Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

МЪКАТА МАКЕДОНИЯ

Хайде да проявим въображение и да си представим нещо интересно. Да, знам, мозъците на някои са така вкостенени, та не могат да си представят разни фантастични неща, но нека все пак опитаме. 
И така – представете си, че годината е 2004, а Македония влиза в ЕС заедно с Полша, Чехия, Унгария и другите 7 страни, приети тогава. Да, ако не беше дългото гръцко вето, този сценарий не е чак толкова невъзможен. 
Но важното е друго – вече европейска страна, Скопие изведнъж се превръща в твърде важен фактор за българското членство в ЕС. България напира към заветната Европа, както защото това е нейният цивилизационен избор, нейната 

надежда за демократично и богато бъдеще,

 така и за да се откъсне от лапите на Русия. Но Скопие изведнъж казва: „О, гълъбчета, работата с вашето членство е малко особена, тя няма да стане, преди да декларирате някои дребни нещица и да подпишете разни важни международни документи. 

Първо, трябва да признаете, че българите са македонци. Второ – че езикът ви е диалект на македонския. Трето - че като фашистички окупатори по нашите земи сте репресирали и гонили истинските македонци, опитвали сте да ги обърнете на българи. И четвърто – че вашата комунистическа власт подло промени първоначално правилната си политика спрямо македонското малцинство в страната и, вместо да го стимулира, започна да го забранява“. 
Какво правим ние, българите, в този случай? Какво, бе, патриоти такива?
Не се ли разгръща у нас силна антимакедонска кампания, в която, наред с истините, които се мъчим да изтъкнем, се ръсят

 кофи с лъжи, манипулации и елементарни нападки

 Не започваме ли да вопием пред ЕС и други международни фактори, че историческите спорове не трябва да се смесват с текущата политика, че българското членство е ключово за целия ЕС и неговите интереси на Балканите, че истината е, каквато е, и не зависи от желанията на хората и народите, а често се случва независимо от техните предпочитания. 
Или ще си посипем главите с пепел, ще застанем на молитвено коляно и ще признаем македонските претенции? 
Това последното няма да стане, нали, просто защото нещата така не стават? Ами защо тогава очакваме македонците да направят нещата така, както те не стават?
В подобни дела разум е нужен, не глупост. 

СЕРГЕЙ ЛАВРОВ, ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СЛОН В СТЪКЛАРСКИ МАГАЗИН

В международните дела руският външен министър Сергей Лавров наистина прилича на слон. 
Е, да, нито е голям, нито е чаровен, нито е умен колкото слон - обаче пък, щом случайно попадне в стъкларски магазин, задължително тъпче всичко крехко, вдига страшен шум и безсилието му да се измъкне от неприятната ситуация го разярява още повече. 
В нарочна статия за руския печат тия дни, Лавров дълбокомислено пише, че Западът се опитва да подмени международното право със свои правила, което е недопустимо. И за разяснение добавя: „Чрез санкциите и други мерки за незаконен натиск върху суверенни правителства, Западът насажда в международните отношения тоталитаризъм и заема имперска и неоколониална позиция спрямо други страни“. 
Ето какво внушава Лавров на подопечните си руски граждани, които са невинни за 

възхода на престъпния путински режим 

точно толкова, колкото германците през миналия век бяха невинни за възхода на Хитлер.  
О, не, горкият слон, той просто не иска да образова своите хора в истината – никакво международно право не задължава една страна да поддържа каквито и да било отношения с друга. Не искам, бе – и толкоз! Ти искаш, ама аз не искам. И имам абсолютното право да не те харесвам и да не те искам за партньор в каквито и да било дела. 
Разбира се, слонът не казва и друго важно - че западните санкции са ориентирани не срещу Русия, а в защита на самия Запад. Това е вътрешна работа на санкциониращите, в опит да се предпазят от руската агресивност. Това е знак, че Русия отдавна вече премина всякакви граници на поносимост в имперската си лакомия. Знак е още, че светът не иска да има отношения с бандити, за които международното право важи, само ако е в тяхна полза, а иначе предпочитат да се придържат към правото на по-силния. Или на по-гласовития манипулатор, на по-изпечения лъжец, на по-наглия източен сатрап. 
Но, освен безумието да обвини Запада в тоталитаризъм, империализъм и неоколинализъм, другарят Лавров прави пореден опит да удари в сърцето на Запада – евро-атлантическата общност, сътрудничеството, близостта на позициите между ЕС и САЩ. 
Много е елементарно, но и това руските власти от десетилетия упорито крият от своите граждани, които пък изглежда не се досещат – или не им пука. Фактът е, че, глобално погледнато, евро-атлантическото единство се базира на споделени ценности като свобода, демокрация, човешки права и прочие лиготии, както им викат руснаците. Така че то може да бъде временно смутено понякога, но не и разбито. 
Много глупост е нужна, за да не разбереш това. 

