Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Един призрак пак броди по света и вие на умряло, докато уж се бори за живот. 
Не, не е призракът на комунизма, макар по глупост, манталитет, манипулативност и начин на действие изобщо, много да прилича на него. 
Говоря за призрака, който се рекламира напоследък като 

„антирасизъм”

 под лозунга Black Lives Matter – Черните животи имат значение. И който за кратко успя да нанесе толкова силни поражения върху нормалното негативно отношение към расизма на нормалните хора по света, че в това отношение се върнахме ако не 200-300, то поне 80-100 години назад. 
Да, организацията, която се нарича Black Lives Matter и която уж води капания срещу расизма, се рекламира като „организирано движение, застъпващо се за ненасилствено гражданско неподчинение в знак на протест срещу инциденти на полицейска бруталност срещу афро-американците”. 
Но всички вече видяхме какво точно се крие под идеята за „ненасилствено гражданско неподчинение”. 
Този израз, впрочем, сам по себе си е чист оксиморон - и дори само това би трябвало да насочи обществените антени към логичното очакване тази организация да създава, а не да решава проблеми. Кой знае защо обаче, мнозина по света продължават да се връзват на елементарни манипулации – ние, организаторите, протестираме мирно, но има някакви безчинстващи хулигани, които опорочават протеста, а оттам – хвърлят сянка и върху добрите ни идеи. Но ги заклеймяваме и така идеите ни пак остават чисти.
Това да ви прилича на нещо, граждани? Например на начина, по който комунистите винаги и навсякъде по света са невинни – включително за убийствата, концлагерите, кражбите и бандитизма си, за потъпканите човешки права…..Нищо, де, идеите им нали са чисти…..както и ръцете - от лактите нагоре.
Та и тези така. Въпреки че протестират против расизма, самият им лозунг и името на организацията - Black Lives Matter, е с изключително расистко съдържание. Е, да, от кумова срама са пропуснали едно Only, „Само” - но точно това е то манипулацията, иначе как ще ги подкрепят полезните идиоти по света, ако знаят цялата истина. 
Но дори и без Only, от лозунга става ясно, че за организаторите 

само черните животи имат значение

Да, логиката сочи, че ако въпросните „активисти” наистина се бореха срещу расовия проблем като такъв, то лозунгът им трябваше да е например All Lives Matter, тоест, „Всички животи имат значение”. Нали така? 
Или греша. А ако греша, значи е нормално за черните да имат значение животите само на черните, а останалите да се оправят сами. Както казах – обикновен расизъм. 
Но тогава на какво основание черните „активисти” се възмущават, ако белите кажат, че за тях е важен само животът на белите. Или за жълтите – на жълтите. 
Какво да ви кажа, граждани, свидетели сме на поредната изумителна – и отвратителна – проява на двоен стандарт.   
Но това е само началото. Нещата се усложняват, защото подобно нагло отношение, свързано с претенции към невинни хора да се чувстват виновни,  неизменно поражда съпротива. 
Аз лично например напоследък усещам, че като цяло нещата се натрупват и започват да ми идват малко в повече. Добре, че не се връзвам на всяка претенция, иначе ще излезе, че съм класически пример за голяма гад, която едва ли трябва изобщо да живее, а ако го прави, то трябва да е живот жалък, пълен с огромно чувство на вина и разкаяние. 
Защото съм мъж, а не жена, хилядолетия съм потискал жените и сега те ми го връщат, като повечето не ми дават да спя с тях. Защото съм хетеро, а не хомо – продължавам и до днес да потискам гейовете, като не ходя на техните паради. Защото съм здрав, а не инвалид по рождение, виновен съм пред хората в неравностойно положение, чиито пенсии плащам с данъците си. Защото съм бял – виновен съм за тежкото положение на негрите по света, особено на онези в Афро-Америка, нищо че техните помощи за безработни са по-големи от моята заплата, изкарана с пот на челото. 

Кафа, де! 

