Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Чудя се дали не искам да изтанцувам една румба. Или самба?
Такова палаво настроение ме обзема, докато чета за смешния плач на руския посланик в София, надарен с красното име Макаров. И с интелектуален багаж, не по-висок от челото му, доколкото схващам от тази негова публична изява.   
Онзи ден в една гостоприемна българска телевизия 

кремълският пищов гръмна с версията, 

че вижда поредица съвпадения между строежа – или нежеланието за строеж - на тъй наречения „Балкански  поток” и изритването от София на руски „дипломати” под шпионско прикритие. 
Въх, пардон, оцапах ви бохчата, г-н Пистолетов, официално май се казваше обратно – руски шпиони на дипломатическо прикритие.
Като начало, посланикът направи страховито откритие: „Някой не иска на територията на България да се появи „Балкански поток”. И уточни, че има такива сили както в самата България, така и „зад граница”. 
Да, бе, има – аз съм една от тия сили. Ма нито съм чак толкова голяма „сила”, нито пък откритието е толкова специално, колкото Макаров го представя. Може пред шефовете му да мине, но на мен вече почти ми омръзна да пиша, че услугата, която София прави на Москва – да свърже чрез руска газова тръба руския приятел Турция с руския приятел Сърбия – е 

против интересите на България, Европа и демократичния свят

 изобщо. Не за друго, а защото за Русия подобни тръби са повече политика, отколкото икономика, повече средство за натиск, отколкото за приятелство.  
Но, освен себе си, мога да назова поименно поне още няколко стотин българи, които познавам, и които също не искат руския газов поток, срамежливо наричан първо „турски”, а после и „балкански”, да минава оттук. 
Същата е работата и с отрицателите на газопровода „зад граница”. Естествено, първа сред тях е Украйна. Заради предателството на България и Германия, тя вече е стисната и от Север, и от Юг в мръсните руски газови клещи, така че се чувства предадена в порива си към демокрация и откъсване от руската орбита. 
После са САЩ, наши съюзници в НАТО и добри партньори във всички останали сфери. Те отдавна настояват европейците, тоест, и българите, да не си правят оглушки за геополитическите амбиции и заплахи от страна на Кремъл, а да застанат срещу него спокойно и мъдро, за да го възпират с общи позиции и действия, без големи усилия и жертви. Които са неизбежни, ако Европа се държи като орел, рак и щука – Германия насам, Полша и Прибалтика нататък, България надолу…..
Газопроводът е неприемлив и от гледна точка на общите европейски енергийни принципи. Те трябва да се спазват, а не да се заобикалят, като се строят „потоци” уж за диверсификация на енергийните доставки, по които обаче тече нищо друго, освен същият руски газ, от който страни като България са и без това безкрайно зависими. 
С други думи – да не се лъжем сами, защото после ще се хапем. 
Но да се върнем на Макаров и великите му идеи. Според него до 21 октомври 2019, когато турската газопреносна система се свързва с българската, отношенията между България и Русия са цветя и рози, но изведнъж нещо става и на 25 того той лично е привикан в МВнР и информиран, че „наш дипломат се занимава с дейност, която не отговаря на дипломатическата и трябва да напусне страната”. 
Ах, недей! За г-н посланика това май е гръм от ясно небе, явно той дори не подозира с какво се занимава неговият „дипломат”. Почти като американските президенти, дето не знаят нищо за срещи с НЛО, защото ЦРУ нарочно не ги информира. Доколкото знам обаче, при руснаците не е точно такава системата, а 

