За руснаците думата „нацист“ означава просто „враждебен недочовек“, когото руснаците имат правото да убият

Ако Украйна не победи ще настъпи  тъмно време за привържениците на демокрацията по целия свят

Тимъти Снайдър*,  The New York Times

Като идея фашизмът никога не е бил победен

Като култ на ирационалното и насилието, във всеки спор фашизмът остава неуязвим и, докато нацистка Германия запазваше своята мощ, той продължаваше да изкушава европейците и жителите на другите страни.
Поражение на фашизма беше нанесено едва на фронтовете на Втората световна война. Но сега той се върна, и този път чрез Русия, която твърди, че води война за унищожение на фашизма.
Ако тя успее да победи, фашистите по целия свят ще се почувстват по-уверено.
Ние бъркаме, като ограничаваме своите страхове пред фашизма до определен образ, сформиран от Хитлер и холокоста. Фашизмът се ражда в Италия, много популярен е в Румъния (там фашистите изповядват православието и мечтаят за пречистващо насилие), има привърженици в цяла Европа и Америка. 
И във всичките си видове той се основава на идеята за 

триумфа на волята над разума

Именно заради това е трудно да се даде задоволително определение на фашизма. Продължават споровете за това, какво лежи в основата на фашизма.
И въпреки това, днешна Русия отговаря на множеството критериите, по които изследователите са склонни да се съгласят. В нея съществува култ към един конкретен – Владимир Путин. В Русия има култ към мъртвите, построен около Втората световна. Съществува мита за останалия в миналото „златен век“ на имперско величие, което е необходимо да бъде възстановено посредством целително насилие, а именно – чрез кървавата война в Украйна.
Украйна не за първи път става обект на фашистка война. Превземането на тази страна е главна цел на Хитлер през 1941 година. Хитлер смята  Съветския съюз, който тогава владее Украйна, за „еврейска държава“. Той планира да замести съветската власт със собствена и да завладее плодородните земи на Украйна: според неговия замисъл, след това СССР е трябвало да потъне в мизерията на глада, а Германия — да стане империя. Хитлер си въобразявал, че това ще стане лесно, доколкото СССР, според мнението му, бил изкуствено образувание, а украинците — колониално племе.
Трудно е да не забележим поразителната прилика с войната, която води Путин. Кремъл описва Украйна като „изкуствена държава“, чийто „несъстоятелен статут“ се подкрепя от „президент-евреин“.
 По-нататъшния ход на мисли предполага, че след отстраняването на компактния украински елит, неорганизираните маси с радост ще приемат руското господство.
Именно Русия днес лишава света от украинското продоволствие, заплашвайки с глад глобалния юг.
За мнозина е трудно да признаят днешна Русия за фашистка държава, защото СССР от сталинските времена се позиционира като антифашистка държава. Но подобна употреба не е помогнало в миналото да бъде дадено точно определение на фашизма. Не помага и сега — нещо повече, то сериозно дезориентира.
С помощта на САЩ, Великобритания и другите съюзници Съветският съюз успява да вземе връх над нацистка Германия и нейните съюзници през 1945 година. Но това не дава достатъчни основания да я противопоставим на фашизма.
До идването на Хитлер на власт през 1933 година СССР вижда във фашизма просто още една разновидност на капиталистическия враг. Комунистическите партии в Европа били длъжни да виждат врагове във всички останали партии.
В действителност тази политика спомага за възхода на Хитлер: независимо от това, че германските комунисти и социалисти превъзхождат по численост нацистите, те не успяват да се договорят помежду си. След това фиаско, Сталин коригира своята политика и призовава европейските комунистически партии да сформират коалиция за противодействие на фашизма.
Това не продължава дълго. През 1939 година СССР се обединява с нацистка Германия и намирайки се де факт с статут на съюзници, двете свръхдържави съвместно нахлуват в Полша.
Речите на нацистките вождове се печатат в съветската преса, а нацистките офицери високо оценяват ефективността на съветските власти по отношение на масовите депортации. 
Сега в Русия не се говори за това, защото подобен възглед пряко противоречи на законите за историческата памет. 
Втората световна война става част от 

путинския исторически мит за руската невинност и изгубеното величие:

