Краят на Путин

Д-р Георги Боздуганов, специално за Faktor.bg

        През май 1945 г. в Берлин не са открити останки на нацисткия фюрер. Обгорелите костички, които се съхраняват в Москва, доказано не са негови, нито на жена му. Мнозина изследователи предполагат, че той е доживял дните си, поразен от болестта на Паркинсон, някъде в Южна Америка. Неговата вероятна съдба е позната и привлекателна за поразения от онкологично заболяване кремълски сатрап, в която той вижда

 единствена алтернатива за близкото си бъдеще

 С всеки изминат ден горещо прокламираният от него широк “Руски свят” започва да му става тесен.

       Проповедникът на “национал-болшевизма” Дугин открито го обвинява за пораженията на фронта и го призовава към самоубийство с примери за африкански вождове, които не донасят дъжд. 
       Главнияj радетел на новата “обединителна православна” идеология Малофеев изпада в трагикомична ситуация, когато става все по-очевидно, че православни руснаци избиват православни украинци за да заграбят земята им. За каква Христова любов в неговия “Царград” изобщо може да става дума, когато жертвите надхвърлят 200 000 и посятата ненавист ще бъде непреодолима за десетки години.

       Олигарсите вече го мразят, защото са принудени да отделят колосални суми за финансиране на безумната война. Мразят го и защото вместо да живеят царски в Лондон, Монако, Флорида и екзотични острови, търпят огромни загуби от наложените санкции и конфискации, а дейността им е под строго наблюдение на западните служби.

     Силоваците Патрушев, Пригожин, Шойгу и сие се провалиха с лъжливи обещания за светкавична победа и след загубеното доверие се умилкват с надежда да преживеят неизбежния край на вожда. Напълно разбираемо е при епидемията от странни самоубийства, инфаркти и смъртоносни автокатастрофи на знакови фигури от елита.

      Путин вероятно вече е прочел историята на руските управници и си дава сметка за 

традиционно лошата им участ, когато загубят война

 Цар Николай II губи войната с Япония и след серия от нови поражения през Първата световна е принуден да абдикира. Ленин запазва Троцки след неуспеха при Нарва и позорният Брестки мир, но след катастрофата във войната срещу Полша той е прогонен в Мексико. Сталин изпада в паника след нападението на Вермахта и е готов, с посредничеството на България, да предаде огромни територии на Райха. Спасява го помощта на Западните съюзници. Хрушчов не излиза победител в Карибската криза и е свален с вътрешен преврат. Брежнев и съратниците му от Политбюро затънаха в Афганистанската война, а последвалата международна изолация предизвика държавен фалит и разпад на Съветския съюз. Андропов създаде успешния модел на дивашки олигархичен капитализъм под върховната власт на КГБ без да предполага, че на кремълския връх ще се озове изтъкано от комплекси дребно офицерче, което разрушава страната.

     Украйна неминуемо ще победи, неговата власт приключва  и затова главорезите от “Вагнер” усилено му търсеха последно тайно убежище в африкански псевдодържави. Путин обаче няма могъщи приятели в чужбина, нито лидери, които го уважават и му вярват. Покойната Валерия Новодворская брилянтно отбеляза - обкръжени сме от ненавист, защото 

на всички причинихме само зло

 Има и поне три непреодолими обстоятелства за осъществяване на илюзорния му мерак за физическо оцеляване, и възможност да възкликне като Нерон - “След мен и потоп”:
   - Не живеем в 1945 г., а във време на глобални комуникации от чиито фокус е практически невъзможно да се изплъзне;

   - Въпреки германското си име вагнеровците не са някогашните зомбирани фанатици от СС, а наемници служещи за пари и биха го предали със същата охота, с която днес получават заплати;

   - Алтернативата с ядреното копче е абсурдна. Именно политическата и военната му прислуга ще го спре. Те съвсем не искат семействата им да загинат от ядрени бомби в западните градове или от ответния удар в уралските бункери.

       И все пак за него има избор — да се настани в свободната килия на Милошевич или като Нерон да се изправи пред вдигнатия меч с думите: “Късно е… Това се казва вярност”. А, вярност в Русия няма от векове.