак е възможно и той трябва да си дава сметка за това. В края на краищата не всичко е театър, има и обективни закони в политиката. Лидерите се износват и си тръгват по някое време. Той трябва да е единственият, който разбира, че ако големия кораб потъне, лодката ГЕРБ няма да го спаси в бурното море.

ПП-ДБ
Там процесите на загуба на избиратели са логични и продължават от много време насам. В момента реалната подкрепа за ППДБ е около 10-11%. Не са спасение фалшивите резултати, които им дават техни платени социологически агенции. На всички кампании досега тези социолози им предвиждат по 3-4% повече, отколкото вземат на самите избори. През юни  им даваха 18%, те взеха 14%; на по-предната кампания социологията им предвиди победа, а те загубиха с 4% от ГЕРБ. Така че това с процентите е игра за наивници. Киро и останалите добре знаят истината - ДСБ и ДБ имат 7-8% гарантирана подкрепа, докато ПП може изобщо да не влязат в парламента, ако се явят сами. По тази причина за тях е жизнено важно коалицията да остане единна и на тези избори. ДБ не посмяха да я развалят, макар че дълго мислиха по въпроса. В края на краищата ДСБ пристана на ПП и хората на Да, България не посмяха да се отделят без партията на Костов до себе си. Но това е временно решение. В следващия парламент, когато коалицията се окаже само с 30 депутати, а обещаваното от ПП редовно „неутрално” правителство се окаже мираж, може да видим и разпадането на ПП-ДБ. Новината не е добра, но кризата в страната, която някой си мислеше че контролира успешно, изглежда накрая няма да подмине нито една партия.

БСП
Има голяма вероятност тази партия да не присъства в следващия парламент. Партията вече е разцепена по организации, а една част от нейните симпатизанти  няма да гласуват изобщо. Нинова, Гуцанов и Зафиров не могат да се разберат за регистрацията, нито за реденето на листите, и е напълно възможно да видим война между две БСП – та, които ще си поделят по 3% на самите избори и ще гледат парламента по телевизора.

ИТН
Първите меродавни социологически проучвания показаха, че ИТН няма да влезе в следващия парламент. Разочарованието от Слави е достатъчно голямо, а протестният вот, на който от шоуто разчитаха, постепенно се прехвърля към Възраждане.

Възраждане
Партията показва стабилни резултати, защото в нея няма скандали. Освен това този тип партии в Европа са модерни и навсякъде са във възход. Проблемът на Възраждане е, че винаги ще бъдат в изолация – както вътрешна, така и международна. Те няма да участват в никакво правителство, ще ходят навън само в Москва, и ако не в следващия парламент, в по- следващия ще започнат да губят подкрепа, защото винаги ще бъдат далеч от властта. В 51-я парламент тяхното присъствие ще бъде напълно безсмислено от гледна точка на управлението. Освен това е възможно да са единствената проруска партия, което ще е допълнителен удар по техните възможности да влияят върху политическия климат.
Тези партии обещават парламент с толкова слабо представителство, че може да се оспорва дори неговата легитимност от морална гледна точка. Освен това роенето им не позволява никакво, дори хипотетично  мнозинство за съставяне на редовен кабинет в следващия парламент. И тъй като проблемът вече е хроничен, струва ми се че решението е още сега лидерите да седнат на кръглата маса и да започнат

 публична дискусия за възможни коалиции след изборите

Вместо червени линии, помежду си да сложат опорните точки на държавата. Няма да е лесно, има да се преглътнат много егоизъм и тщеславие, може и избиратели да загубят, но поне ще включат в обществения разговор най-после и онези 70% избиратели, които сега не гласуват. Може да звучи наивно очакването партии в такова разнебитено състояние да направят обществена дискусия, но преди поредните безсмислени избори това е последен шанс за изход от политическата криза. И той не бива да се пропилява!

Последвайте Faktor.bg в