 опирайки се на него, Русия заяви за своето монополно право върху жертвите и победата.
Да се говори, а даже и да се мисли, за това, че сключвайки сделка с Хитлер, Сталин приближава началото на Втората световна война в Русия вече е противозаконно.
Сталиновата гъвкавост по отношение на фашизма служи като ключ към разбирането на сегашна Русия. Отначало на Сталин фашизмът му е безразличен, след това става лош за него, след това превъзходен и едва по-късно — след като Хитлер предава Сталин и Германия нахлува в Съветския съюз — той отново става лош. 
По същество, фашизмът се превръща в обвивка, която може да бъде напълнена с всякакво съдържание. Комунисти публично са съдени и репресирани като фашисти. Във времето на студената война фашисти стават британците и американците. Никакъв антифашизъм не възпира Сталин да преследва евреите в СССР след войната, а неговите приемници — от опитите да уподобят Израел на нацистка Германия.
С други думи, съветският антифашизъм е част от идеологическото противопоставяне „те срещу нас“. Той не е истински отговор на фашизма.
В края на краищата фашистката политика, както пише германският мислител Карл Шмит, започва с 

„определянето на врага“

Доколкото съветският антифашизъм няма друга цел, освен да посочи и маркира врага, той оставя и вратичка, през която истинският фашизъм да се върне в Русия.
В Русия от XXI век терминът „антифашизъм“ просто обозначава правото на руския лидер да определя враговете на държавата. Истинските руски фашисти — такива като Александър Дугин и Александър Проханов — получиха трибуна в руските медии. Самият Путин черпи идеи от трудовете на руския фашист Иван Илин, живял в периода между двете световни войни. 
За президента на Русия „фашист“ или „нацист“ става всеки човек, който се опита да му се противопостави или да се противопостави на плановете му за унищожаването на Украйна.
Украинците бяха обявени за „нацисти“ просто защото отказаха да „признаят“, че са руснаци и оказват съпротива.
Ако пътешественик във времето се озове в наши дни от 30-те години, той с лекота ще разпознае путинския режим като фашистки. Символът Z, народните шествия, пропагандата, идеята за войната, като акт на пречистващо насилие, братските могили в украинските градове — всичко това не оставя място за съмнение. Войната в Украйна е не просто връщане към традиционния фашистки плацдарм, но и 

възсъздаване на традиционните фашистки практики и риторики

Другите народи съществуват, за да бъдат колонизирани. Русия в нищо не е виновна по силата на славното си минало. Съществуването на Украйна е резултат от международен заговор. 
Единственият възможен отговор е войната!
Доколкото Путин нарича фашисти своите врагове, е възможно да е трудно да приемем факта, че фашистът всъщност е той самият.
Но в контекста на руското нахлуване думата „нацист“ означава просто „враждебен недочовек“, когото руснаците имат правото да убият. Разпалването на ненавист, насочено срещу украинците, опростява тяхното убийство, както видяхме в Буча, Мариупол и други части на Украйна, попаднали под руска окупация. Масовите погребения не са трагична случайност, а закономерно следствие от фашистката война за унищожение.

Фашисти, наричащи другите фашисти — това е фашизъм доведен до нелогичен предел в своето преклонение пред ирационалното. Това е финална точка, в която езикът на омразата обръща реалността наопаки, а пропагандата се превръща в същинско заклинание.
Това е максималното тържество на волята над мисълта.
Да наричаш другите фашисти, като при това ти си фашист — това е 

същината на путинския метод

Американският философ Джейсън Стенли го нарича „подривна пропаганда“. Аз предлагам термина „шизофашизъм“. Украинците измислиха по-елегантно определение — нарекоха го „рашизъм“. 
Днес ние знаме за фашизма повече, отколкото през 30-те. Знаем до какво води. Необходимо ни е безпогрешно да го разпознаваме, защото по този начин ще разбираме с какво си имаме работа. Но да разпознаеш, не означава да обезвредиш.
Фашизмът не е позиция в дискусия, а култ на волята, пораждащ мистичния мит за човека, изцеляващ света чрез насилие, и този мит до край ще бъде поддържан от пропагандата.
Той може да бъде победен само ако бъде показана слабостта на вожда. Само по този начин може да бъде съкрушена фашистката митология.
Както и през 30-те, демокрацията е в отстъпление по целия свят, а фашистите започнаха да нападат своите съседи.
Ако Русия победи в Украйна, това няма да означава просто разрушаване на демокрацията с груба сила — макар че това е ужасно само по себе си. 
Това ще деморализира демокрацията навсякъде.
Още преди войната приятелите на Путин — такива като Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Тъкър Карлсън — бяха врагове на демокрацията. Победата на фашистите на бойното поле ще стане сигнал, че истината е в силата, че благоразумието е за неудачниците, че демокрацията е обречена.
Ако Украйна не се съпротивляваше, тази пролет щеше да се превърне в тъмно време за привържениците на демокрацията по целия свят.
Ако Украйна не победи, тъмнината може да продължи  десетилетия.

*Тимъти Снайдър е професор по история в Йейлския университет, автор на книги за фашизма и тоталитаризма.