Иван Сотиров

Дискусията във връзка с избора на главен прокурор от ВСС, за пореден път потвърди няколко обстоятелства: 1. Структурата на прокуратурата ни е по сталински модел; 2. Решението за избора на висшите магистрати от ВСС се взима в други сгради, от други хора и е резултат от надмощието на една партийно корпоративна групировка над друга; 3. Процедурата и технологията на избора на висшите магистрати от ВСС е една и съща през целия преход.
Изводът е само един: Политическият елит на прехода имаше 

желание да контролира по комунистически съдебната власт,

 а не да я реформира. За целия тридесетгодишен период, нито една от системните партии не направи предложение в Народното събрание за промяна на Закона за съдебната власт, с която да се промени структурата на прокуратурата, както и критериите и процедурата за избора на главен прокурор, другите висши съдебни магистрати и на членовете на основния кадрови орган в съдебната власт ВСС. Факт е, че изборът на главен прокурор и другите висши магистрати винаги е били предопределен от управляващата партия, независимо от това дали имат фиктивен конкурент или не. Факт е и това, че

 главните прокурори винаги са следвали властта

 Филчев беше посочен от ОДС, а след това заигра с БСП, за което беше възнаграден от Първанов и Калфин с посланическо място в Казахтан. Борис Велчев беше посочен от БСП, а получи място в Конституционния съд от квотата на Президента Плевнелиев. Цацаров беше посочен от ГЕРБ, когато политическото махало промени посоката си той се обърна срещу ГЕРБ, като кулминацията на това обръщане беше "Костинбродската афера", но след като ГЕРБ спечелиха властта, той пак се завърна в тяхното лоно. Гешев също 

ще бъде с ГЕРБ докато са на власт,

 след това ще е със следващите и това ще продължи докато съдебната реформа е сведена до серия от исторически компромиси и исторически войни за договаряне на сфери на влияние в съдебната власт между партийно-корпоративните лобита!