Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Потресен съм, възмутен съм, огорчен съм.
Чувствам се дълбоко унизен заради онова, което уж моите уж съграждани от бургаското село Равнец причиниха на една жена. На един човек. На някой, който добросъвестно се труди в болницата и помага колкото може - ако не пряко за лечението на хора от ужасния вирус, то поне да не се разпространява той безумно и безконтролно. 
Защото е имала контакт с вируса, жителите на Равнец не пускат тази жена, съселянка, с която вероятно са израснали заедно, да си влезе в къщата и да си почине от своите трудове. Може да донесе при нас заразата, видите ли, и да ни изтреби до крак. Може 

да затрие ценната ни семка

 Може…..
Ама вашите деца и внуци като си идват без маски от трижди заразната София, за да им напълните торбите с луканки и вино, тях ги пускате в селото, с тях се целувате и от тях се заразявате спокойно, нали? 
А представете си, че професор Мутафчийски, който постоянно се среща с болестта, беше от село Равнец - и него ли нямаше да пуснете, бе, главоноги такива? 
При това смелите жители на селото не смеят да пратят делегация, която да се изправи пред жената и в очите да ѝ каже какво може и какво не може тя да прави в собственото си село и в собствената си къща според тях. Не, те просто оказват психологически натиск върху дъщеря, внуци и прочие. Нали знаете как става това, особено на село – един подхвърля едно през оградата, друг друго в магазина, трети мърмори под мустак многозначително, четвърти просто те гледа дълго и втренчено…..

Колективно престъпление, без капка лична вина

 Това е гениално изобретение, защото после всички с чиста съвест твърдят - нищо такова не се е случило, никой никакъв натиск върху никого не е оказвал, няма виновни за нищо, ръцете ни са измити. Мно-о-о-о-го хитро измислено, вероятно от чумните векове пренесено – тя народната памет нали помни. 
Да, помни - как се прави престъпление помни, как се прави добро обаче май вече е забравила. Отврат!
Казвам „престъпление“, защото да не допуснеш един човек до собствения му дом, си е точно това. Правеха го нацистите, правеха го и комунистите. В този случай прокуратурата би трябвало веднага да се самосезира. А ако не го стори, областният управител на Бургас трябва да я сезира. 
Вместо това виждаме властта да предприема сиромахомилски мерки – веднага дава на прогонената от къщата си жена общинско жилище в Бургас. Звучи добре по телевизора, може да донесе политически дивиденти, но това всъщност е замазване на истинския проблем. 
Още по-добре би звучало, ако властта спешно се намеси и възстанови реда и законността в село Равнец. И да припомни на неговите жители, че самоуправството, разпореждането с чужда собственост и общественият заговор за линч срещу някого – защото прогонването на жената е буквално форма на линч – са тежко наказуеми деяния.  

А ако пък изсред вас, граждани, някой оттук нататък дори само ми намекне, че българинът е толерантен човек, ще го бия, честно. 
И не се плаша от обобщението, че българинът е абсолютно нетолерантен, защото не само делата на моралните котви, обитаващи село Равнец, го доказва. 

Искате ли да видите цифровото измерение на това колко всъщност ние, българите, сме нетолерантни, затънали в предразсъдъци и непоносимост към другите. Погледнете проучване на „Алфа рисърч“, според което 83.8 на сто от българите не са съгласни България да подкрепи Македония за членство в Европейския съюз. Освен ако…..
Освен ако македонците вкупом не се покаят и признаят, че винаги са били българи, ама от известно време насам се пишат македонци поради инат. Или поради невежество. Или защото са ги излъгали. И трябва да признаят също, че тъй нареченият „македонски“ език си е чист български, макар вече замърсен и напълно неразбираем за нас. В действителност македонският е измислен лично от другаря Сталин, който, както пее песента, е корифей в езикознанието. Пък и самата идея за македонска независимост е пъклен замисъл на същия Сталин. Той прави Македония автономна и я включва в Югославия, за 

да отмъсти по този начин на окупираната от самия него България…..

