Александър Йорданов, евродепутат от СДС 

На 16 юни 2017 г. Управителният съвет на Атлантическия съвет на България излезе с декларация озаглавена "Владимир Путин няма нито работа, нито празник в България!".  Повод за нея бе намерението на президента Румен Радев да покани през 2018 г. у нас на официално посещение президента на Руската федерация Владимир Путин. Аз съм един от авторите на текста на декларацията, заедно с подписалите я членове на Управителния съвет доц. д-р Антоний Гълъбов, Димитрин Вичев, Атанас Славов, Георги Мишев, гл.ас. Георги Цветков, проф.д-р Евелина Келбечева, доц.д-р Методи Андреев, доц. д-р Момчил Дойчев, д-р Олена Косева и ген.-майор о.р. Съби Събев.
Декларацията видя бял свят половин година преди България да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Затова и логично в нея се настояваше българските държавни институции да реализират активна политика за изпълнение на задачите и целите по продължаване на процеса на евроинтеграция в региона на Югоизточна Европа. Евроинтеграцията на Западните Балкани наистина стана основна тема на българското председателство на Съвета на ЕС. И това бе безспорен външнополитически успех на правителството. Но ние също така поставихме и въпроса затова, че Руската федерация е противник на разширяването на НАТО и на Европейския съюз с нови страни от нашия регион. Посочвахме, че Кремъл осъществява недопустима намеса във вътрешните работи на редица страни с цел те да бъдат трайно дестабилизирани и отклонени от пътя им на евроатлантическа интеграция. Като примери изтъквахме действията на руските разузнавателни служби в Република Черна гора и Република Македония, както и липсата на адекватна реакция от страна на българските власти на информацията, че центърът на руската подривна дейност срещу държавите от нашия регион се намира в руското посолство в София. Същевременно акцентирахме и върху очевидното, а именно, че Русия предприма 

рязко увеличаване на своя Черноморски военен флот

 и недопустимо е разширила военното си присъствие в Черноморския регион. А това представлява реална заплаха за националната ни сигурност, както и за сигурността на югоизточния фланг на НАТО и на Европейския съюз. Затова и мнението ни бе категорично, в смисъл, че отправянето на покана в този момент към президента на Русия за визита у нас ще разколебае доверието в нашата страна като надежден и сигурен евроатлантически партньор и съюзник.

Изтъквахме и опасността България, точно в периода, когато ще председателства Съвета на ЕС, да бъде въвлечена съзнателно в руския сценарий предвиждащ „благодарност към „освободителите”, чрез отправяне на призив от българска територия за „освобождаване от санкциите” наложени абсолютно справедливо на руската страна след осъществената от нея агресия срещу независима Украйна и анексирането на украинска територия.  А това би уронило престижа ни като дъържава солидарен член на ЕС и НАТО. Българското правителство се вслуша в нашия, а вероятно и в други разумни гласове и по време на българското председателство на Съвета на ЕС такъв призив не бе отправян от наша страна. Не е отправян и до днес. 
В Декларацията си тогава АСБ за първи път в България постави ясно и категорично един въпрос, който аз съм поставял многократно през последните три десетилетия. Това е въпросът, че Руската федерация като „правоприемник” на СССР, трябва 

да поднесе официално извинение на народа ни за окупацията на отечеството ни през 1944 г. 

и наложеният тогава със сила престъпен тоталитарен комунистически режим, копиращ най-отвратителните черти на съветския тоталитарен режим. А това несъмнено са антибългарски действия, които задълго оставят родината ни извън нормалното европейско развитие, каквото осъществиха държавите от Западна Европа. Посочвахме също така, че на 24 май същата година руският президент Владимир Путин тенденциозно провокира и обиди българския народ като de facto отрече историческата ни роля за създаването на старобългарската писменост и за осъщественото велико дело на християнизация на други земи и народи. И преценявахме, че "отправянето на покана към руския президент Владимир Путин за присъствие у нас на 3 март 2018 година е недалновиден, късоглед политически ход със силен антибългарски, антиевропейски и антинатовски заряд."  Прогнозирахме също така, че по-скоро една такава визита би имала за цел "да демонстрира обвързаността на част от българския политически елит с днешната политика на Кремъл."

От датата на прогласяването на тази декларация изминаха близо две години и половина. Има ли промяна в политиката на Руската федерация спрямо нашата страна? Няма. 

