Димитър Бочев, специално за Faktor.bg

Само преди два-три месеца Външното ни министерство обнародва една декларацията, която ме накара да се почувствам горд като българин. Тогава руското посолство в София реши да организира фотоизложба, която да онагледи с фалшиви, с псевдодокументални илюстрации псевдогероизма на червената армия, да почете и зачете девети септември като велика историческа дата. Ако тази дата е наистина празнична, празнична е тя само за Кремъл, а за нас, българите, е злокобна – според мен дори 

най-злокобната в цялата ни хилядолетна история

 Обстоятелството пък, че и днешна Русия счита девети септември 1944 г. за свой паметен ден, говори колко просъветска, колко съветска си е останала днешната външна политика на Кремъл и в ново време, след като тръгва да фаворизира и глорифицира агресията, която този ден символизира, срещу една беззащитна държавица като Царство България. Ако на Москва нахлуването на Червената армия на родна земя донесе нови заграбени територии, в отечеството ни тази невикана армия въдвори едно почти полувековно робство. Тъкмо това напомни неотдавна за моя радост на висок глас Външното ни министерство на самозабравилите се апаратчиците от руското посолство.
Няма да скрия, че споменатата външнополитическата декларация ме изненада приятно. След многото гнили компромиси, които Република България направи през последните години и десетилетия спрямо Москва, след като държавниците ни не само свенливо си затваряха очите пред посегателствата на ненаситния руски шовинизъм и върху писмеността, и върху православието, и върху културата, и върху държавността ни, а и ден през ден ходеха на поклонение в Кремъл, непримиримостта на Външното ни министерство породи у мен надеждата, че не всичко е загубено, че ние няма да позволим да бъдем току-така унижавани като българи и европейци, че с нарасналото ни национално самочувствие на пълноправни членове на Европейския съюз и на НАТО ще намерим куража и силите да се противопоставим на безскрупулните и нагли опити да бъдем превърнати отново в руска губерния, в държава без държавност и в нация без националност, каквито бяхме кажи-речи половин век под суровата сянка на кремълския тоталитаризъм.
Докато последвалите (отново за моя изненада, но този път неприятна) тези дни събития отрезвиха ентусиазма ми, подсказаха ми недвусмислено колко прибързани и колко безпочвени, колко илюзорни са били грабналите ме упования. Показателно е обстоятелството, че и надеждите, и разочарованията ми се разиграват на държавническо равнище, че демократичната ни държава, която само преди няколко месеца отговори с толкова доблест на арогантността на руското външнополитическо представителство в София, е същата, която днес реагира недостойно, пораженски, почти

 лакейски към новите интригантски ходове на Кремъл

И така, явно лишеният от национално съзнание български гражданин Николай Малинов е обвинен преди броени дни от нашите органи за сигурност в шпионаж в полза на Кремъл. Обвинението бе сериозно, но като че ли то му носи само дивиденти. Поне засега в София съгражданинът ни шпионин е пощаден, а в Москва той е награден лично от Путин с високо държавно отличие. За Малинов явно е изгодно България да те обвинява, а Русия да те награждава, защото българските обвинения си остават (отново поне засега) без особени негативни последствия за обвинения, докато трупаните в Кремъл активи са видими за всеки.
Случаят е показателен в редица аспекти. Да се опитаме да ги проследим не със средствата на 007, а със силата на логиката. Първо, защо и как, а това е вече установено, един българин ще шпионира за Русия? Сам по себе си този шпионски скандал подкопава тезата за приятелските, за братските чувства на Русия към нашего брата. Шпионират се взаимно не приятели и братя – шпионират се взаимно само враждуващи, вражески държави. Явно така държава е Република България за Русия. 
Показателна е и солидната партийно-политическа кариера на новоразкрития шпионин. Той е дългогодишен председател на Национално дружество „Русофили” и е официален представител на редица руски телевизионни програми в България. Тази му отдаденост към руската национална кауза хармонира прекрасно с дългогодишната му дейност като ръководен кадър на БСП и издател на партийния официоз, в. „Дума”. Тъкмо тази хармоничност намеква много – тя логично ни кара да се запитаме  доколко БСП е национална политическа формация и доколко – неофициален пълномощник на руските имперски интереси на родна земя. Още преди години за приноса му за опазване на руските и съветските паметници в България и за защита на руските икономически и политически интереси зад граница руският министър-председател Дмитрий Медведев награждава българският гражданин Малинов с медал „Александър Пушкин”. Доколкото елементарната логика повелява българите да си бранят българските национални интереси, а руснаците – руските, а не обратното, в моите очи подобно отличие по-скоро позори, но за Дмитрий Медведев явно не е така – явно не е така и за Николай Малинов. Още по-показателен е фактът, че за дейността му, която е преди всичко шпионска, тези дни лично кагебистът Путин връчи на русоидния българин високо държавно отличие. Своята наглост руският президент е демонстрирал неведнъж пред света, на мен ми се ще да зная обаче, след като е официално обвинен в шпионаж срещу Република България и след като му е наложена мярка за неотклонение, кой и как е разрешил на руския агент за влияние Малинов да напусне страната? И докъде, 

