Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Честно казано, граждани, не ми се чете и слуша нищо за българската политика, не ми се мисли и не ми се пише за нея. Предпочитам да си вадя хляба с далавери за милиони и облизване на пръсти, бръкнали в общата каца с мед, ама явно съм некадърен да го правя. Май не съм случил на родители, като гледам хората какви хищници са създали и отгледали, пък аз – тревопасно…..

Но стига лирически отклонения, да се върнем към нещата, към които не искам да се връщам, защото поводите за разочарование от българската политика не спират да се трупат. 
Попадам онзи ден на текст, озаглавен „Кой ни изпрати на избори и защо?“ Разгеле, викам си, сега ще науча истината и то от първа ръка. Не само защото заглавието е право в десетката и гарантира, че и текстът ще е такъв, а и защото авторът е сериозен - бившият премиер Николай Денков, когото принципно уважавам заради ред добри стъпки през неговото управление. И се зачитам дълбоко, за съжаление - само за да се разочаровам още по-дълбоко накрая. 
Истината е, че не научих и една йота от истината за това кой ни изпрати на избори и защо, а като последен бунак изчетох за пореден път опорните точки, спускани на ПП – ДБ от социолози и политолози с нежни имена - Иван, Генчо, Петко, Веско и Ко. 

И все пак – какво казва текстът? Ами казва, че ние, ПП – ДБ, сме чисти политически ангели, а ГЕРБ – СДС и ДПС са мръсни политически дяволи, които спират вятъра на промяната. И също – че ние, ПП – ДБ, сме умни, почтени и отговорни политици, които искаха властта само за да правят реформи, докато ГЕРБ – СДС и ДПС са глупави, непочтени и безотговорни политици, които предпочетоха вчера да се махнат от властта, само за да я вземат утре. 
Всички люде с повече от една гънка в мозъка се сещат, че истината не може да е така черно-бяла и то не само поради елементарната логика или защото черното и бялото не са цветове, още по-малко – политически цветове. Не, сещаме се, защото всички думи и действия от двете страни, свързани с разглобяването на Сглобката, минаха пред очите на цялото общество, ние всъщност знаем какво стана и е трудно да ни излъжат. И нелепо да се опитват изобщо. 

Пълната липса обаче на обективен поглед

 дори към подобни важни за страната събития не спира да ме учудва поради простата причина, че нормалния мозък трудно приема парадоксите. Как така ще си затваряш очите за реалността, сам ще се залъгваш, а ще залъгваш и другите – и в същото време ще продължаваш да настояваш, че си политик, при това от добрите. Защото това в случая правят Денков и неговите колеги от ПП - ДБ.

Но да приемем, само за малко да приемем, че той казва Светата Истина и ГЕРБ – СДС, плюс ДПС някъде от сенките, са изцяло виновни за разпада на управлението. Важният въпрос, който остава да виси обаче, гласи: „Разбрахме кои са лошите, но какво правим ние, добрите, оттук нататък и как го правим?“ А ето и отговорът на Денков, който, за мен поне, е още по-разочароващ от демонстрираната преди това от него липса на обективност: „ПП – ДБ ще работим заедно за резултати, които да ни позволят да продължим реформите. Това ще бъде основният залог на предстоящите национални и европейски избори. А от вашата подкрепа зависи в коя България ще живеем“. 
Е, това ми звучи, сякаш човекът си общува пряко с вселенската безкрайност и настоява пред нея – искаме българските избиратели изведнъж да ни заобичат така силно, че да ни осигурят самостоятелно мнозинство, което ще ни позволи да управляваме и правим реформи, без да търсим подкрепа от „лошите“. Обаче аз пък се чудя дали това е проява на обикновена човешка наивност или на пълна политическа неадекватност. Дали става дума за откровена политическа некадърност или за жестоко подвеждане. А може би е всичко заедно?

