Димитър Попов

След изборите на 2 април се оформиха два лагера от партии – в единия искат редовно правителство на всяка цена, в другия следват стратегията „избори до дупка“.

В първия лагер са ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП. Партията на Борисов иска правителство заради първото си място на изборите, останалите защото се опасяват, че нови избори ще засилят негодуванието от всички партии, включително и от тях самите, а това ще срине избирателната активност и ще остави партиите без избиратели. Може да ги разбере човек.
Във втория лагер останаха партиите ПП, Възраждане и ДБ, които настояват, че 

бъдещето на България е свързано с тяхна абсолютна изборна победа

 и те няма да приемат друго, освен свое мнозинство с 51% от гласовете. Сега трите партии се опитват да блокират съставянето на редовно правителство, като вероятно разчитат и на благосклонното съдействие на президента Румен Радев, който да насрочи нови избори през лятото. 
Какви са мотивите на тези партии и на президента да поддържат перманентна нестабилност и политическа криза в държавата?
За Радев, разбира се, мотивите са прозрачни –избори три пъти годишно му дават шанс да управлява еднолично страната, без да се отчита пред никого. Такъв тип управление позволява също той да променя държавни политики, върху които по конституция няма никакво влияние. 
Възраждане също искат нови предсрочни избори, защото добре усещат, че колкото по зле става страната, толкова повече гласове ще получават те. При това партията има сериозен потенциал за нарастване. Сега заявените русофили у нас са 25% и те се смятат за естествен резерв на Възраждане. Преди войната обаче русофилите бяха 51%. Те не само имаха положително отношение към Русия, но и смятаха Москва за стратегически партньор, по-важен от САЩ. След войната на Путин в Украйна техният брой двойно намаля, вероятно защото 26-те процента са засрамени от фашистката агресия на Путин. И все пак те си остават русофили, а също и потенциал на Възраждане, доколкото проруските афекти в България не започват и не свършват с Путин.
Освен това 30% от българите искат страната да напусне НАТО. И макар че привържениците на Алианса са 55%, големият брой противници лесно се ловят на прости послания като това, че американското посолство в София превръща България в американска колония и не зачита държавния суверенитет.  
Твърде голям брой са и 

противниците на еврото – 51%

 Това са хора, които на референдум, предложен от Възраждане, биха саботирали нашето членство в Шенген и еврозоната, а от там и самото ни членство в Европейския съюз, изпълнявайки по този начин главната идея на Възраждане и на Путин за изолиране на България от Западния свят.
Фашизоидния характер и авторитарният стил на Възраждане също допадат на искащите управление с твърда ръка. Скоро такова изследване не съм срещал, но преди 2 години, в международно социологическо проучване за държавите от ЕС, данните бяха, че 45% от българите искат авторитарно управление с твърда ръка, а само 35% искат многопартийна демокрация. Ние бяхме единствената страна в ЕС, в която привържениците на демокрацията бяха малцинство. Дори в Румъния те бяха повече. Не вярвам това съотношение да се е променило много, а общество с такива нагласи, определено ще харесва партии като Възраждане и хора като Радев, които обявяват самата многопартийна система за враг на държавата.
И на последно място – непрекъснати предсрочни избори, осигуряват служебно управление на Радев, което е русофилско и предпочитано от Възраждане, защото допълнително дава инструменти за увеличаване на русофилския вот.
Що се отнася до ПП и ДБ, тяхното искане за избори до дупка няма никакъв смислен мотив. Двете партии са в низходяща линия през последните 3 предсрочни избора. През 2021 година те заедно имаха 84 депутати, миналата година през октомври имаха 73, сега, вече като коалиция, ще имат 64 депутати.
Против нови предсрочни избори са също международните партньори на двете партии, както и голяма част от собствените им избиратели. Според социологическите проучвания, 49% от гласувалите за ПП искат коалиция с ГЕРБ, против нея са 37%, което говори за преобладаващи настроения против предсрочни избори. От симпатизантите на ДБ пък 60% искат редовно правителство и коалиция с ГЕРБ.
От Брюксел и от Вашингтон също притискат новите партии за

 съставяне на компромисно мнозинство

 с ГЕРБ, за да осигурят геополитическия курс на страната, който е под риск заради Радев и Възраждане.
Единствения аргумент в полза на предсрочни избори, който Петков и Василев предлагат, е че това са обещали на избирателите си, което е очевиден нонсенс, тъй като настроенията в тяхната партия са в полза на редовно правителство с ГЕРБ.
Когато липсват рационалните мотиви за поведение, което противоречи на нормалната политическа логика, идват съмненията за намесата на „задкулисието“. През 2020 година негови представители приветстваха юмрука на Радев и  се наредиха под лозунгите „Мутри вън“ и „Долу олигархията“. 
Засега изглежда, че Възраждане, ПП и ДБ работят усилено за да ни осигурят нови избори през лятото, а може би и в края на годината. 
Тяхната тактика „избори до дупка” обаче може да съсипе държавата окончателно и това в другия лагер е пределно ясно. По тази причина аз съм по-скоро оптимист, че правителство ще има. То вероятно ще е програмно или експертно, и ще получи подкрепа от ГЕРБ, ИТН, БСП и ДПС, които имат достатъчно мнозинство в парламента. Това ще е временен вариант, който няма да реши нито политическата криза, нито проблемите пред страната, но и прекъсването на спиралата от предсрочни избори е 

крачка в правилна посока

Все пак е жалко и абсурдно, че държавата продължава да е заложник в ръцете на афектирано и объркано малцинство, което непрекъснато гласува за партии, осигуряващи му само нови избори, русофилско президентско управление, галопираща инфлация и безкрайни кризи в държавата.