Димитър Попов

Като гледам и слушам какво говорят политиците, все по-ясно разбирам, че след изборите ни очакват широка коалиция, нестабилност, неприятности със САЩ и икономически проблеми. В това отношение не съм наблюдавал по-предизвестени избори. Причината: следващото правителство ще е като това на Орешарски или на Беров, зад него ще се спотайват три или четири партии, които 

няма да носят отговорност за сламения премиер, 

но ще го използват за своите цели, които са прозрачно ясни – вземаме нашето и беж да ни няма!
Ключовият играч в такава коалиция отново ще е ДПС. Без тях няма да е възможно нито правителство на ГЕРБ, нито на БСП. По всичко личи, че другият ключов играч - Слави Трифонов, ще си остане в миманса.  В парламента той ще следва същата политика, каквато следва и сега – страничен наблюдател, неангажиран с никого и с нищо хейтър, който критикува всички, твърдейки че е нов и чист, морален и витаещ из облаците. Опозиция и на управляващите,  и на опозицията – това ще е Слави,  което автоматично оставя парламента под пълния контрол на балансьора ДПС. А това прави варианта експертно правителство, предложен от Движението, единствено възможен за двете големи партии. 
Въпросът е само с кого ще реши да направи правителство Ахмед Доган?
ГЕРБ и БСП май вече приеха неизбежната коалиция с ДПС, защото разбраха, че според прогнозните резултати сами не могат да управляват. От своя страна ДПС им гарантира, че е

 готово на прегръдка и с едните, и с другите, 

стига това да им осигури министри и част от държавната баница. И разбира се, да е изпълнено условието – неутрален, приет и от движението премиер, който не е нито Нинова, нито Борисов, които са партийни и спорни фигури.
Това условие поставя коалицията с ГЕРБ пред драматичен избор – ще се съгласи ли Борисов да не е премиер. Напоследък упорито се говори, че той след изборите ще се оттегли. Ако го направи, става възможна коалиция с ДПС. По очакваното разположение на силите в бъдещия парламент се вижда, че двете партии нямат мнозинство. За да се получи широка коалиция е необходима още една, която не се вижда на хоризонта. Засега ВМРО не прескача 4 процентната бариера, а всички останали партии искат промяна на статуквото, в което и сега доминират ГЕРБ и, макар и тайно, ДПС. 
Единствения начин да се спретне мнозинство остава изпитаната вече практика на независимите депутати. Помните сигурно как новоизбрани парламентарни групи на Яне Янев или на Бареков се разпадаха внезапно, още при първото гласуване. След това се появяваха цели 

глутници „независими”, които винаги се присламчваха към мнозинството

Този вариант в следващия парламент не само е възможен, ами е даже много вероятен. Прегледах листите на новите партии като „Има такъв народ” и „Изправи се БГ” и открих вътре лица, на които право на челото им е изписано „независим”. Те могат да направят бъдещата коалиция на ГЕРБ и ДПС  възможна и достатъчно широка. 
Вероятно такова експертно правителство на ГЕРБ, ДПС и независими не би изкарало много време на власт. Атаките срещу него ще са и отвътре, и отвън, а един слаб премиер като Орешарски не би ги понесъл дълго време.  Така че описвам временно правителство, което ще избегне служебен кабинет на Радев и ще управлява до нови избори в началото на следващата година. 
Вторият вариант ще се случи, ако Борисов се запъне да е премиер и внесе предложение за правителство Борисов 4. Със сигурност никой в парламента няма да подкрепи такава идея и тогава ДПС ще прехвърли своето внимание и симпатии към другия голям играч - БСП.
В предизборните студия вече се очерта коалиция между БСП и Демократична България. За мен няма съмнение, че те имат твърда договорка за след изборите. Ако и Мая Манолова влезе в парламента, което засега изглежда напълно възможно, коалицията ще стане тройна. Заедно трите партии може да имат малко над 91 депутати. С депутатите на ДПС те ще са мнозинство, достатъчно за правителство. Очевидно е, че за да участва и ДПС, трите партии трябва да приемат идеята на Доган за експертно или програмно управление.  Дали ще го направят?
Нинова вече обяви че няма нищо против бъдещият премиер от БСП да се обсъжда след изборите. След като е ясно, че тя никак не е симпатична на ДПС, нейния отказ от премиерския пост очевидно е реверанс към Доган и намек, че БСП може да приеме идеята на ДПС за коалиция и правителство с друг премиер.  
Обрат има и в позицията на другия коалиционен партньор – „Демократична България”. Въпреки острите акции срещу Доган и неговите Сараи, те обявиха официално, че по принцип нямат нищо против програмно правителство след изборите. Ако това не е подадена ръка за коалиция с ДПС, не знам какво е.
Едно правителство тип „Орешарски” на загубилите изборите, с четворна коалиция зад гърба, естествено е неустойчива структура и ще откара също около година. За решеният да остане в политиката Борисов обаче то може да донесе много неочаквани ползи.
Първо, защото в опозиция ГЕРБ ще има време да постегне редиците, още повече, че ще е най-голямата партия, изтикана в ъгъла от победените, което е несправедливост в очите на мълчаливото мнозинство. Това със сигурност ще сплоти отново електората зад Борисов, както стана през 2014 година.
Второ, ако направи правителство, БСП няма да подкрепи Радев за президент през есента. Авторитарната