посланикът обикновено е с по-висок чин от всички в посолството и дърпа конците

 Но може и да не съм прав, може да е оставен, както всички други посланици, само неофициално да се досеща…..
Добре, де – и нищо. Но на 8 януари в Истанбул тържествено се открива „Турски поток” и само две седмици по-късно Макаров пак е привикан на килимчето, за да му сервират нови двама руски шпиони под дипломатическо прикритие, официално изритани. Така че човекът е възмутен и вопие – в цялата история на българо-руските отношения не е имало подобен прецедент. 
Но стигаме и до пасажа с наистина най-смешния плач на висшия руски дипломат: „Онова, което става сега, не може да предизвика други чувства, освен огорчение, тъй като много неща са направени за развитието на нашите двустранни отношения. Просто се случват неща, които логично не могат да бъдат обяснени по никакъв начин и това, разбира се, предизвиква у нас въпроси и аз много бих искал това, не знам как да го нарека – лов на руски дипломати, да приключи”. 
О, да, той наистина би искал. Защото ако му ги изловят всичките, няма да има кой да мъти водата в България.  
Нали усещате за каква наглост става дума. Значи, докато България не забелязва – или се прави, че не забелязва – как руските шпиони щъкат и вършат черните си дела, няма проблем, отношенията цъфтят. Но щом шпионите са най-после разкрити и изритани, както прави всяка уважаваща себе си независима страна, това огорчително. И за него „няма логично обяснение”. 
Не, категорично няма. За целия останал свят логика има, за руснаците – не. Това отдавна е известно, а предстои да бъде и официално записано в новата им путинска Конституция - че международното законодателство не важи за Русия и няма приоритет пред нейните собствени закони на джунглата. Или на тундрата, все едно. 
Но сякаш това не му стига, та посланик Макаров се заплита в дълги и нелепи обяснения по повод опита за убийство на Емилиян Гебрев. И думите му вървят горе-долу по същата схема, както с изгонването на „дипломатите”. 
Защитата му задължително съдържа темата „аз лично съм невинен”. За да докаже това, Макаров ръси величайши глупости: „Делото на Гебрев – не знам за какво става въпрос, защото тогава дори не съм бил в България. Пристигнах в България през октомври 2016, а тази история, която представяте, се е случила през 2015.”
И толкоз – човекът идва тук, невинен изначално,  и такъв си остава докрай, никой не му докладва предисторията на историята, дори когато българската прокуратура най-после се захвана със случая и се появиха доказателства…..
Другата задължителна линия е на пасивно-агресивно поведение - тъмните сили, които предизвикват логично необясними, но винаги отрицателни ефекти в българо-руските отношения: „Смятам, че всичко това е някаква абсолютно странна, специално реанимирана история, за да се подгрее ситуацията, която се случва в нашите двустранни отношения”.  
И третият елемент от схемата – защита, оневиняване,  доколкото е възможно, на всички руски престъпници, независимо дипломати или не. За целта Макаров сочи някакви безумни връзки между случая Скрипал и този на Гебрев. „Възниква странна мисъл в мен. Защо е такава странна селекция – баща и син, баща и дъщеря, при това несполучливи…..”
Ами да, странна е мисълта на г-н посланика. Затова и никой нормален човек не се интересува от нея, а намира общото между двата случая другаде:

 в общите руски убийци

 И в еднаквата им некадърност. 
Колкото до идеите, споделени от посланик Макаров за гостуване в България на руския външен министър Серегей Лавров и руския президент Владимир Путин, той направи ме умили с разсъжденията си. 
Ако не сте разбрали, граждани, Лавров трябва да дойде в България, защото не е идвал от 2014, цели 6 години. А Путин пък, нищо, че не е идвал чак от 2008, няма изобщо да дойде, освен ако не му подарим реализацията на някакви много големи проекти, иначе – да не си и помисляме. 
Още ли, бе, проекти искате? Ненаядохте се! 
Ама и ние се ненадавахме! Те москалите затова продължават да са толкова нагли и да искат още и още. 
Така или иначе, граждани, от всички тези глупости на Макаров не ми стана тъжно, а весело. Натъжих се само в един момент накрая, когато той каза, че ние, българите и руснаците, имаме един Бог, един език, обща култура, общо изкуство. 
Това е пълна манипулация, защото нищо от това нямаме. 
Богът ни е един за всички, дори за католиците, евреите и мюсюлманите - не само за православните. Езикът - да ние сме им дали основата, те са го изкривили по тяхному. Културата ни е тотално различна – нашата е европейска, тяхната - не. А изкуството ни има само една обща черта – онази, дето разделя задника ни на две половини.