Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Добре, де, вече няма да ги наричам „идиоти”. 
Аз обикновено използвам думата в класическия древногръцки политически смисъл, не в медицинския, но някои несведущи или по-деликатни читатели все пак се стряскат и ме набеждават за грубиян. Затова оттук насетне ще викам на идиотите „интелектуално вдлъбнати”. А може и „умствени недорасляци”. Или дори - „мозъчно невинни”. 
Е, не, чак пък невинни не са, нали? Като говорим за принцовете, принцесите и малките принцчета от БСП, няма как да се поставят те в едно изречение с думата „невинни” и между двете да възникне положителна конотация. 
Доказа го прекрасно и последният техен форум, на който българските леви комунисти, както може да се преведе изразът „тесни социалисти”, се изпокараха до смърт по повод поредната си изборна загуба, „задълбоченият анализ”, който трябва да се направи във връзка с нея и мерките, които трябва да се вземат, за да се обърнат утре, на следващите избори, нещата в тяхна полза. 
Милите ми интелектуално вдлъбнати, те май наистина не си дават сметка, че от известно време насам на всички избори се бият не за сърцата и душите на електората, не срещу някакъв реален политически противник, не дори срещу собствените си простотии и предразсъдъци - а 

срещу самата история, която здраво ги дърпа към своето прочуто бунище

В директен, а не във философски смисъл. За пеша ги е хванала, сурка ги по земята и в един момент все пак ще ги довлачи до там, където им е мястото. 
Трябва да признаем на българските червенотиквеничковчета едно единствено качество - че са упорити. Бих казал – упорити като магарета или дори – чугунени глави, но нека днес сме по-деликатни, те още са в траур след загубата, закономерно последвана и от скандалите на пленума. 
Така или иначе, сродните им БКП-та от бившия източен блок постъпиха исторически правилно, като отдавна се разпаднаха. Част от тях напълно се маргинализира, а друга се трансформира в сравнително прилично подобие на европейски социал-демократически формации. Навсякъде, включително в България, се разпаднаха също и десните партии, които се появиха в началото на прехода. 
Ако махнем ДПС, което е съвсем друга бира, в актуалната политика, като динозаври в Изгубения свят, останаха само нашенските тесни социалисти. И те са наистина толкова тесни, че през дупката им понякога се процеждат само явни политически недоразумения като Първанов, Станишев, Миков, Нинова, застават начело на Партията с гол в едната ръка нож, а в другата – с най-добрата визия за бъдещето и най-кадърния управленски екип, печелят избори и повеждат любимото БСП, заедно с целия български народ, към светли бъднини. 

Да е живо и здраво развинтеното въображение на тези хора, защото ако се събудят от глупавия си сън, ще са много разочаровани да паднат от покрива, като видят жалката истина, на която стоят начело. 
Прекрасно стана ясно всичко това и от последните пререкания в БСП, където един срещу друг застанаха двама от споменатите вождове – бившият Станишев и актуалната Нинова. Зад тях се оформиха и

 две крила – праволинейно и опозиционно

 Така е според самите социалисти, де, иначе аз не бих се подписал под подобно твърдение, защото от опит знам, че опозицията в БСП е умна, докато заеме председателското място - после става също толкова глупава, колкото предишното ръководство, което е изместила. А то пък веднага се превръща в умна вътрешна опозиция. 
Искате доказателство ли? Ами само си спомнете как Станишев наследи Първанов, Миков наследи Станишев, Нинова наследи Миков, а сега Станишев иска да наследи Нинова. Докато Първанов пък - макар скрит скромно зад широкия гръб на Румен Петков, който никога не е пикал в плевенския фонтан, както сам ни увери – вероятно иска да наследи отново Станишев, за да си го върне на всички и всичко.  
„Големият въпрос, който стои пред нас, е защо трета поредна година, при три различни избора – национални, европейски и местни, при условия, когато ГЕРБ ерозират от времето, скандалите, корупцията и злоупотребата с власт, въпреки това българите не припознават БСП като по-добрата алтернатива” – тежко попита Станишев на пленума на БСП.  
От една страна – съвършено правилен, закономерен и точен въпрос. От друга – въпрос, който показва колко наистина дълбоко самият Станишев е интелектуално вдлъбнат. Защото ако не беше, щеше да знае, че българите не припознават БСП като по-добрата алтернатива – на ГЕРБ или на каквото и да било друго, просто защото тя не е по-добрата алтернатива. 
И не е по-добрата алтернатива не само с Корнелия Нинова начело, както иска да внуши Станишев чрез питането си. 

