Димитър Попов

Наглост, безочие, арогантност и потъпкване на законите напоследък са най-ценените качества в българската политика. Те осигуряват не само място в парламента, но и всякакви висши държавни длъжности. Осигуряват също възхищението на мнозинството лумпени, които са в екстаз от лозунги като „Връщаме парламентаризма и държавността!”
Нали помните какви бяха предишните два парламента? Не успяха да съставят комисии, не приеха никакви закони, не решиха нито един проблем и дори не излъчиха правителство. Като се съди по резултатите, те бяха провалени парламенти. Своето участие в тях обаче един вече бивш депутат от ДБ обобщи така: през последните месеци ние върнахме парламентаризма в страната. Изглежда 

борбата за връщане на парламентаризма ще продължи до заличаването на парламента изобщо

Яростната битка на Румен Радев да върне държавността и върховенството на закона, също ме изпълва с ужас. Преди дни КС официално обяви, че президента Радев е назначил за министър човек с двойно гражданство, с което грубо е погазил основния закон в държавата.  Самият Радев, който трябва да е в отпуск като кандидат за президент, прави оперативки на правителството вместо премиера, обикаля света вместо него, превръщайки самото президентство в изпълнителна власт. По Конституция трябва да управлява Стефан Янев, обаче служебното правителство, ръководено от него, не е в състояние да изпълнява основната функция на изпълнителна власт – да налага спазването на законите и реда в страната. Министърът на МВР вече месеци преследва политически опоненти на Радев и на присъдружните му партии, и вместо отчет размахва тефтери с вересии в циганските махали. 
Министерството на здравеопазването не е в състояние да наложи елементарни противоепидемични мерки и ни доведе до военновременни жертви по болниците. 
МОН не може да затвори училищата, защото се страхува, че родителите ще бият министъра, а регионалният министър се крие от пътните фирми в бункери. 
Министърът на спорта яде здрав бой и стигна до болница. Цялата държавна администрация в страната е спряла работа и както винаги, когато властта се клати, чиновниците кършат пръсти и чакат кой ще им е следващия началник. В момента 

институциите се разпадат пред очите ни

 В страната бавно и сигурно се възцарява анархията и хаоса. Твърдото убеждение на Радев, че така връща върховенството на закона и държавността, е най-опасният прецедент в българската държавност изобщо. 
Когато държавници обявяват за парламентаризъм липсата на парламент, и за държавност липсата на държава, значи сме прекрачили

 отвъд здравия разум 

и трябва да се намесят или онези с белите престилки, или независимата съдебна власт, която е призвана да контролира самозабравилите се държавници.
Обаче съда и прокуратурата отново са сгащени в тясна политическа ниша и пак са подвластни на политическите бури. КС например констатира единодушно, че Радев е нарушил съзнателно Конституцията, като е назначил двоен гражданин за министър, от което решение обаче не произтича нищо. Радев няма кой да го махне, защото няма парламент, а никой съд няма да го съди за такава дреболия; Кирил Петков е с гордо вдигната глава, защото прокуратурата не го обвинява за фалшифициране на документ; актовете му като министър си остават валидни, защото можело да се атакуват само поединично, и то от заинтересована страна; а освен това новият министър на икономиката можел да приподпише невалидните вече заповеди на Петков и край на сагата. Да се чуди човек защо изобщо го има КС, защо има Конституция и защо в края на краищата магистратите получават заплати, десеторно по-високи от средните, след като не контролират нищо? Ами ако утре някой президент суспендира конституцията изобщо? КС ще заседава 1 година, след което ще излезе със становище, което няма да касае никого, защото диктаторът вече ще е разтурил цялата съдебна система.

Демокрацията и тя е зациклила като каруца на баир, защото в страната има управляващи – БСП, ДБ и Румен Радев, които имат свои министри в служебното правителство, но те отказват да поемат отговорност за управлението. ГЕРБ и ДПС от своя страна отказват да са опозиция и са заели позата на сеирджии. По думите на самия Борисов, той оставял управляващите да мачкат законите и да правят криза след криза, за да разсърдят самия народ, който накрая да ги изгони. Не било негова работа да опонира на Радев. Тази политика, тип „Колкото по-зле – толкова по-добре“, му осигурява място в пантеона на непрокопсаните държавници, които си отидоха обидени на своя народ и на самите себе си.
Без управляващи и без опозиция няма демокрация, а самият народ, както обикновено последен ще разбере какво му се е случило. Той по традиция чака властта да го храни и пази, макар да лъже, че не и вярва изобщо; повтаря онова, което чува по телевизиите без да мисли за по-лесно, а иначе по примера на Хитър Петър, в битов план всеки се спасява поединично и му намира колая за себе си. 
Тази картина на обществото няма да я видите по телевизиите и няма да я прочетете никъде, защото за повечето медии тя е строга тайна с гриф „секретно”. В своя български вариант медиите всеотдайно обслужват новата власт, така както обслужваха и старата. Дали им плаща Пеевски, Прокопиев, Божков, Дончев или Радев, за тях няма значение. Важното е да са на коня, а не в краката му.
Изумително е колко лесно, безболезнено, с общо съучастие, такова апатично общество като нашето може да 

аплодира всеки кандидат - тиранин, 

който се обяви над законите, над институциите, над здравия разум и морала дори. На такъв тиранин му трябва само наглост, безочие, пари и скърцане със зъби, а властта ще му дойде в ръцете сама, без дори да използва насилие –целия политически, журналистически и магистратски елит ще го хване за шлифера, за да си осигури място на държавната трапеза, а населението ще му даде онези 50% доверие, които ще го направят легитимен диктатор, само и само да не изпусне и то поне огризките под масата.
Политолозите казват, че когато всички партии са с властта, опозиция е само народа. Ние в България сме опровергали тази теория. У нас и народът е винаги с властта, а опозиция е само международното положение.