Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Москва изгони двама български дипломати.
Айде, бе, не може да бъде! Нашата родна, братска Москва? Онази, най-близката нам славянска и православна матушка? Спасителката ни любезна? Тц, не вярвам, това са долни инсинуации. Освен ако не са горни.   
И защо целия този труд, моля ви се – само защото ние сме били изгонили двама руски шпиони. Нещо като „дай си ми куклите, на си ти парцалите“, но в дипломатически вариант. 
Москва твърди, че изгонените нейни шпиони от ГРУ всъщност изобщо не са шпиони или най-малкото – че българската страна не е предоставила никакви доказателства за такава тяхна дейност. Това винаги ми е било много интересно – ти прекрасно знаеш за какво си пратил своите хора някъде, знаеш какви мръсотии те правят, за да си изпълнят мисията, а накрая, като ги пипнат, викаш – ма докажете го, де. 
За хитри хора искат да минат руснаците в подобни ситуации и се опитват да го направят по няколко начина. 
Първо – те самите винаги са невинни. Дали ще тровят Скрипал и Навални, дали ще използват химическо оръжие в Сирия, дали ще шпионират иззад някой шипков храст, 

съвестта им постоянно е напълно чиста

 Така са обучавани от малки – че имат право да правят всичко, което им е изгодно, докато другите трябва да правят само онова, което международното законодателство им позволява. 
Към тази първа точка има и подточка, която гласи, че дори когато руснаците са дълбоко виновни, което е почти винаги, те умеят така бързо и мощно да опищяват света, че веднага замъгляват съзнанието му и той започва, дори без доказателства, да вярва в тяхната девственост. Или в напълно непорочното зачатие на нацията им от мюсюлманина Александър Невски. Или от ненормалника Петър Първи, който както предпочита. 

Второ – на руснаците във всички случаи всички останали са им виновни. Виновен е светът, че им няма доверие, както с горчивина изтъкна онзи ден самия император Путин. Виновен е той и че ги подозира. Виновен е, че ги разследва, дори дистанционно, както стана със сваления малайзийски самолет. А най-виновен е светът, че редовно ги хваща да пият водка по бели гащи, докато избиват хора или просто разглеждат катедрали. 

И трето, с призива – „ма докажете го, де“, москалите опитват да си осигурят победа при всички случаи. От една страна, ако някой им се върже и им даде доказателства за тяхното собствено престъпление, те от самите доказателства ще извлекат полза. Например, ако им предоставим цялата информация за разкритията около изгонените руски шпиони, ГРУ ще разбере кой и как работи срещу тях. Или, както каза Германия за случая с Навални – могат да разберат неща, които не бива да знаят, за методите и възможностите на немските лаборатории. 
От друга страна обаче, когато не им предоставиш информация в подобни случаи, те пак са на плюс, защото надигат силен пропаганден вой и те очернят, че ти ги очерняш. 
Така или иначе, в случая с изгонените сега от Русия българи веднага се вижда, че работата не е реципрочна – ние 

гоним доказани техни шпиони, разкрити и провалени, 

а те – нормални дипломати, които най-вероятно полагат искрени усилия за подобряване на българо-руските отношения. Щото то ако не е така - кой изобщо ще ги пусне в Русия да зловидят. 