Глупости на търкалета и краставици на колелета. 
Обаче 83.8 на сто от българите вярват в това и подкрепят идеята да налагаме на другите какви да бъдат, какви да се чувстват, какво да говорят и какво да мислят. И още – подкрепят идеята да мерим историята само с нашия аршин, без да се интересуваме не дори от мнението на другите, а от обективната истина.
Е, добре, де, донякъде е разбираемо – това е моделът, в който българското общество на практика съществува от много време и ние сме го възприели като правилен. Но все пак – над 80 на сто население отказва да мисли със собствената си глава, а се поддава на най-жалките и манипулативни внушения на пропагандата.
Вярно, че въпросът е сложен, нещата по темата Македония не са еднозначни – но ако човек не разполага с достатъчно информация по даден въпрос, редно е да каже „не знам“, „не мога да преценя“ и да се отдръпне. Да остави знаещите и мислещите да оформят политиката. Но не, виждаме точно обратното – българите с готовност се произнасят по въпрос, по който не са сведущи и то в полза на нетолерантността. А управляващите доволно потриват ръце, както пред самите себе си, така и пред Брюксел, те вече имат силен аргумент, с който да кажат „не“ на македонското членство в ЕС– мнението на значително мнозинство от хората в България. 
Не, това не е мнението на хората, 

това е мнението на тълпата

 Онази същата тълпа, която вилнее и се разпорежда в село Равнец, Бургаско, само дето в случая тя се произнася не по селски, а по международни въпроси. 
Мнението на тълпата, както още в края на 19 век пише Ибсен, е най-големият враг на напредъка. Казва го героят му доктор Щокман от пиесата „Враг на народа”: „Най-опасният враг на истината и свободата е мнозинството. Мнозинството никога не е право. Това е общоприета лъжа, против която е длъжен да се възправи всеки свободен и разумен човек. Кой съставлява мнозинството във всяка страна – просветените или глупаците? Глупаците са страшното мнозинство по целия свят. Но справедливо ли е, дявол да го вземе, глупаците да управляват просветените?”
Не, обаче го правят. 
Но не е въпрос само на просвещение, а и на човешки морал, на елементарна проява на съпричастност, на придържане, ако щете, към най-простия библейски принцип – не прави на другите онова, което не искаш да правят на теб. 
Обаче ако според някой дадените дотук примери за българската нетолерантност не стигат, ще го призова да се върне към тъй наречения „възродителен процес“ в самата България. Тогава, под мъдрото ръководство на БКП, с мълчаливото уж несъгласие на КПСС и уж неучастие на КГБ, българският народ – или, хайде, голяма част от него, например 83.8 процента – се хвърлиха да сменят имената, вярата езика и традициите на нашите сънародници турци. А после да ги прогонят масово в Турция. 
Ама българският народ не знаеше нищо и не участваше – казват невинните от село Равнец, Бургаско. Айде, бе. Народът знаеше и част от него пари направи. 
„Народът“ купуваше апартаменти за по 1000 лева от притиснатите до стената турци. Или автомобили за стотачка, мебели за без пари. На заминаващите се продаваха лекарства и транспорт до границата баснословни цени. Фотоателиетата вдигнаха цените на снимките за паспорт. А достойните български медии се надпреварваха предано да обслужват и пишат в тази срамна страница от историята не само на комунистическия режим, а и на целия български народ.  
И капакът, поне за мен, беше една история на границата, разказана ми от участниците в нея, приятели турци, прогонени от режима и българската народна любов. Стигат те двамата с двете деца – на 1 и на 3 години – до бариерата и граничарят казва, че според последното разпореждане могат да минат отвъд, но само с по един куфар или сак всеки. Те на бърза ръка слагат най-нужното в 4 сака и се явяват отново, а граничарят казва – само два. Ама ние сме четирима, нали и за децата…..

Децата да си ги носят сами! 

Не ми говорете повече! Тези думи съдържат истината за цялата налична човещина в сърцето и душата на народа ни. 
Дай, Боже, никога да не ме стисне толерантен българин за гушата.