Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Влязохме в цикъл на поредни безсмислени преговори с Русия. Чудя се защо го правим до втръсване, вместо да спазваме старото и ефективно правило, което опитът ни е наложил - с терористи не се преговаря. 
Безсмислени са тези преговори за нас, страните от НАТО, ЕС и целия демократичен свят. За Кремъл - обратно, те имат доста смисъл. Първо, 

дават нова легитимност на престъпната шайка, 

която държи властта там. Второ, позволяват на Путин и глутницата му да разбере до къде точно е готов този път да отстъпи Западът и докъде - да пристъпи за възпиране на руската агресивност. Трето, отлагането на по-категоричната западна реакция позволява на режима  да се подготви за евентуалния ответен удар, поне пропагандно – да подготви подходящите лъжи за собствения си народ и да раздаде ролите на полезните идиоти в чужбина. И четвърто, дава възможност на Москва да щипне безнаказано още някое парче от околната политическа баница – виждаме как в суматохата преди срещата в Женева, никой дори не размаха сериозен пръст под носа на Москва заради безчинствата на руските командоси в Казахстан. 

В интерес на истината, още щом чух, че руски „миротворци“ се намесват в събитията в Алмати, косата ми настръхна. И с право. Тежко въоръжените и добре подготвени руски бандити веднага започнаха да стрелят и да избиват невъоръжени хора. Те друго не знаят, ясно е. Но това само по себе си е твърде далеч от целта на коя да е мироопазваща акция и статута на кои да е миротворни сили. 

Като се говори за мироопазване, има се предвид комплекс от политически мерки за осигуряване на временен мир между две враждуващи страни и посредничество за преговори, на които да се затвърди този мир, да се превърне в постоянен. Тоест, основната работа е за политиците, мироопазващите военни сили ги подкрепят. Те застават някъде в ничията земя между враждуващите и правят всичко възможно да няма инциденти, да се спазва примирието, ако трябва – да се разоръжат страните…..
А нашите московски миротворци, първо, не се хванаха да посредничат в конфликта, а директно заеха страна в конфликта, и второ – робокопите им веднага започнаха да стрелят срещу другата страна. Пичове, така не се опазва мир, така се завладява повече влияние. Да, разбирам, Казахстан е твърде богат, за да го оставят руснаците на някой друг, вместо да го оглозгат сами. Особено не искат да го оставят те на временното си приятелче Китай, който също има там сериозни интереси и възможности. 
Но нека поне да не фалшифицираме действителността, като наричаме една обикновена бандитската акция – мироопазване. Да, така е по-благоприлично да се представят нещата пред света, но

светът на Москва отдавна не вярва,

каквото и да каже, така че - запрете се малко поне в думите, ако не в действията. 

Но да се върнем на западната реакция и преговорите. В момента всичко прилича на прословутата история с Чембърлейн и Даладие в Мюнхен. Тогава „укротяването“ на Хитлер, победоносно обявено като „мир за нашето време“, води до войната на всички времена. Дано и сега не стане така – но изглежда в момента можем само да се молим, не и да разчитаме, че „лидерите“ на свободния свят ще защитят адекватно същия този свят от попълзновенията на кремълската банда. 
Дайте да не се заблуждаваме – Путин вероятно си дава сметка, че не е вечен и времето му изтича, в момента той е на върха на властта си и ако сега не реализира печалби от демонстративната си агресивност, занапред ще може още по-малко. Затова и той поднесе на НАТО и Запада един нечуван ултиматум, който е игра „ва банк“ – ако може да измъкне нещо, да измъкне. Макар че с този ултиматум режимът всъщност ограничи и себе си, като не си остави място за лавиране – след нулата, която ще получи в резултат на ултиматума, или трябва да атакува, или да се срути. 

Нервите в Кремъл явно са изключително опънати и затова политическият клоун Сергей Рябков, зам.-министър  на външните работи, когото изпратиха в Женева, си позволи да държи не просто недипломатичен, а направо безобразен език, като заяви безцеремонно: „НАТО да си събира парцалите и да се отправя зад границите от 1997!“
Представяте ли си, граждани, каква наглост. Тази маймунка на Лавров и Путин, дава акъл на Свободния свят какво да прави и какво да не прави, настоява ние да се грижим за собствената си сигурност, като получаваме инструкции и спазваме московските „червени линии“. Че, поне аз доколкото знам, едната тяхна червена линия на неотменим интерес минава през Индийския океан, другата – през Атлантическия, а третата – през Северния ледовит. И какво, очаква се ние да застанем на задни лапички и да кажем – благоволете, сударю императоре. 
Добре, ще каже някой, ние искаме хем да запазим мира, защото на никого от нас не му се воюва, хем да укротим Путин, макар че за него