в кои наши държавни институции и до какво равнище се простира дългата ръка на Кремъл

 Връх на наглостта и цинизма е обстоятелството, че докато Путин награждава елитния шпионин, прессекретарят му и заместник-ръководител на президентската администрация Дмитрий Песков, който е и официален държавен съветник на Руската федерация, демонстративно размахва пръст към София и заплашва българската държава с репресивни мерки, ако продължи тя да преследва Малинов. Казано по-откровено, казаното ще рече, че Кремъл има правото да ни шпионира, а ние нямаме правото дори на самоотрбана, не бива да си позволим дори само да противодействаме на руските шпионски попълзновения.
Равносметката ще се окаже печална. Наглостта и хищничеството на руския империализъм не изненадва – днешната Руска Федерация е законен наследник и на вековния руски монархически империализъм, и на болшевишката бруталност. Тази бруталност Кремъл е демонстрирал неведнъж в миналото, демонстрира я и днес – както към съседни, така и към далечни страни, така и (особено!) към нашата родина. Цивилизовано отношение от една тънеща във варварство и примитивизъм колективистична империя като руската аз не очаквам. Гнети ме обаче агнешкото мълчание на нашите държавни институции – мълчание, което се точи вече седмица след седмица. Република България не реагира дори само на дипломатическо равнище – вече няма протестна нота на Външното ни министерство, руският посланик в София не бе привикан за обяснение, дори медиите ни реагираха с половин уста. Окрилен от бездушието и опортюнизма на София, противодейства – арогантно и дръзко – само Кремъл. 

Бездушието на Република България закономерно се превръща в ресурс на руския хегемонизъм

Да сложим край на това печално състояние, което не само уронва престижа ни на българи и европейци, а и крие сериозни опасности за националната ни сигурност, както и да предотвратим повторяемостта на подобни антибългарски безчинства във времето, ние можем по един-единствен път: ДАНС да довърши започнатото, да продължи подобаващо и да доведе докрай разследващата си работа, което ще рече да набере и предостави съответните доказателства за шпионаж на прокуратурата. Която пък да формулира и внесе обосновано обвинение, така че то да издържи в съда. Законите, които ни бранят от чужди посегателства имат смисъл само дотолкова, доколкото се спазват на практика. Само така, чрез синхронизираните усилия на следствието и на всички звена на съдебната ни система, 

шпионинът да бъде осъден,

 както предвижда Наказателният кодекс. Подобна присъда ще бъде не само израз на справедливост – тя ще изиграе и своята превантивна роля, ще се превърне в противодействие срещу нови конспиративни агресии – не само от страна на Кремъл. Не се ли случи това обаче, позволим ли на шпионина да се измъкне безнаказано, ще превърнем страната си в разградено лозе, в което всеки може да подкопава за своя изгода националната ни сигурност. Всеки. И преди всичко Кремъл.