Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Ще започна с молба, защото нищо друго не ми остана.
Колеги журналисти, коленопреклонно ви умолявам, по никакъв начин, поне занапред, не наричайте товарищ КК „възрожденец“! Дори не и така - като го слагате в кавички. Това, че той се смята за плодник на орхидеята и претенциозно нарича партията си „Възраждане“, а съдът му разрешава, е друга тема, тя няма нищо общо нито с политиката, нито с граматиката, тоест, нуждата от краткост на изказа, която знам, че ви мъчи в подобни случаи. 
Точно затова с охота наричахте лицето Симеон Сакскобургготски „царя“, въпреки че – дори формално - той се отказа от всичко царско, щом прие да е премиер на тази република. И въпреки че, ако съдим по демонстрираното от него ниво на разум, морал и почтеност, този човек и преди това беше цар само на гаргите в главата си, и след това остана такъв. 
По същия абсолютно безкритичен, но значи - и абсолютно безотговорен - начин, наричахте „патриоти“ едно комично балетно трио, което, ако можеше да говори, щеше да мълчи, но тъй като не може, одрънка с глупости цялата политическа обстановка.    
Сега, колеги журналисти, сте на път да изпаднете в поредната такава грешка. Не си ли давате сметка, че това не засяга само вашето лично или професионално удобство, а и нагласите на цялата политическа публика в България. Защото тя свиква да мисли с вашите „термини“, а това е манипулация от най лошия вид – онази, при която хората, в чиято полза манипулирате, дори не ви плащат. Само се чудя - правите го от добро сърце, по нечия поръчка или просто толкова можете?  
Толкова съм объркан, че не знам дали се сещате или не се сещате, но ако въпросният КК е възрожденец, аз трябва да съм Петрарка, Данте и Бокачо, взети заедно. Ама не съм. И той не е. Нещо повече, дори да чуете или прочетете само няколко негови изречения и тутакси схващате, че КК е нещо като Салвадор Дали, когато казва: „Като малък исках да стана Наполеон, сега амбициите ми са много по-големи!“ Да, същият е и нашият човек - само че без гения на Дали.
Да не говорим, че заради разни изцепки през годините, включително заради яростното му антиваксърско поведение напоследък, този тип би трябвало да попадне не в Парламента, а на друго, пак топло, но не толкова уютно място. И ако в тази страна изобщо имаше власт, която работи в интерес на обществото, щеше да го направи – ама няма.

И май пак няма да има – като гледам как са нещата с бъдещото правителство. Неговото единствен достойнство засега е, че в разговорите не бяха включени въпросният КК и „експертите “ му. Те щяха да ни разплачат майката още в зората на промяната, но ето, че няма да успеят, ще стоят настрани в Парламента и ще подсмърчат. 
Иначе, както ни информират, по цели 135 точки се разбраха „експертите“ на четирите преговарящи партии. При това, всичко става публично, направо пред очите на хората и медиите – а само по себе си, според евентуалния бъдещ премиер Кирил Петков, това вече е форма на 

онази „промяна“, която жаждаме

 и за която людете се бъхтиха да ходят три пъти до урните тази година. 
Леле, колко е лесно. Пък аз досега да не се сетя, че в политиката и така може. Ама пак има няколко лъжици катран в кацата с меда. 
Първо, имам определени съмнения за качествата на „експертите“, участвали в разговорите. В името на светлото бъдеще, готов съм да приема, че Кирил Петков и Асен Василев сами по себе си са пенкилер, тоест, експерти по всички теми – доколкото практически те се включиха във всички теми.  
Какво да кажем обаче за „експертите“, които представиха достойно любимата БСП на преговорите – Румен Гечев по икономиката, Таско Ерменков по енергетиката, Емилия Масларова по социалната политика. Не, дори не искам нещо да кажа, че да не си цапам устата. 
От академичен интерес обаче ще попитам Корни откъде взе толкова нафталин, та удържа тия политически трупове да не усмърдят цялата околност и ги извади сега, по този специален повод? Така де, какво, ако не специален случай, е моментът, когато БСП е на път да се върне триумфално във властта след 12 жалки години извън нея - доколкото краткото интермецо на Орешарски не го броим за реална власт. Изчака им се чакалото на комунистите през това време, душичките им ожадняха за плячка, пардон - да се хвърлят в трескава дейност за подпомагане на най-нищите и социално слабите. 
Разбирам ги напълно, наистина си е мъчително да гледаш отстрани как друг овладява твоя терен и разпределя порциите, дейност, която изначално смяташ за своя тежка отговорност. Затова сега 

малки и големи в БСП точат зъби като ятагани,

 бият се вече вътрешно коя клика в този сюблимен момент да се окаже на върха, а навън се мазнят и се докарват на партньорите и публиката. Скоро обаче, след като правителството с тяхно участие се реализира, ще започнат повече или по-малко открито да подравят почвата под носителите на мандата и колегите си от другите партии. 