КОЙ КАКВОТО ПЕЕ, НА ГЪРБА МУ ПАДА

Елеонора Митрофанова, руски посланик в София, пя пред паметника на съветските окупатори в столицата песента „Моя страна, моя България“.
Все такива сбърканяци ни праща Кремъл….. 
Ма не е твоя България, бе, неуважаема г-жо - и да пееш, и да не пееш, твоя не е и никога няма да бъде, ако мога леко да перифразирам една друга песен. 
Големи мечти, голяма уста, голяма калъчка – с това разполага и това използва Кремъл в битката за България. Както и голям отбор юнаци, дето и космите на брадите си продават за руски рубли. Или за покровителствено императорско потупване по рамото.
Като казах потупване, та се сетих – официално обвиненият в шпионаж за Русия Николай Малинов прибра ли се от Москва, където случайно се оказа, когато обвинението влезе в съда, или още се консултира там с началството. Щото нещо се замълча по темата, пък не мисля, че българските медии биха пропуснали да го срещнат на летището и да му дадат напоително думата да се изкаже в своя защита. 
Но не би, за по-сигурно, май и той ще се скатае от българското правосъдие по примера на Цветан Василев и Васил Божков. Нищо, че Малинов отначало героично разправяше как ще се яви и, почти като Георги Димитров в Лайпциг, ще защити правото на Русия да шпионира тук колкото си иска. Както и да прави всичко друго, каквото си иска, защото това е първи принцип на българския патриотизъм. 

В отношението към Русия някои не са толкова големи кретени, колкото сме ние

Дори чешкият президент Земан, известен с проруски позиции, напоследък даде заден и пред силата на доказателствата за намесата на ГРУ във вътрешните чешки работи, взе верен тон. Върхът на чешкия хор бе онзи ден, когато Чехия официално поиска Русия да плати „пълни компенсации“ за взривените оръжейни складове и смъртта на чешките работници. 
Кремъл буквално побесня, в международните дела той не е свикнал да дава пари, а да взима. 
И по този повод Марийка Захарова определи чехите като „изнудвачи“, защото искат пари, без да има съд и присъда. Да, бе, сякаш ако бяха заловени на място онези двамата и бяха осъдени, Русия щеше да плати. 
Искрено ме разсмиват тези типове в Кремъл.
Не ме разсмива обаче една дребна информация, която се промъкна покрай смъртта на българския военен пилот – че по това време сръбски военни също са правили учение на Шабла.
Не ми е ясно как и защо става това, но изобщо не съм сигурен, че една натовска държава трябва да предоставя по този начин – и то точно на разположение на Сърбия - територията и съоръженията си. 
Това е същата Сърбия, която е може би най-милитаризираната държава на Балканите, след като получи танкове, самолети, ракети и друго въоръжение от Русия и Беларус. Същата Сърбия, която категорично заявява, че никога няма да стане член на НАТО – макар да не е ясно как тогава ще стане член на ЕС. И същата Сърбия е, която се кълне, че дори да стане член на ЕС, никога няма да подкрепи санкции срещу Русия, тоест, предварително се заканва да саботира европейското единство. 
Щом на тази Сърбия даваме възможност да тренира армията си на наша територия, значи или голямо политическо късогледство ни е налегнало, или в България властва голяма политическа глупост.