Как, колкото и силно да „работи“ предизборно, коалицията ПП – ДБ ще получи самостоятелно мнозинство, след като нови и нови социологически проучвания сочат, че тя не само не напредва с електоралната подкрепа, обратно - изостава все повече от ГЕРБ и се приближава назад все повече до ДПС. 
Но проучванията са манипулирани…..Е, да, обаче и на живо се усеща, че хората в България не ги тресе предизборна треска, предизвикана от огромното им желание да хукнат до урните, за да подкрепят „партиите на промяната“. Затова можем да приемем, че, в най-добрия случай, ПП – ДБ ще постигнат същия резултат като на миналите избори. 
И тогава какво правим? Подвиваме опашка и под сурдинка подмятаме укоризнено, че избирателите са ни виновни, защото не са ни подкрепили в достатъчна степен?
Е, да, принципно, ние, всички българи, сме 

виновни за „качеството“ на българските политици

 Голяма идиотщина е „мъдростта“, която често може да се чуе: „Народът ни е добър, ама не случихме на политици!“ Те тия политици не падат от Марс, та да случим на тях. Те са не просто част, а водеща част от самия народ, облечена, при това по начин най-свободен и демократичен, с неговото доверие. Те са родени, закърмени и израснали в общия народностен казан, тоест, попили са и, щат - не щат, са преки носители на всичките ни народностни добродетели и пороци. 
Да, знам, не е приятно да се напомня това, защото тогава „народът“, който, както знаем, мисли изключително лоши неща за политиците, ще трябва да започне да мисли същите лоши неща и за себе си – например, че е крадлив, лъжлив, прост и т.н. Но това е по-общ поглед към нещата. В конкретния предизборен случай, за който говорим, не могат да бъдат обвинявани общо избирателите, че не са подкрепили тази или онази партия - най-важен тук е въпросът дали и доколко въпросната партия с думите и действията си е спечелила индивидуалното доверие на всеки един човек.  

Е, засега, признавам, с думи и действия ПП – ДБ не печелят моето лично доверие. За съжаление. Не, че някой друг го печели, но и те не успяват, особено с демонстрираното желание да се борят едновременно срещу всички български политически чудовища. 
Точно това прозира в изказването на Николай Денков. То очертава следната картина: в България имаме политически ринг, но триъгълен, не квадратен. В червено-кафявия ъгъл са БСП, „Възраждане“, „Левицата“ и други открито русофилски, корумпирани и ченгеджийско-мафиотски партии. В жълто-лилавия ъгъл са ГЕРБ – СДС и ДПС, които са прикрито русофилски, корумпирани и ченгеджийско-мафиотски партии. По средата подскача рефер с името Румен Радев и образа на Тато, накипрен с един червено-кафяв и един жълто-лилав чорап, а отсреща, в синия ъгъл, е добрата коалиция ПП – ДБ, готова да се изправи сама срещу всички лоши. 
Но това е твърде глупава политика. Дори във вълшебните приказки героите са достатъчно умни – съюзяват се първо с едното чудовище срещу другото, а когато победят първото, тогава мислят как да отърват селото и от второто. Политическите сметки иначе не излизат, колкото и да „се борим“, да „настояваме“ или да „правим всичко възможно“. 
Да, знам, не е никак лесно да се съюзиш с политическо чудовище – трябва не само да преодолееш отвращението от него, но и в името на общия интерес да преглътнеш някои негови щения, които са абсурдни за нормалния мозък. 

И веднага се сещам за последния пример – ДПС, партията, която напоследък уж силно иска да мине за проевропейска, номинира за кандидат-евродепутат Елена Йончева, отчаян русофил и доказан антиевропеец. Какво е това – преплитане и реализация на бизнес интереси, опит да се седи на два политически стола едновременно, обикновен политически кретенизъм или нещо друго? 

ГЕРБ и Бойко Борисов пък, въпреки че също искат да минат за истински европейци, продължават да се придържат към 

подкрепа за руските енергийни интереси

 в България. Те защитават „своя“ „Руски поток“, който построиха на Кремъл с пари на българския данъкоплатец, както и да одобряват „президентския“ договор с турската компания „Боташ“, зад който стоят пак руските интереси. Нещо повече, техен „експерт“ по енергийната тема още е бившият министър Теменужка Петкова, която пътека направи до Москва да се моли за максимална руска енергийна зависимост на България, а, видно от изказванията ѝ, би продължила да я прави и сега, ако ситуацията не беше чак толкова санкционна.   

Така че съм наясно, г-н Денков, колко е трудно да се работи с такива чудовищни хора и партии. Но като нямаме приказен кон, който да яздим в смелия ни поход на Доброто срещу Злото, щем не щем, трябва да яздим грозната, миризлива камила, която ни е под ръка. Това е положението, друго положение няма.