БСП е доказала своя престъпен характер, своята пълна некадърност

 и своята управленска немощ включително по време на управлението на самия Станишев, както и на марионетката му Пламен Орешарски. 

Но май този път паметта на българите най-после проработи, ако се съди по факта, че от Орешарски насам те не са дали властта на БСП, независимо в какво се кълне другарката Нинова, докато води революцията като по картинка - с гола гръд напред. Интелектуално гола имам предвид, не си представяйте нещо еротично. Поне аз не мога, де, дори да се насиля, но знам, че в това отношение за българина предел няма. 
Така или иначе, както се очакваше, другарката Корнелия не остана длъжна на другаря Станишев и го попита съвсем директно: „Кой колективен орган на партията реши да се целувате с Местан на „Орлов мост”?” 
Един също много хубав въпрос, качествен и справедлив. Пък и чисто политически - без капка еротичен намек в него. Още по-хубав обаче бе следващият: „Кой колективен орган реши да подкрепим Пеевски и кой влезе в Парламентарната група и каза „или гласувате, или пада правителството”?”
Да-а-а, кадърна е тази жена, веднага направи двоен удар по конкуренцията - както по Станишев, така и по Мая Манолова, която преди време сама и доброволно призна, че е основната движеща сила зад кандидатурата на Пеевски. Добре, де, Мая е вече външна конкуренция с нейната „гражданска формация”, в която „няма ляво, няма дясно”, обаче това също е много опасно за БСП и Нинова – за тях то може да е като идването на царя, който със същото внушение помете СДС. 
А Станишев е ясен, той е шеф на ПЕС, но докога ли, след като и в тази роля успя да спечели толкова европейски избори, колкото като шеф на БСП спечели в България – почти нула. Но като млад човек вероятно наистина мисли за продължението на политическата си кариера, а какво по-естествено от това да се върне 

начело на родната партия, която го дундурка още от бебе

От друга страна, ще каже някой, скандали в БСП текат отдавна, а партията все не се разпада и не се разпада, колкото и искрено да ѝ го пожелаваме. 
Наистина има такъв момент. И за това си има няколко основни причини. 
Първо, електоратът на БСП, независимо стар или млад, е печално известен с това, че страда от болестта „умствена недостатъчност”. 
Второ, самото партийно ръководство се състои от обиграни хитреци, които умеят да манипулират въпросния електорат в своя полза. 
Трето, всички крилца и перца, чиито вълчи интереси се сблъскват вътре във въпросното ръководство, все пак успяват да се примирят временно и да заиграят заедно, когато партията е заплашена от истински разпад – защото прекрасно разбират, че иначе напълно ще изчезнат от досега с властта и парите. 
И четвърто – всичко това е вярно, но нищо от това няма да има никакво значение, ако тотално рухнат нещата по оста БСП - Русия. 
От точно сто години, когато в България се пръкват тъй наречените „тесни социалисти”, те и техните наследници, включително сегашната „европейска” БСП, винаги са основна маша на руските интереси. Да, напоследък Атака, да речем, са по-шумна проруска партия, а ГЕРБ по-тайна и тиха, но БСП продължава да е в центъра и, къде по-скрито, къде по-явно, да работи за руския интерес. 
Така че мога да направя една прогноза, която май никой не си позволява - БСП ще се разпадне и ще ни освободи от присъствието си, когато цялата партия вкупом непотребна стане не само за нас, българите – нещо, което, впрочем, отдавна се е случило - а и когато непотребна стане за Кремъл. 
Ама тогава какво ли чудовище ще изникне на нейното място?