Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

БСП пак ни занимава със себе си. 
Първо беше изборът на председател. Комунистите ореваха света, че прекият вътрешен вот е най-демократичният политически инструмент и съответно – те са най-демократичната партия. А после кукнаха отгоре, та осраха инструмента – и процедурно, и персонално - с преизбирането на Корнелия Нинова и начина, по който вотът се реализира. 
После пък тръгнаха да избират Национален съвет. И пак ореваха света колко нови, млади, умни, честни, кадърни и красиви лица от новото време ще влязат в тоз висок колективен орган на партийното управление. А накрая ашладисаха в него стари муцуни като Румен Гечев и Румен Овчаров, най-спорната политическа група руменовци в света. И ги допълниха с 

плеяда чеда и изчадия на бивши партийни величия 

от близкото и далечно светло комунистическо минало. 
Ама подбрани хора, де, не чак пък всички, свързани с миналото. 
Например Велислава Дърева, горката, има по-малко гласове за НС от някоя си Теодора Руменова Овчарова. „Това е снимка на БСП“ - ожали ситуацията бившият лидер на БСП и настоящ на ПЕС, Сергей Станишев. И добави: „БСП е лидерска партия, която няма здрава и ясна идейна основа, а Националният съвет се превръща в гумен печат“. 
И много други вътрешно-партийни работи издаде Станишев, афектиран, че остана извън висшето партийно ръководство. Но май сгреши с обвинението, че „БСП завива в посока към консервативна левица, а се отдалечава от европейската социалдемокрация“. 

Хайде, холан! Станишев спешно да обясни кога точно БСП е била близка до европейската левица. Аз уж следя нещата, ама може да съм пропуснал този тънък момент. Друга опция е висшето ръководство да го е държало в тайна, та да не разберат редовите социалисти, че вече са европейски социалдемократи. Щото тогава и те ще поискат дял от европейските фондове, пък то, в условията на тежка опозиция, няма за всички, едва за висшето ляво ръководство стига.   
Освен Станишев, от ръководството на партията бяха изритани и доста други доскоро най-кадърни, най-полезни, най-любими на БСП хора, познати като „червените барони“. Няма да ги изброявам поименно, и без това ще ги забравите веднага, но е важно да се каже, че 

това е чистка, не прочистване

 По този начин вмирисаният ямурлук на Партията не се проветрява, в нея не влиза вятъра на промяната и не се настанява нов дух. Това не е раздяла с хора, които спъват БСП да реализира отдавна обещаваното светло бъдеще за България, а обикновена вътрешно-партийна метла, при която едно котило се освобождава от конкуренцията на друго. 

Сега кликата на Корнелия Нинова тържествува, също както правеше Станишев, след като успя, поне донякъде, да разгони хората на Георги Първанов, които го държаха за гушата. Или както Живков навремето разгонваше хората на Живков от Политбюро и на тяхно място слагаше други хора на Живков - нещо такова е. 
Освен изгонените от ръководството обаче, шестима депутати от левицата сами си удариха метлата, петима от тях – дори се изметоха от самата Партия, проява на 

истински героизъм в мирно време

 И сега твърдят, че БСП с Нинова начело най-безпринципно завива на дясно, което значи – ние сме принципните, левите и честните, нас следвайте. 
Тепърва ще видим какво ще сътворят тез херои с новопридобитата си свобода. Който отсега е готов да тръгне по акъла им обаче, да помисли пак. В БСП такива принципни люде обикновено се появяват на сцената и зарязват с гръм и трясък стария господар, чак след като са си намерили нов, по-добър, по-богат, по-силен.   
Но всъщност, няма какво да ги мислим БСП и партийната им върхушка, те ще се оправят. Проблемът е, че 

пак са зяпнали да оправят България,

 а отдавна е доказано, че това е опасно за всенародното здраве и просперитет. 

Лошото е,  че и разни други другари, които се натискат да оправят България в този сюблимен момент, също не са читави. Ама изобщо.
Да вземем например тъй нареченото „отровно трио“ и знаменитата му „програма“ от пет „ключови точки“, които тия влъхви, след 80 дни дрънкане глупости по площадите, най-после споделиха с тръпнещото в очакване на чудо простолюдие. 
Мислиха, мислиха и накрая измислиха. Знаменити мислители са тия Бабикяни или както там се нарича цирковото им трио. Направо останах без дъх, като видях колко амбициозна е програмата, с която смятат да ни оправят. 
Първо – спиране на кражбите. Вече няколко хилядолетия човечеството се мъчи и не успява да се справи с този проблем, обаче ние ей сега - казваме и го решаваме. 
Кой точно ще го реши, не е ясно - дали самото трио ще вземе калъчката, дали първо ще реформира МВР и прокуратурата така, че те най-после да почнат да ловят престъпници, вместо да стават ортаци с тях, дали, по примера на един умен вътрешен министър от зората на прехода, ще бъдат събрани крадците на национално съвещание и ще ги помолим да не крадат повече, щото нови времена са настанали…..

