Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Слънцето през август е велика сила, граждани – препича до черно не само телата, но и мозъците. Които пък започват да раждат велики идиотщини. 
Една от последните е идеята да се върне Русия във формата Г-7 и той пак да стане Г-8. 
За онези, които сега пускат телевизора – Г-7 е политически формат, в който се срещат и обсъждат важни въпроси държавните глави на седемте най-развити демокрации и икономики – САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония. 
А Г-8 е същият формат, плюс Русия. 
Защо плюс Русия, а не, примерно, плюс Австралия, на мен лично акълът не ми стига да си обясня. Руската икономика е  от шестия свят, руската демокрация е от шейсетия, а руското имперско мислене – от шестстотния. Като ги съберем, получава се прочутото библейско Число на Звяра – 666. 
Но ето, че умните 

лидери на развитите страни допускат Звяра между себе си,

 ръкуват се най-учтиво с него, понякога сигурно му се усмихват и доверчиво обсъждат въпроси от взаимна важност. 
Вероятно идеята е да го приобщят, за да го държат под контрол – ще каже някой. 
Да, това е единственото възможно обяснение, но практиката показа, че то е фалшиво, просто не става така. През годините, когато съществуваше форматът Г-8, реалността лъсна с пълна сила и за всички стана безпощадно ясно, че като допуснеш Звяра между себе си, той започва да те превзема отвътре – къде с хитрост и лукавство, къде с лъжа и заплаха, къде с нещо друго. 
В един момент това стана безпощадно ясно дори за предишния американски президент Барак Обама, чиито илюзии за способността да води външната политика бяха по-големи дори от тези за вътрешната. Той не разбра нищо от руския урок, който международното право и световната демокрация получиха в Грузия. Или от руския урок в Сирия. Но все пак, когато през 2014 година Русия нагло анексира и украинския полуостров Крим, като комбинира военна сила на място с агресивна пропаганда по света, дори на Обама не му издържаха нервите. Кремъл справедливо и разумно бе 

изхвърлен като мръсно коте от компанията на богатите демокрации
 
А сега се заговори за връщане обратно. 
Пръв френският президент Макрон ритна лайняната топка с думите: „Подходящо е след време Русия да може да се върне в Г-8, но при условие да бъде намерено решение /за Крим – б. а./ заедно с Украйна, въз основа на Минските споразумения”.  
Строго погледнато, тези думи означават, че Русия ще се върне в Г-8 на кукуво лято. И е то не за друго, а защото самата Русия не иска да се разбере с Украйна, било въз основа на Минските споразумения, било въз основа на десетте божии заповеди. За дълбоката ченгеджийска чувствителност на Путин това означава предателство към самия себе си. Той разглежда връщането на ситуацията с Крим и Донбас към принципите на международното право като свое публично харакири, с което ще признае провала на цялата си политика. И съответно - нездравият разум на този политически сбърканяк веднага му рисува прогнозата как собственият му сбъркан народ буквално го разкъсва по този повод.
Но важно е друго – като взе повод от думите на Макрон, президентът на САЩ Доналд Тръмп, спонтанно или не, пое неговия пас и изрита лайняната топка в публиката. Преди заминаването си за срещата на Г-7 в Биариц, той заяви, че „би се отнесъл много благосклонно, ако някой предложи връщането на формата Г-8 с участието на Русия”. 

Аргументът на Тръмп?

