Феноменът „Копейкин“

Доц. Момчил Дойчев

 Феноменът "Копейкин" е много по-сложен от другите, познати до днес антибългарски руско-олигархични политически проекти. Той не е "традиционният" тип патриотарско-популистки проект като "Атака", не е и нещо като проруско отрицание на първия успешен популистки, но формално проевропейски проект на бившия български цар. Той няма почти нищо общо с другите национал-популистки проекти. Обща е само тяхната антиевропейска, т.е. антибългарска, проруска олигархично-авторитарна насоченост. Затова смятам за наивно мнението, особено в интелектуалните среди на ПП-ДБ, че руското "възраждане" в България е достигнал своя апогей и оттук нататък пътят е само надолу. 

Върху какво паразитира феноменът "Копейкин"? 

 Първо на манталитет, продукт на вековното, "грубо внедрено в народа ни и пагубно русофилско суеверие". По думите на Димитър Благоев преди 125 години това суеверия води до "национално предателство и погром", защото няма нищо общо с българския патриотизъм - напротив - то е негово отрицание. Това суеверие е изцяло чужд, вносен политически продукт, целящ запазване на робското самосъзнание като манталитет, но подчинен не на османския султан, а на руския цар - независимо дали той се казва Александър, Николай, Сталин, Брежнев, или Путин. Оттук идват и патриотарските вопли "Искаме си турското робство" в учебниците по "Българска история" /изцяло писани и до днес по думите на проф. Николай Генчев в Москва, а не в София!/. Таково нещо няма да го чуете никога и никъде нито в Сърбия, нито в Гърция, нито в Румъния, въпреки че те получават свободата и независимостта си също в резултат на руско-турските войни. Никъде няма да чуете в съседните страни, че те не са се освободили сами - изказването на такава мисъл там е кощунство! 

Няма да видите нито в Румъния, нито в Гърция, нито в Сърбия доминиращи чужди паметници в тяхното публично пространство, както е навсякъде в България. 

2. Феноменът "Копейкин" се изгражда върху 

отрицанието на всичко,

 постигнато с толкова усилия за 33 години преход при чудовищната съпротива и грабеж, организиран от мафиотизираната проруска комунистическа олигархия - членството на България в клуба на богатите цивилизовани държави. Този проект не цели нищо друго, а не го и крие, а единствено да извади България от цивилизования демократичен свят и я върне в "руския мир" - светът на диктатурата, мизерията и войната! 

3. Феноменът "Копейкин" паразитира не върху "възраждането", а върху израждането на българската нация в резултат на половин век съветско-комунистическо мракобесно господство и 33 години половинчат полудемократичен преход, доминиран през по-голямата част от времето - икономически и политически - от посткомунистическата олигархия, съпроводен с чудовищен грабеж на националното богатство и износа му пряко или косвено към бившата комунистическа митрополия. В същото време в посткомунистическата медийна среда господства митологията, че демокрацията, а не проруската олигархия е "довела до разруха", че демокрацията отнела много! Да, тя отне възможността на комунистическата олигархия да граби така безнаказано, както грабеше след съветската окупация. 

4. Освен върху митологии, феноменът "Копейкин" паразитира и върху примитивното конспиративно масово съзнание, върху примитивизма на политически неграмотният и дезинформиран поданик на непреодоления посткомунизъм. Липсата на политически катарзис - такъв, какъвто изживяха на практика всички останали бивши съветски колонии - даже Румъния и Албания - и досега пречи да "прескочим" от посткомунизъм към следващ етап, в който рецидивите на руския комунизъм, диктатурата и грабежа да бъдат не само изживени, но и

 наказани

 Тук не е нужно нелегитимно възмездие за грабежа - нужно е легитимно смачкване на комунистическата проруска олигархия чрез институционална правна реформа и рационална политико-интелектуална лустрация на кадрите на руско-комунистическата олигархия - прочистване особено на службите за сигурност, прокуратурата, армията и полицията. Само така България повече няма да е завладяна и грабена от свои и чужди държава. Другото са празни приказки и надежди.