Виждали сме го вече, комунистите добре знаят как се прави подмяна на промяната – първо се привличат съюзници, които вадят горещите кестени от огъня, после съюзниците минават под ножа и начело остават само наши хора. Ако не вярвате мен, питайте Никола Петков и другите наивници, които около 9 септември 1944 се хванаха на тази класическа въдица. 

Вторият повод за съмнение ми дава широката кампания за представяне на резултата от тези първични разговори за едва ли не взети решения. Всичко, което видяхме обаче, са само пожелания, частично добри намерения и замитане под килима на спорните теми. 
За мен например беше голяма изненада, че ПП с абсолютно лека ръка се отказаха от правилната си иначе изначална идея за сериозна промяна на безумната българска политика относно началото на преговорите за членство на Македония в ЕС. Или че по отношение на ядрената енергетика БСП се съгласиха на формулата – по-късно експертите ще решат дали да се строи „Белене“ или нови мощности в „Козлодуй“. 
Съмнявам се, че по тези и много други спорни теми ще се постигне съгласие в следващите няколко дни, когато ще бъде фазата на не толкова публичните договорки, тоест, преди самата реализация на евентуалното правителство. Това, което предстои, всъщност е вече не уточнения по политики, а много по-важните /от гледна точка поне на вълците/ разговори за персоналните назначения. С други думи, ще се разпределят конкретните парчета баница – а това е гаранция, че, дори наистина да бъде съставено правителство, 

заметените под килима теми ще си останат на място като противопехотни мини

 и във всеки бъдещ момент могат лесно да бъдат настъпени. Какви ли фойерверки ще видим?

И третата причина да съм скептичен по отношение на проведените велики разговори е фактът, че те се водеха „на парче“, на дребно, липсваха пет, осем или десет фундаментални теми, които всъщност би трябвало да са предмет на подобно обсъждане. 
Какво е отношението на България например по вътрешните проблеми на ЕС, както и по изключително важният въпрос за евро-атлантическото сътрудничество. Какво да се прави за интеграцията на ромската общност – горещ картоф, от който всички бягат десетилетия. Съдебната реформа – може ли тя да мине без цялостна реформа на скачените с нея съдове - прокуратурата, МВР и специалните служби. Тук идеята, че с персонални промени ще променим нещата, е абсолютна самозаблуда. 
Освен ако не е съзнателна заблуда. Колко години преход минаха вече и как се не намери нито един читав главен прокурор. Или шеф на МВР. Не, няма – но това само доказва, че проблемите в сферата на правоохранителната и правораздавателната дейност са системни, а не персонални.  
В образованието казваме– искаме по-добро образование, ще даваме пари, ще променяме стереотипите. Добре, но това включва ли базисната идея, че в учебниците по история най-после ще се каже истината за престъпното поведение на Българската комунистическа партия - във всички нейни легални и нелегални разновидности - през последните над 100 години? Или ще се представи обективно 

истината за агресивната и безцеремонна руска политика спрямо България

 през вековете? А в учебниците по икономика ще се отрази ли темата за бандитския български преход – то друг няма, де – включително фактът, че той беше ръководен от висши функционери на уж някогашните БКП и ДС, както и на съвсем настоящите МВР и Спецслужби. 
Дълъг е списъкът с въпроси, тоест, и списъкът със съмнения. Но няколко думи и за новата коалиционна формула, която изведнъж стана много популярна – 8:4:3:2. 
Преди години в коалицията НДСВ, БСП, ДПС имахме схема 3:5:8 – класическа формула от една игра на карти, известна и като „блато“. Неслучайно точно в блато се и озовахме тогава.
Какво ни готви новата формула? Нищо добро, струва ми се. И не заради предразсъдъци, не и заради някакви математически или магически причини. Просто когато в политиката тръгнеш с такива бакалски сметки напред към промяната и светлото бъдеще, това означава само, че то няма да настъпи, защото ти – и твоите партньори - нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. 
А за целта на всяка промяна е необходимо постоянно да се учат нови неща.