 Ами с другите лидери на свободния свят по време на срещите си и без това често обсъждали Русия. Пред смаяната журналистическа публика Тръмп авторитетно обясни също, че през 2015 Обама изключил Русия, просто защото „Путин го е надхитрил”. 
Честно казано, ако аз бях американският народ, в този момент и последната ми капка доверие лично към Тръмп би се изпарила със зловещо съскане. А с мен така и стана де, но веднага обяснявам защо. Фактът, че на срещите на Г-7 често се обсъжда Русия, доказва единствено, че Русия е проблем, че тя постоянно върши магарии, които трябва да се обсъдят, за да им се намери противодействие. 
И обратно – това изобщо не означава, че ако Путин е сред лидерите, темата Русия ще отсъства от менюто на срещите, тоест, че Кремъл ще спре да създава проблеми. Не, ще ги създава още повече, защото ще се чувства още по-безнаказан, отколкото в момента.
А те по време на срещите – какво? Ще лишат Путин от десерт, за да го смъмрят, че се щипе и хапе с другарчетата си ли? Ами той ще ги отреже най-безцеремонно, те ще се чудят как тактично да преглътнат безочието му - и така лидерите на свободния свят практически ще станат заложници на Путин, като легитимират политиката на Кремъл.  
Ама нали го гледахме този филм вече, какво не е ясно? 
Всъщност бележката на Тръмп за надхитрения Обама точно това означава – че през 2014 Путин е направил свободния свят на маймуна. 
Друг е въпросът защо Тръмп не чете ситуацията, каквато е, а вярва на безмерното си его, според което той сам може да надхитри всеки друг, дори Путин. 
Голяма грешка, граждани. Както стана ясно тези дни, дори дребосъкът Пхенян най-безогледно продължава да стреля с ракети по когото си иска, независимо че Тръмп вече се срещна с другаря Ким Чен Ун и го надхитри. Даже му даде индулгенция пред света, като каза, че момчето всъщност е добро по душа, лично е обещало да се поправи и вече да избягва лошите постъпки.    
С което самият Тръмп направи себе си на маймуна - защото доброто момче пак стреля, зъби се на другите и насилва собствения си народ.  И това е само младокът Ким – а представяте ли си как Путин може да разкаже играта на Тръмп с някой от театралните етюди, заучени в КГБ?

Слава, Богу, в Г-7 и този път надделя здравият разум. Берлин, Лондон, дори Париж и останалите до един казаха на Тръмп истината – в това си агресивно състояние 

Русия няма място между тях

За мен обаче са важни и някои хибридни последствия от целия цирк, свързан с идеята за поредна трансформация на Г-7 в Г-8. 
Първо, Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, подхвърли ехидно, че Русия всъщност не се натиска за Г-8. Е, няма да откаже, ако я поканят коленопреклонно, но не се натиска. Това е не просто поредната руска опашата лъжа, а нещо като онзи мастилен облак, който сепиите пускат, за да се скрият от враговете. 
След което думата, очаквано, веднага бе поета от вечните приятели на Русия на Запад, известни повече като „полезни идиоти”. 
„Групата на Г-7 е безполезна, без участието в нея на Русия, Бразилия, Китай или Африка” – изтъпани се пред медиите някой си френски евродепутат Тиери Мариани. 
Това е същият тип, който, докато с охота папа парите на европейския данъкоплатец,  отиде в окупирания от руснаците Крим и каза, че „международната общност трябва да признае Крим за част от Русия”. 
Що трябва – не се изясни, ама те полезните така правят. И сега Мариани не изясни ред неща, например - къде е държавата Африка и кой е нейният премиер, та да го попитаме иска ли да се включи той във формат Г-Мариани или си му е добре и просто в ролята на вожда Оху-Боху. 

В България пък по БНТ някой си Мартин Табаков, представен като „политолог”, каза, че Г-7 започва да губи силата си. 
Версията за безполезността или безсилието на Г-7 е толкова тъпа, та чак вдлъбната. Този формат от държави и политици си има вътрешни проблеми и решения, които да обсъжда, има си военните и политически проблеми, създавани от Русия навсякъде по света, с които трябва да се справи, има да мисли и как да помогне на изостаналите - като държавата Африка например - та да не изостават толкова много. Защото големите дисбаланси са вредни и опасни за икономиката, за човешкото развитие като цяло, а дори за Вселената. Ако не вярвате на мен за това – питайте Вселената!

Така или иначе, факт е, че сегашните санкции на Г-7 и другите нормални демокрации спрямо Русия очевидно не са достатъчни, щом 

Путин продължава да се зъби на целия свят и да го заплашва

 Онзи ден един негов генерал например каза, че Кремъл може да разположи крилати ракети в Куба и Венецуела. Е, тогава не само аз, а и американските данъкоплатци ще попитат мистър Тръмп как ще надхитри приятелчето си Путин и как чрез мирен диалог във формата Г-8 ще го накара да се изтегли. 
По този повод аз само ще кажа, че решението на „проблема Русия” не е в отварянето на нормалния свят към нея, а обратно – в нейната възможно най-пълна изолация. Може пък след сто или хиляда години руският собствен сос все пак да роди чудото на разума, нормалността и мирното човешко сътрудничество. 
Не ми се вярва, но теоретична възможност има за всичко – дори маймуна да напише „Хамлет”, ако трака достатъчно дълго по клавиатурата.