Стефан Тосев

По средата на тежка вътрешнополитическа криза, придружена от месеци непрекъснати протести и наближаващите парламентарни избори в последните месеци отново се отвори любимата външнополитическа тема за България – Македония. Старо правило е вътрешнополитическите проблеми да се дефокусират с външнополитически такива. В опит за натрупване на политически капитал и защитаване на „националните интереси“, загрижена за „историческата истина“ България на няколко пъти заплаши  и наложи вето на  европейските амбиции на Северна Македония. Набързо прехвръкнаха доста искри по оста София – Скопие, като добрият тон бе оставен на заден план, как това ще спомогне за подобряване на отношенията или изчистването на спорните въпроси е трудно предвидимо, също както как спирането на интеграционния европроцес на Северна Македония би могло да бъде от национален интерес за България. Целта на България трябва да бъде тази държава да бъде 

стабилна и предвидима,

 нещо което е невъзможно в настоящия момент
Когато човек или организация влизат в някакви преговори, то те трябва предварително да знаят какво искат от тези преговори, затварянето на вратата на Северна Македония към Европейския Съюз (ЕС), ще доведе само и единствено до затвърждаване на статуквото в тази държава. 

Северна Македония в последните над 100 г  е доминирана от Сърбия, там не познават друг начин на живот, целият им елит е създаден и програмиран в Белград, за пръв път от десетилетия тази държава има ръководство, което се опитва малко от малко да изведе страната си от тоталната изолация и зависимост от страна на Сърбия. Изолирането на Югозападния ни съсед от присъединителния процес към ЕС, ще увеличи дестабилизирането на един вече проблемен регион на Балканския полуостров. В страната съществува латентен етнически конфликт, придружен от икономическа стагнация, която е изострена от националистическата риторика на основната опозиционна партия от македонския блок ВМРО-ДПМНЕ. Единствената перспектива на двата  основни етнически компонента да се обединят около една обща кауза е влизането на страната в Съюза, което ще спомогне за успокояването или притъпяването на горепосочените противоречия.

В България никой не смее да нарече нещата с истинските им имена - за да може малка и разкъсвана от вътрешни противоречия, етнически конфликти и корупция държава, да се държи предизвикателно към който и да е свой съсед, тя трябва да има някаква опора. Тази опора са Сърбия и Русия, но понеже България няма смелостта да се противопостави ясно и открито на „славянските братя”, най-лесно е да се нахвърли върху Скопие. За тези две държави влизането на Северна Македония в ЕС ще бъде 

огромна дипломатическа загуба,

за първата се появява нова, независима и неподвластна на нея физическа, политическа и икономическа граница, за втората влизането в ЕС ще доведе до стабилизирането на един проблематичен район на Балканите, който в последните 100 г често е използван от Кремъл за създаване на конфликти и в ущърб на България. Да не забравяме, че ако Москва трудно се отдава на съзидателни и конструктивни действия, то тя е страшно добра при предизвикването и поддържането на конфликти – Грузия, Украйна, Молдова, Черна Гора, Балтика, Беларус. 

На 27 април 2017 година имаше опит за предизвикване на държавен преврат и етническа война в Северна Македония, след като Народното събранието на страната беше атакувано от привърженици на ВМРО-ДПМНЕ и други русофилски партии по повод избирането на Талат Джафери за председател. Тази акция беше пряко ръководена и наблюдавана от сръбските служби в лицето на Горан Живалевич, планът е изготвен няколко дни по-рано на българското Черноморие от представител на руското разузнаване идентифициран с инициалите В. Ф. от разследващия сайт Bellingcat.  По този повод имаше пълно информационно затъмнение в България от страна на мейнстрийм медиите – опит за предизвикване на гражданска война в Северна Македония иницииран от руски служби на българска територия и ръководен на място  от сръбски посредници през 2017 г. Само при този простичък факт всички приказки за защитаването на българския национален интерес от страна на Патриотите и това правителство по отношение на Македония звучат 

кухо и изкуствено

България ще остане и изолирана по този въпрос в самия ЕС, българските политици все още гледат на унията като дойна крава за финансови средства, но трудно успяват да намерят достъпен език или надеждни партньори за  прокарване на своите интереси. Българската позиция за налагане на вето е позиция на една неспособна да създава коалиции държава в периферията на съюза - едно е една отделна страна да наложи вето, друго е това вето да бъде обща позиция на самия Европейски Съюз. За сравнение Унгария и Полша, които имат своите собствени проблеми с  Европейската комисия (ЕК) винаги действат анблок и се подкрепят взаимно, докато позицията на България бе осъдена в общо комюнике от Чехия и Словакия, другите две страни от Вишеградската четворка, което предполага в една или друга степен и одобрението на Будапеща и Варшава.
Основен елемент в българската позиция е съществуването или несъществуването на македонски език, това първо трябва да си го обясним тук у нас след като самата БАН даде награда на майката на бивш български премиер, която гръмко отстояваше Коминтерновската линия за този език. Ние трябва да си затваряме очите, че съществува македонски език ли? Македонският език се развива отделно от българския вече в продължение на 70 г., в своя обособена среда от професионални лингвисти и налаган от тамошните медии. В съвременния македонски език, броят на чуждестраннните заемки е над 30% - било то турцизми, сърбизми или западноевропейски думи, а наскоро в МАНУ (Македонският еквивалент на БАН) имаше голям дебат, че вече 30 г македонец не е бил ръководител на катедрата им по Македонистика, а само чужденци професионалисти, ние трябва да разберем, че това не е езикът от началото на 20 в. 
Нещо повече самата България признава и 

третира македонския език като отделен

 такъв на национално ниво, всеки македонски гражданин е принуждаван от държавата България да превежда всичките си документи от македонски на български и покрай това е изникнала и съществува цяла индустрия от подобни „преводачи“. За сравнение документи издадени в Австрия, не трябва да бъдат „превеждани“ в Германия или дори в немскоговорящите кантони на Швейцария на немски език. Така, че тази лицемерност по отношение на македонския език е само една куха „патриотарска“ формулировка, с която да се печелят гласоподаватели и няма никакво отношение с реалното състояние на нещата.
България, трябва да подкрепи Северна Македония по пътя и към Европейския съюз, това е единственият начин да се стабилизира тази страна и да се оттласне от налудничавите националистически истерии. Това обаче няма да стане по пътя на ветото, а чрез институционалните и политически инструменти, които предоставят ЕС и НАТО и конкретните стъпки, които ще раpгледаме в друг анализ.