Втора точка – промяна и борба за справедливост. Не се смейте, цитирам, не си измислям. Кой и кога точно ще извърши промяната, срещу кого ще се бори той и по какъв начин? Триото не уточнява, но тези неща е важно да се знаят. Иначе може да се окажем в положението на онзи, дето, в името на едната мъжка чест, първо ял солта, после му били и тоягите, а накрая го содомизирали, все пак. 
И, преди да започне тази акция по въвеждане на повсеместна справедливост, непременно трябва да се знае също що е то справедливост, доколкото злите езици твърдят, че и тя е относителна като време-пространството, в смисъл - онова, дето е добро за Асан, не е добро за Айшето, нали…..
Третата точка от знаменитата програма гласи, 

съвсем по живковски красиво – инвестиция в бъдещето на поколенията

 С други думи, държавата ще отвори на всяко дете спестовна книжка и периодично ще я пълни с пари, така ли? Защото аз и Асан точно така схващаме тайнствената същност на това заклинание. А ако има читав икономист или политик, който да го схваща по друг начин – да заповяда и да разясни на нас, простия народ. 
Отделно някой трябва да ни информира колко точно поколения се има предвид, когато се говори за „поколенията“. Щото имам чувството, че трудовете и за бъдещи, и за минали поколения върху плещите на моя междинен набор нещо взеха прекалено да натежават. 

Четвъртата точка от програмата на „отровното трио“ е наистина потресаваща и гласи – икономически ръст, основан на научни изследвания, иновации и цифровизация. 
Честно, не знаех, че икономически ръст може да се постига по този начин, мислех, че той е свързан най-вече с контрабанда, проституция и далавери, а тия дела отдавна са стигнали технологичния си връх и тинтири-минтири като научни подходи в тях само пречат, не  помагат. А няма как те да помогнат също и по отношение на другите причини за ръста на икономиката ни - парите, които идват безвъзмездно от ЕС и българската емиграция. Та оти да се хабим, като ке ни мине? 

Петата точка от великата програма – качество и ефективност на държавните институции. Ама чакайте, бе, хора, на всичките институции ли? И през цялото време? 
Нещо грешите, пичове. Ако държавните институции тук вземат да работят наистина качествено и ефективно, както настояваше още Живков, то в малка страна като нашата много бързо ще се свърши всичката работа, а чиновниците ще се намерят на улицата. Те затова не бързат и винаги оставят някакво качество недовършено, иначе къде ще му излезе краят. 
Толкоз за „отровното трио“, тяхната програма се коментира сама, аз какво да добавя. Мога да кажа няколко думи обаче за знаменитите визии на Христо Иванов, един от другите „лидери на протеста“. 
Впрочем, аз продължавам да се чудя защо трите змийчета не го допускат до микрофона на площада. Ако е за да не го виждат хората с тях и така да му пазят имиджа, да не се тревожат, той сам си го съсипва с умни изказвания: „Въпросът е дали ние можем да предложим алтернативи, дали предстоящите избори ще се превърнат в референдум на промяната“. 
Това е изречено от Христо Иванов не в първия ден на протеста, а в края на септември, тоест, близо три месеца след неговото начало. 
Както се казва – сети се Мара да си я бара!
Ама извинете, другарю политически лидер, чак сега ли увряхте за този сакрален въпрос? И още по-важното – въпросът е лесен, кога ще чуем отговора.
Ще ви кажа кога, граждани – когато Христо Иванов получи мандат да управлява. 
Някои ще ме обвинят, че иронизирам, защото това никога няма да стане. Не бъдете толкова сигурни, самият Иванов е убеден в обратното, както стана ясно от пост във Фейсбук, където той пише едно към едно: „Изобщо не обсъждаме управленски коалиции и не се занимаваме с хипотези. Искаме за ДБ мандат за управление, чрез което радикално да модернизираме страната“. 
Може, наистина може да получи ДБ мандат за управление, ако го иска силно. И в наше село една мома така – искаше го, искаше го и го получи.  
В политиката обаче е ма-а-а-лко по-трудно, защото 

между желанието и реалността винаги има дълбока пропаст

 Тя, поне частично, се запълва не чрез още повече желание, а точно чрез предварително мислене и обсъждане на хипотези. 
Така изисква здравият разум, който хората очакват един умен десен политик да притежава. Останалото е волунтаризъм, в който вече живяхме, и леви революционни лозунги за радикална модернизация, в които не искаме да живеем.