Димитър Попов

Все по-често въпросите за изход от политическата криза у нас се свързват с резултата от вече сигурните предсрочни избори през есента, а не с мандатите, които Радев раздава в 50-тото Народно събрание. Този парламент го изпуснахме, да мислим за следващия…
Малко са обаче оптимистите, които прогнозират, че е възможно нови избори да излъчат редовно правителство. Причините са очевидни – ако избирателите гласуват по същия начин, те ще получат същото Народно събрание, същите партии и същия безплоден резултат. 

Къде е изходът от кризата тогава?

За да погледнем в бъдещето, трябва да се върнем в миналото, когато започна истинската политическа бъркотия. В нейната основа са три фатални грешки, които през 2016 година направи силния тогава Бойко Борисов, и които четири години по-късно приключиха неговата кариера като премиер.
Първо - Борисов помогна на Румен Радев, човек посочен от Кремъл и лично от ген. Решетников, да стане президент, използвайки неподходящ свой кандидат и слаба предизборна кампания. 
Второ - използва загубата на президентските избори като повод за предсрочни парламентарни, на които се отърва от коалиционния си партньор тогава - Реформаторския блок, и вкара в парламента обединените проруски патриоти, с които направи своето трето правителство.
Трето - обяви като приоритети строежа на Турски поток и на АЕЦ Белене, с което направи геополитически завой към Русия.
В следващите четири години Борисов саботираше инициативи на НАТО,  прегръщаше се с Путин, а проруският Радев открито лобираше за сваляне на санкциите срещу Русия. Така България окончателно загуби доверието на съюзниците, а Борисов беше класиран в лагера на Орбан и на корумпираните европейски лидери. Това за страна като България, силно зависима както от НАТО, така и от ЕС, означаваше само 

неприятности в бъдеще

И те не закъсняха. През 2020 година, недоволните от Борисов създадоха единен фронт. В него проруските Румен Радев и БСП, проамериканската ДБ, недоволните олигарси Божков, Бобокови, Прокопиев и разни агенти на ДС и сие, си подадоха ръце за битка срещу властта.
Общата цел - Борисов да отиде в затвора! Отвъд това обаче всички участници преследваха съвсем различни политически и лични цели. 
В президентството, в БСП, както и в руското посолство се надяваха да елиминират „износения“ вече Борисов и да го заменят с новата звезда на Кремъл Румен Радев. Президентът трябваше да овладее колкото може повече власт, за да изпълни основната руска цел в България – дълбока и продължителна политическа криза, която да подкопае членството в НАТО и да подмени демократичната система с автократична президентска власт. 
ДБ, по –късно ПП, както и съюзнически посолства, се надяваха да създадат единна евроатлантическа общност от избиратели, обединени зад нова партия, която да е стожер на евроатлантизма у нас. Макар и да нямаше ресурса да спечели избори, тази партия трябваше да бъде част от всяко едно правителство в бъдеще.
Финансиращите този фронт олигарси пък се надяваха да превземат прокуратурата и специализирания съд, където бяха струпани многобройни дела срещу тях самите.
Тези толкова разнородни фракции, преследващи различни цели, успяха да формират правителството на ПП, ДБ, БСП и ИТН. В един момент дори изглеждаше, че ще успеят да вкарат Борисов в затвора и да елиминират омразния им главен прокурор. Точно тогава започна войната в Украйна и 

геополитиката разтури необичайната сглобка

 между тях.
След последните избори това лято се видя, че елементите на тази разпаднала се анти-Борисов коалиция все още съществуват, но те не са в състояние да излъчат второ общо правителство. Двете крила – ППДБ от една страна, и БСП, Възраждане, Величие и ИТН от друга, имат аритметично мнозинство в парламента, но скъсаните отношения между тях блокираха всеки опит за договаряне срещу Борисов. 
От друга страна обаче ППДБ, БСП, ИТН и Възраждане продължават да наричат свои основни врагове Борисов, ГЕРБ и Пеевски. Те дотолкова са се вживели в ролята на техни екзекутори, че дори отказаха да седнат на една маса с тях. Именно това поведение, което на практика обезсмисли победата на ГЕРБ на изборите, доведе 50 - тия парламент до задънена улица. Получи се 

нов миш-маш,

 в който всеки е враг на всеки по някаква си негова линия…Ако в следващия парламент влязат същите партии, те пак ще решават същия ребус. И то неуспешно.
Невероятно е ППДБ, ИТН, БСП и Възраждане да загърбят своите различия и да направят съвместно правителство. Едва ли ще имат и мнозинство за такава коалиция. 
По-реалистична, политически желана, и аритметически възможна е коалиция между ГЕРБ, ДПС и ППДБ. За да се случи обаче, Борисов трябва да се отнесе към ППДБ честно и да не ги унищожава в прегръдката си, както направи с Реформаторския блок. ППДБ трябва да проумеят, че времето работи срещу тях и всеки следващи избори ще отнемат още и още гласове на техни избиратели. А ДПС трябва да осъзнаят, че вътрешно партийно разцепление по корпоративен признак създава само хаос и разруха.
Тъй като няма шанс нито Борисов да си смени кожата, нито в ППДБ да се преборят с  Киро, нито пък Доган и Пеевски да си решат корпоративните проблеми заедно, следващият парламент ще прилича на този. 
Освен ако…Освен ако се появи нова партия, която да обере недоволните от ГЕРБ и от ППДБ избиратели, а после да обедини край себе си цялата евроатлантическа общност в една управляваща коалиция. За два месеца това едва ли ще се случи, така че всякакви оптимистични идеи за следващия парламент са просто губене на време.
По-неприятното е, че е възможно отсега да разсъждаваме и за 52-ия парламент в същите категории, а  с тези лидери края на кризата просто не се вижда…