 Нинова не иска втори Първанов,

 а и коалиционните партньори, особено ДПС ще имат много резерви към него. Така ГЕРБ ще получи шанс да спечели президентските избори и да нанесе силен удар върху коалицията, като елиминира най-опасния враг на Борисов от политическата сцена.
Трето, ясно е че сега от Вашингтон очакват в България след изборите да настъпи силно редуциране на руското влияние. Байдън поема твърд курс срещу Русия, а коалицията, доминирана от БСП никак няма да му хареса, още повече, че Нинова обявява купуването на руски ваксини за държавна политика. На този фон ГЕРБ ще изглежда направо русофобска партия, а Борисов, въпреки резервите към него, пак ще стане единствен гарант за евроатлантическия курс на страната.
Четвърто, новото правителство ще управлява в много тежък период за икономиката и ще трябва да овладява епидемията. Все едно да накарате орел, рак и щука да изтеглят затънала в блато кола. Не само че няма да успеят, но и ще направят така, че изпразнените джобове да породят мечти по времето, когато Борисов раздаваше пари на калпак.
И пето, отпада всяка възможност новият програмен премиер да извади компромати срещу Борисов и ГЕРБ, под реваншисткото мото „борба срещу корупцията”. ДПС и Гешев не биха го позволили, защото 

всяко ровене в миналото ще сипе компромати срещу Пеевски и Доган, 

което никак няма да хареса на движението.
Ползите както се вижда не са символични за Борисов и дори му гарантират, че още след президентските избори може да се надява на предсрочни парламентарни избори, които със сигурност ще спечели. Тогава може да си позволи и правителство Борисов 4. Сценарият с излизане за малко в опозиция вече е игран успешно през 2014 година, има предпоставки да проработи и сега.
Друг въпрос е какво ще спечелим ние, гражданите, в тази ситуация, която се задава след 4 април. Каквото и правителство да спретнат, то ще бъде далеч по - нестабилно и определено по негодно от правителството в момента. В широки коалиции, скрити зад експертен кабинет, всеки краде своята част от баницата, а за сметката не носи отговорност никой, освен сламения премиер, който отговаря само за себе си. 
По всичко личи, че след изборите бъдещето е в ръцете на силният балансьор - ДПС. При това Движението ще  прави договорките задкулисно, което е вече стил на тази партия, превърнала се в политико-корпоративна структура. До момента правителства с участие на ДПС винаги са носили проблеми. И царя, и Станишев, и Филип Димитров си посипваха главите с пепел и не пестяха силни думи за Доган и компания в края на своите мандати. Дали и тази година след изборите няма да видим същия филм, макар с други актьори? Сигурно ще го видим. И за съжаление ще гледаме такива филми дълго време, поне докато гражданите продължават да бъркат политиката с квартално кино, в което гледаш сеира на „артистите“ и ядеш пуканки.