Калин Манолов

След като и вчера най-новите политици Петков&Василев сами не обясниха "енигматичната" си фраза, че ще постигат леви цели с десни средства, някой трябва да свърши това вместо тях. 

Целите, които либерализмът и неговият политически проект капитализмът постигат чрез своето главно ДЯСНО средство - пазарът, по принцип са "леви", ако под основна лява цел разбираме намаляване на неравенството в обществото. Ако работи без (прекомерна) държавна намеса, 

пазарът закриля икономически най-слабите

 и тушира прекомерното неравенство, като намалява неспечелените с труд възнаграждения за привилегированите. Пазарът прави това несравнимо по-успешно от тежките регулации, защитата на статуквото, огромния публичен сектор, който възнаграждава не най-бедните, а тези с най-добри връзки. 

Левите политики, да ги наречем в чест на новите политици "средства",

 силно изкривяват данъчното облагане и така увеличават неравенството

Деформират и образованието - университетите често произвеждат посредственост в името на равенството, докато богатите така или иначе получават добро образование. Но най-вече изкривяват пазара на труда в ущърб на най-уязвимите групи -младите и неквалифицираните работници. Те най-често са наемани на временни договори без социални осигуровки. Когато договорът изтече, работодателят не го подновява, за да не рискува да превърне временно наетите в постоянни служители, които благодарение на синдикатите никога няма да може да уволни.

Пазарните реформи, които ще направят трудовия пазар гъвкав чрез подходяща схема за компенсации за безработица, ще бъдат от полза за наистина бедните и младите работници, тръгващи от най-ниското стъпало. Подобна пропазарна политика много повече облагодетелства бедните, отколкото многобройните, но неефективни и силно корумпирани програми за социално подпомагане. 

Да не говорим за пенсиите. Като са против повишаването на пенсионната възраст, профсъюзите, подкрепени от левите, помагат не на бедните, а на своите членове, както и на други пенсионери. Това създава още по-голямо бреме за работещите и е още по-враждебно към младежите. България харчи твърде много за пенсии и твърде малко за други социални програми.

Гъвкавостта на трудовия пазар, дерегулацията на услугите, пенсионните реформи, не увеличават неравенството. Те оставят повече пари на разположение на данъкоплатците, тоест правят ги по-богати, и обикновено повишават производителността на труда и оттам - просперитетът на цялото общество. 
Накратко, провеждането на пропазарни реформи не изисква компромис между ефективност и социална справедливост. В този смисъл

 пропазарните политики са „лявориентирани“, 

Петков&Василев (би трябвало да) знаят това. 
Само че на егалитарно общество като българското това трудно се обяснява. И може да отблъсне крайнолевите. И да демотивира да гласуват пенисонерите. И да навреди на създателите. 

Затова фразата ми се струва не толкова невярна, колкото изпусната. И силно се съмнявам, че ще се превърне в политика, ако новата партия влезе в парламента, а лидерите й станат министри в бъдещото редовно българско правителство. Те сами по себе си са прогресисти - т.е., леви, макар и (умерено)пропазарно леви. Такива са и най-вероятните им мандатоносители от ВОЛТ. Такава е и избраната им пиарка, бивша вицепрезидентка на Лукойл. Такива са партиите, които ще им предложат коалиционно партньорство. Такава е и партията, която Радев би искал да създаде по време на втория си мандат.
Прекрасно е, че се гради модерна проевропейска лява партия. Това ще стимулира появата и на автентично десен политически субект. Но той не е 

четирите П - Политическа партия "Промяната продължава"

Затова десните хора, които имат десни цели като индивидуална свобода и ограничена държава, не трябва прекалено да се умиляват. Още по-малко - да се очароват и заблуждават. 
Ако не искат пак да съжаляват.