 войната все повече се превръща в единствен вариант

 Как ще стане това?
Не е голяма загадка. Но е факт, че по-добре сериозното сдържане да беше започнало доста по-рано – още след като Русия незаконно анексира Крим и създаде терористични анклави на украинска територия. А още по-добре да беше започнало през 2008, с атаката на Путин срещу Грузия. Как да стане това обаче, когато тогава неофициален лидер на Свободния свят беше Барак Обама, който не знаеше къде е външната политика, дори когато му беше в ръцете. А неофициален европейски лидер пък беше Меркел, която с комсомолски плам отначало искаше да промени Путин към по-добро със закачливи телефонни разговори, а после се зае да защитава неговия откровен антиевропейски проект „Северен поток 2“.

Но да не се окайваме, а да видим какво може още да се направи. Аз например веднага бих поискал Сергей Рябков, който май е дишал много лепило и мозъкът му е замъглен, да бъде отзован от разговорите в Женева и евентуално пратен на чист въздух в някоя сибирска мина. А на грубия и нагъл кремълски ултиматум, бих отговорил с 

насрещен ултиматум, 

който включва няколко основни точки: Русия стриктно да спази международното право, като освободи окупираните Крим и Донбас; незабавно да изтегли армията си, струпана на украинската граница; руските „миротворци“ да си тръгнат от Казахстан за толкова време, за колкото се разположиха там; Русия да освободи от военно присъствие Средиземно море, като се изтегли изцяло от Сирия; Кремъл да спре да поддържа политически и финансово терористични режими и групи по света; Русия да спре да води активна хибридна война срещу Запада като цяло и Европа по-специално, да укроти тона и изчисти езика си в международните дела. 
Това са някои основни точки и, както виждате, нито една не засяга вътрешното положение в самата Русия, нито е заплаха за руската национална сигурност, както искат да ни убедят Пижо и Пенда, маскирани като Песков и Захарова. 
О, да, Путин ще отхвърли подобен ултиматум и ще продължи да дрънка оръжие, тогава какво правим?
Ами има възможности. Първо, намира се подходящата юридическа форма и се блокират всички сметки в западни банки на Кремъл, хората от кремълската върхушка, държавните руски предприятия и частните бизнесмени, свързани с тях. Да, практически - на най-големите руски сметки извън граница. Второ, Русия се вади от системата за международни разплащания Swift. Трето, изцяло се спира издаването на визи за пътуване на Запад на всички руски граждани, включително на официалните руски лица, начело с Путин. Без изключения не може, но те трябва да са твърде малко и всеки отделен случай стриктно да се контролира. Четвърто, в същото време се прекратява престоя на Запад за всички руснаци, които не са там по политически причини, заплашени от режима на Путин. И отново - неизбежните изключения трябва да са под стриктен контрол. Пето, прекратява се изцяло износа на електронни, ракетни и други високи технологии. Шесто - активизират се пропагандните усилия на Запада, насочени към политическо ограмотяване на руските граждани и това те да научат истината - и истинските причини - за плачевната ситуация, в която страната като цяло реално се намира. 
Тук дори няма да споменавам необходимостта от далеч по-сериозна военна готовност на страните от НАТО заедно да посрещнат евентуалната руска агресия срещу някоя от тях, това се разбира от самосебе си. Както се разбира от самосебе си, че за тази цел трябва да бъдат изолирани, ако не и изцяло издухани, от актуалната европейска политика хора като нашите чутовни херои Румен Радев и Стефан Янев. 

Да, подобна програма за сдържане не е лека за изпълнение, ще има вой и скърцане със зъби, включително от полезните руски идиоти на Запад, които не са малко и са влиятелни. Но пък ние, нормални граждани, можем да помогнем, като на битово ниво 

бойкотираме всичко руско

Както заявих още през 2008, след руската агресия в Грузия, аз давам своя скромен принос, като отказвам изцяло руската водка, руските девойки и малкото други руски неща, които ми харесват. Изключение правя само за редицата умни и честни руски журналисти и коментатори - има такива - които виждат и казват истината за режима на Путин. Вече 14 години се мъча с тези мои лични санкции, граждани, обаче успявам да устискам. Сигурен съм, че и вие можете.
Навремето Чърчил казваше: „Болшевизмът трябва да бъде задушен още в люлката“. И пробва да създаде истински санитарен кордон около режима, но усилията му не стигнаха. Путинизмът, който, след болшевизма, е поредната нова форма на стария руски империализъм, също трябваше да бъде задушен още в люлката, но не беше. Сериозно се опасявам, че това не е добра новина за демокрацията и световния мир.