Не, не, това не стига. Чилийката Мишел Бачелет, шеф на Съвета за човешките права към ООН, призова от високата трибуна „държавите по света да се изправят срещу робството и колониализма и да има репарации”. Все едно сме през 58-ма година. Тази мома, както можете да се сетите – защото нали по идеите им ги познаваме - е висш политик от Социалистическата партия на Чили. И иска репарации. 
Е, добре, напира я отвътре, че Испания трябва да плати на бедните латиноси, задето през 16 век ги завладява и колонизира, включително Чили. Ама що латиносите са бедни и досега, дори след като изгониха испанците и си върнаха всички природни богатства – на този въпрос ще ми отговори ли някой.  
Вероятно според Бачелет и Великобритания до гроб трябва да плаща репарации на бившите си колонии, задето им донесе цивилизация, мир и напредък. Относителен напредък, защото все пак има огромна разлика между общественото и икономическо развитие в Канада, Австралия и Нова Зеландия, в сравнение с Индия или Судан. 
Да си помисля или да не си помисля обаче нещо, което е табу в днешни дни - огромната разлика може би идва оттам, че в едната част от бившите колонии живеят почти само бели хора, които предпочитат да работят и напредват, а в другата – предимно цветни, които предпочитат да си пазят традициите, дори когато става дума за традицията да се избиват помежду си и да се взимат едни други за роби? 
Да, защото именно негърските вождове в Африка хиляди години нападат съседни племена, взимат роби и ги продават на който иска да ги купи. Това е нещо, което те правят и с което си изкарват пари, още от Древен Египет, през Римската империя, а също и през 16-18 век, времето на онова, което днес се има предвид, щом се спомене „търговия с роби”. 
Някой ще възрази – ама те го правят, защото има търсене, белите купуват робите, защото им трябват за колониите. 
Не е истина по две причини. Първо, точно местните вождове оказват най-голяма съпротива при отмяната на робството. И второ, хайде да помислим логично и пазарно. Преди някой да сътвори Кока-кола, дали е имало търсене за нея? Та и с робите така. Или пазарът е казал – искам сладолед на клечка и – хоп, ето ти го „Ескимо”-то. 
А, впрочем, вече няма да има „Ескимо”, поне в Афро-Америка. Ето докъде водят манипулациите на Black Lives Matter и ексцесиите на техните „мирни протести” - хората се страхуват да се държат естествено и да наричат нещата с истинските им имена, 

налагат си автоцензура и така постепенно реалността се подменя с нереалност

 И дори с антиреалност. 
Ето ви компанията Dreyer`s, която сама и без бой обяви, че вече няма да използва името „Ескимо” за сладоледа си, то обиждало ескимосите. А кое име може да се използва, без да ги обижда? Защото нали знаете, че сред циганите има мнозина, които категорично отказват да бъдат наричани „роми”, а ние, политически коректните, ги наричаме така, въпреки желанието им. А като гледам, и повечето афро-европейци май предпочитат да бъдат наричани французи, германци или англичани, не по някакъв измислен от пълни идиоти начин.  
Така или иначе, старият негър Чичо Том сигурно се върти като сонда в гроба от възмущение заради простотиите на своите черни потомци. Нали се сещате, говоря за Чичо Том от прочутия антирасистки роман на бялата американска писателка от 19 век Хариет Бичер Стоу. 
Възмутен би трябвало да е Чичо Том, защото има мъ-ъ-ъ-дри черни критици, които смятат, че  книгата и самият той като герой насаждат по света стереотипи за негрите - например, че са мързеливи и не особено активни в защита на правата си. През 60-те и 70-те години на 20 век пък черни расистки организации като Black Power и Black Arts Movements нападат яростно романа, твърдят, че Чичо Том се е забъркал в „расово предателство” и е „направил робите да изглеждат по-лоши от собствениците на роби”. 
Какво мислят по тази тема потомците им от Black Lives Matter, не знам, но очаквам, ако не са го вече направили, скоро да поискат забрана на книгата или поне 

да я изгорят на някой площад

 Предполагам така, защото видяхме вандалските актове, извършени по цял свят, не само в Афро-Америка, срещу паметници на исторически личности и събития, както и атаките срещу книги и други творби на изкуството. 
Да, след като десетте малки негърчета на Агата Кристи преди време се превърнаха в безумните „десет малки фигурки”, сега умните борци против расизма от Black Lives Matter искат да забранят бащата на Пипи, капитан Дългия чорап, да бъде представян като негърски крал, за какъвто всъщност е избран от самите негри. 
Лошото е, че, нали се сещате - оттам Пипи няма да е негърска принцеса, а така ще потънат в небитието щастливите дни, които белите и черните деца прекарват заедно в игри и забавления на остров Корекоредут. 
Ами забелязал съм, че винаги така става, щом комбинацията от простотия, наглост и предразсъдъци излезе на улицата и вземе властта. Или поне когато започне да протестира против нещо си, каквото и да било. 
Забележете – те никога не са „за” нещо, винаги са „против”. И това е по две причини. 
Първо, защото така е по-лесно, с рушене тълпата може да се справи. С градеж обаче не може, за него трябва ред - и отговорности, не само права. 
Втората причина е, че обикновено зад такива масовки, на които сме свидетели покрай Black Lives Matter, стои нечии политически интерес, който също има нужда да разруши света, защото го мрази. 
Нищо не казвам, само ми се струва, че чувам отдалече как Кремъл доволно се киска в шепа. Дори да приемем, че задкулисните организатори на „антирасистките” протести в демократичния свят не са самите москали или хора, които имат общо с тях, то те им вършат толкова добра работа, че Путин, Лавров и компания с удоволствие ръкоплещят на представлението.