Агресията става все по-открита и все по-нагла

 За целта руската шпионска мрежа у нас е максимално активизирана до степен, че вече действа без да се прикрива. Доказано бе, че руски дипломат се е опитвал да вербува висши служители на българските специални служби. Български граждани от русофилски организации ежедневно работят активно срещу европейското и натовското ни настояще и бъдеще.  Наскоро руският президент отличи един от лидерите на такава организация за дейността му срещу България. Открито се издигат призиви за преориентация на страната ни към Русия и Евразийския съюз, за излизане от организацията, която е гарант за нашата сигурност - НАТО. 

Преди няколко дни директорът на Европейския департамент на руското външно министерство Юрий Пилипсон заяви, че процесът на разширяване на НАТО "подкопава доверието и стабилността на европейския континент и води до засилена конфронтация". Тази теза е провокация, защото е повече от видимо, че именно пространството на НАТО е пространство на мира, сигурността и стабилното развитие. 

На последните местни избори у нас проруски политически партии успяха да се завърнат в управлението на редица общини. А партии, които са декларирали своята евроатлантическа политическа линия,  приеха с охота подадената ръка на партията, която у нас е синоним на руското влияние и на руските интереси. Това е БСП.  Данайците от БСП бяха на ход  в столицата на България и се намериха избиратели, които приеха техните дарове. Но тъй като „няма безплатен обяд“ основания за тревога има. 

С антиевропейска насоченост са и руските икономически проекти у нас, защото преследват политически цели: подкрепа за държави, които водят антиевропейска и антинатовска политика. Такава държава в региона на Западните Балкани е Република Сърбия.  Но също така тези проекти целят да поставят под пълна енергийна зависимост нашата страна. Проектът "Турски поток" е всъщност "руски поток", с изграждането на който се цели 

да се нанесе  смъртоносен удар на независима Украйна 

и тази държава да бъде принудена да капитулира пред руската агресия. България като страна членка на ЕС, която официално подкрепя европейската перспектива на Украйна, не би трябвало да участва в това престъпение.  Не би трябвало да се превръщаме в безропотни изпълнители на антиевропейската политическа воля на Москва. Настоящето българско правителство би трябвало отлично да разбира това и да защити националните ни интереси, които са интереси за повече Европа и за по-малко Русия в България. На практика това трябва да означава да не се допуска преминаване през българска територия на руско-турския газов "поток", защото този проект не само цели да заобиколи Украйна, но и да обвърже трайно Сърбия с Русия в антибългарска и антиевропейска дъга. Честата смяна на името на този "руски поток" не може да прикрие същността му на антиевропейски проект. От него ние няма да спечелим и финансово. Ще губим и то много дълго. Ще губим дори отвъд хоризонта на нашия живот. Отвъд животът на днешните ни политици. Ще губим политическа и икономическа независимост в дългосрочен план. Огромна е отговорността в това отношение на президента, парламента и правителството на България.

Абсолютно вредно за българските национални интереси ще бъде и евентуалното строителство на АЕЦ "Белене" с участието на  икономически субекти от Руската федерация. С реализацията на този проект ние ще внесем руска ядрена заплаха у дома си, на европейска територия. Съчетана с намерението на Русия да превърне Сърбия в антинатовска и антиевропейска военна база - доказалство за което е преминалото наскоро поредно руско-сръбско военно учение с участието на ракетните комплекси С-400 и изключително опасното за европейската сигурност сътрудничество между режимите в Кремъл и Анкара, заплахата АЕЦ "Белене" е недопустимо да се подценява от българските държавни институции.
Не трябва да си затваряме очите и за безконтролното увеличаване на руските мигранти в България, особено в Черноморския регион. Техните претенции към българската държава през следващите години ще растат лавинообразно. Тяхната интеграция в българското общество е изключително труден процес, като по-скоро се наблюдава обратната тенденция - активно въздействие върху местното българско население и неговото манипулиране в посока на пагубното за народа ни русофилство.

Всичко това, припомненото и актуалното, ми дава основание да заявя за пореден път, че 

Владимир Путин не трябва да осъществява визита в България

 Още повече, че срещите му в Белград и последвалите планове за руско-сръбско икономическо и военно сътрудничество, са ясно конфронтационно ориентирани спрямо българските национални интереси.
България също има дълг към Русия. Нашата страна трябва много по-категорично да издигне глас в подкрепа на онези руски граждани демократи, които днес открито се противопоставят на режима в Москва. Това е наш народностен и национален дълг завещан ни от времето, когато Апостола на свободата Васил Левски ни е заклел да се борим и за свободата на други народи. А Русия, нека да вярваме в това, все някой ден ще бъде свободна. Но нека в името на този ден не каним у нас противниците на руската свобода. 
Ще завърша тези си размисли като повторя думите си от 16 юни 2017 г.: "Владимир Путин няма нито работа, нито празник в България!".