Димитър Попов

Нямало да съборят скверния паметник на съветската армия в София. Решението беше взето, хората бяха убеждавани от най-високо място, че този път символът на съветското робство си отива, и накрая хоп – нямало да го местят засега…Защо?
Някои смятат, че ПП-ДБ са се уплашили от загуба на гласове на местните избори  и по целесъобразност са зарязали ценностите, за да си осигурят подкрепата на Корнелия Нинова, Мая Манолова и техните русофили.
За мен обаче причината е друга, и тя е, че българският управляващ елит, в своята съвкупност има 

васално мислене 

и не може да взема самостоятелни решения за вътрешната политика, ако те не са одобрени отвън. Да се изразя съвсем ясно – някои чужди посланици по традиция са по влиятелни от всеки български премиер. Актуалните посолства се сменят според международната конюнктура, но традицията българските елити да им робуват си остава.
От кое посолство е дошла забраната за събаряне на МОЧА? 
Логично е да предполагаме, че от руското са реагирали светкавично. Логично е също да очакваме, че предупреждението е поднесено под формата на заплаха, и то с апокалиптични размери. И съм сигурен, че посланичката Митрофанова пак е била в мундир, когато е изреждала какво ще ни направи Кремъл, ако съборим техен паметник в София.
Аз обаче няма да се изненадам, ако другото важно посолство в София ни е посъветвало да я послушаме. 
Ще попитате защо? 
Защото в Малта преди 34 години тогавашните руски и американски президенти пак са разменяли листчета с проценти на влияние в Европа например. За България, ако съдим по събитията в последните 30 години, вероятно са написали - 70% за Буш и 30% за Горбачов. Напълно е възможно в тези 30 руски процента влияние да са попаднали и съветските паметници, и българската енергетика, и запазването на руската колониална администрация, групирана около БСП и нейните производни.
За нас това споразумение си беше чист късмет все пак, защото по онова време, в разделения на лагери свят, най-важното беше да излезем от руската имперска зона на всякаква цена и то бързо, докато в Москва не е дошъл на власт такъв като Путин. После, вече под американска закрила, всичко си зависеше от нас – как ще си подредим независимата от съветските освободители държава, какви нови съюзници ще имаме, с каква система ще си избираме управлението. 
От гледна точка на историческата дистанция днес знаем, че 

направихме фатална грешка

 като оставихме съветския колониален елит да решава тези въпроси. Вярно е, че американците настойчиво съветваха опозицията да не изхвърлят БСП и комунистите силово от властта, защото се страхуваха от гражданска война и кърваво насилие, а и защото имаха споразумение със СССР да не преследват техните агенти у нас. Но  тогавашните лидери на СДС, особено Желев, повтаряха американския съвет като заповед, превръщайки го в ядро на своята политика за поредно снишаване пред международното положение. Така демократите станаха съучастник в изграждането на една полудемократична, полуолигархична и полузависима от Русия държава, 

от която днес твърдим че се срамуваме

ПП-ДБ обещаха да срутят този политически модел на прехода. Безсилието им да преместят МОЧА обаче показва, че нямат сили да го сторят, поне докато разчитат на позволение от чужди посолства, а не защитават българските интереси и националното достойнство. Ето този манталитет в управлението на държавата има нужда от промяна, мен ако питате…
И се чудя какви граници щеше да има България днес, ако Стамболов и останалите луди глави не бяха направили Съединението, защото чуждите посолства са се споразумели помежду си тогава Южна България да си остане турска?