Някой ще каже – вероятно и на нашите дипломати не им е съвсем чист косъмът, затова братските руски специални служби са подбрали точно тях да изгонят в отговор на подлия български ход с разкриването на ГРУ-шпионите под търговско прикритие. Подобна теза обаче не издържа на никаква елементарна логика. 
Помислете само – защо би им било на нашите дипломати да шпионират в Русия. Какво те биха могли да научат, което  го няма в официалните сайтове на ФБР и ЦРУ? В обмена на партньорска информация на НАТО? Или в статиите на разни честни  и умни руски журналисти, каквито, за радост, още има оцелели там? 
Докато обратното е напълно валидно – москалите драпат да извлекат точно от София някаква информация за НАТО, Балканите и други важни неща, щото тя тук не просто се търкаля свободно по улиците и президентски чекмеджета, но и достъп до нея имат предимно хора, които са искрени приятели на Русия, тоест, от московска гледна точка цялата работа минава лесно, гладко, никой не те хваща и  прочие предимства. 
Само че напоследък шпионите им станаха толкова нагли, че преминаха всякаква мярка и дори тук, в България, вече взехме да ги хващаме. 
Не, че нещо следва от това, де. Самите те се експулсират по живо, по здраво заради дипломатическия си имунитет, а българските им помагачи и приятели не се пипат и с пръст. На един даже самото българско правосъдие осигури свободен коридор, докато е следствен в София и има забрана за напускане на страната, да прескочи само за три дни до Москва, за да бъде награден лично от император Путин. И така да му бъде поставена дамгата – недосегаем. 
А сега вече, постигнал този статут, въпросният Николай Малинов прави първата официално русофилска партия в България и дрънка врели некипели - че целта му чрез политически средства да развива българо-руските културни връзки. 
Що не може да продължи да си ги развива както досега, със средствата на културното чалга-забавление и кебапчета на Копринка, за мен е пълна загадка. Но вероятно не разбирам, защото нямам неговата богата фантазия и дар слово, чрез които, също като другаря Ленин, Малинов е способен да докаже, че войната е мир, бедността е богатството на бедния, а 

върховната форма на български патриотизъм, е да дадеш душата си за Русия
 
При това напълно самоотвержено, без да чакаш да ти платят, щото те, под една или друга форма, ти плащат и без да чакаш. 
Самоотверженост като тази, сякаш по поръчка, демонстрира още с назначаването си новият шеф на храбрата българска авиация, генерал Димитър Петров. Тоз въздушен ас, който на мен, кой знае защо, веднага ми заприлича на Петка от вицовете за Чапаев – може би заради много специалните си мустаци - заяви, че се налага добре да се обмисли въпроса за закупуването на нови американски Ф-16, защото…..бла-бла-бла. 
Което в превод от военно-административен български означава – аз съм против Фантомите. И ако продължим към подтекста, означава – аз съм за МИГ-овете.
Жив да не бях! Как пък за 30 години преход не успяха в тази наша армия да се включат и поемат властта читави хора с нормално мислене, а не още и още като люспи от някаква гигантска глава лук да се белят офицери, сътворени по калъпа на родната комунистическа казарма с вожд и учител Добри Джуров. Тогава БГ армията се командваше пряко от Москва, тоест, най-големият ни враг я държеше изцяло под контрол, а на нас, лековерните, внушаваше, че НАТО е най-големият ни враг. 
Така явно и досега се налива в главите на българските офицери, нищо, че някои от тях, като например „натовският“ президент Радев, се фукат с курсове в САЩ. Да, курсове той и такива като него имат, но читава мисъл в главата – не. 
За съжаление, това е един от най-големите провали изобщо на тъй наречения „български преход“ – нито в МВР и специалните служби, нито в армията бяха извършени читави реформи. Говоря не просто за технически и организационни промени, не просто за смяна на едно поколение руски бръмбари с друго поколение руски бръмбари, а за дълбоки промени в начина на мислене и светогледа на офицерския състав, които да отговарят на нивото на демократични промени в страната и нейното ново място на картата на Европа и света. 
Ето, на това продължават да разчитат и руските шпиони тук – че 

все някой от широкия кръг на нереформираните ще свърши работа в тяхна поза,

 дори без да се налага те да го инструктират или да му плащат. Че някой с подходящ достъп винаги е готов да им снесе дори и най-секретната информация по чисто приятелска линия, независимо че е наясно с кого си има работа. Че някой не само не се притеснява, а и се гордее с руските си връзки. 
Не мога да си представя, граждани, докога ще продължава цялото това нахалство и целия този тормоз от руска страна.  
Всъщност, излъгах - мога. Освен ако Русия не се разпадне и не задълбае в себе си, като по този начин ни отърве от себе си, опитите за натиск срещу България ще продължават вечно. Ние трябва да се научим да живеем с москалите почти като с коронавируса – да се държим на максимална дистанция от тях, да слагаме боксови каски и ръкавици при всеки контакт и винаги, щом станат прекалено нахални, да ги инжектираме с прочутата руска ваксина, наречена АК-7,62, ваксина, приложима по напълно нетрадиционен начин.