Николай Василев

Няма нищо по-ужасно от това националното знаме да се превърне в повод за разделение на нацията, но точно това за съжаление се случва в България. Всичко започна когато много от нас си поставиха украинското знаме на профилите в социалните мрежи, а то бе издигнато и пред Столична община. Симпатизантите на путинизма у нас се опитаха да представят това, като отричане от собственото знаме! Те предизвикателно поставиха българското знаме на своите профили. Посланието бе очевидно. Макар да не защитиха публично агресора в Украйна, те внушават, че България едва ли не, няма залог в тази война. Тя само търпи щети. Истината е съвсем друга. Ако САЩ, Великобритания и Франция едва ли ще пострадат кой знае колко от евентуална пълна или частична руска победа, то за България всичко по-малко от пълното прогонване на агресора от международно признатите граници на Украйна би било тежка загуба! 

При замразен конфликт и нова студена война, България ще остане 

поле на хибридно противопоставяне

и обществото ни ще бъде разкъсвано за още много години. България ще има мир и спокойствие единствено, ако след войната се появи Русия, която няма амбиции надхвърлящи съхранението на международно признатите ѝ граници, която разбира, че за да ги съхрани се нуждае от помощта на Колективния Запад, която разбира, че Украйна (с Крим), Балтийските страни и т.н са завинаги загубени за "руския свят", но от изток и юг дебнат страховити заплахи... 

Нека не се лъжем. Разделението у нас никога не е било идеологическо. (Понятия като ляво и дясно, винаги трябва да бъдат поставяни в кавички!) Докато социализмът и комунизмът се привиждат като някаква европейска мода, у нас, тези идеи са маргинални. Когато обаче понятието "комунизъм" се свърже с Русия, се получава взривоопасна смес и последват неописуеми ужаси. Но колкото и антикомунистическа да е реториката на Путин. Колкото и той да заклеймява Ленин и революцията... за нашите доскоро убедени комунисти той ще е герой. 

Помним как през 80-те Тодор Живков изостави идеологията и се впусна в престъплението наречено "Възродителен процес". Преките му жертви бяха българските турци и мюсюлмани. Но мишената му беше цялото българското общество. Всеки трябваше да се определи. Или си българин и патриот, или си безродник и слуга на Анкара и Вашингтон...

Днес Румен 

Радев култивира нова версия на този елементарен Тодорживковски национализъм

Заиграване с елементарната картина за света, според която българите не сме западняци. Различни сме. Никога няма да ни приемат в сърцето на Западната цивилизация. Интеграцията с нея ни обрича да сме колония. Западът иска да се откажем от нашите традиции, от нашата независимост, ама ние няма да им се дадем. Трябва да имаме собствени сили... ама не такива, които да зависят от Вашингтон и Брюксел. 

Байракът на Рожен носи и друго (старо) послание: Основната 

заплаха са турците и мюсюлманите

Те се канят да откъснат големи части от България и Западът няма да ни защити, защото те са негови галеници (срещу Русия). Затова ние не трябва да късаме връзките си с Москва. Само тя някога ни е помогнала да се отървем от турците и ако се наложи само тя пак би го направила. Така, че за нас е по-добре тя да победи в Украйна. 

Огромния байрак в Родопите (район със "смесено население") е знак и към местите мюсюлмани: "Тук е България. Тя е православна и русофилска. Съобразявайте се! А който не му харесва - прав му път!"

Посланието е ясно насочено и към тези, които се страхуват, че може да изгубим Родопите. (Много от тях мислят, че вече сме ги загубили!) Кой ще защити българското? Президентът свири сбор! Да се обединят патриотите. "Възраждане". "здравите сили" в БСП, ВМРО, истинските българи"... Всички, които подкрепят Байрака! 

Другите са безродници! 

Някога тодорживковото заиграване с елементарния национализъм се провали. Непосредствено след падането на режима, мнозинството българи осъдиха т.н. "възродителен процес". Поне половин България със страст направи своя "цивилизационен" избор. Да станем неделима част от демократичния Запад. Но една доста значителна част от обществото не го възприе със сърцето си. Евроинтеграцията продължи да му се привижда като келепир, не като ценност, която трябва да се защитава, дори на висока цена. Неуспехите в борбата с корупцията се привиждат на мнозина като ефект от "слободията" след 1989 г.

Радев добре осъзнава, че елементарният национализъм в България няма да събере под байраците мнозинството от българите, както направи Слободан Милошевич в Сърбия преди три десетилетия. Затова лансира "момчетата и момичетата" от ПП, които трябваше да торпилират ГЕРБ и Борисов, след което самите те да се провалят... и да дойде ред на "здравите сили" предвождани от него самия!

Но вместо това се получи едно широко (поне формално) евроатлантическо мнозинство в няколко народни събрания, което накрая все пак успя да излъчи правителство. Това естествено го вбеси! Няма съмнение, че той ще прави всичко по силите си, за да го провали.

Но ако мнозинството успее да лансира един демократичен български патриотичен проект - за силна и просперираща България в рамките на ЕС и НАТО, ако убеди сънародниците, че е по-добре да имаме българско евро, отколкото лев в борд (или не дай Боже с рухнала стойност), че е по-добре България да има значително влияние в Западните Балкани и да успее да изгради силно сътрудничество със Северна Македония, отколкото да води тежки схоластични спорове, които да останат неразбрани за другите европейци - елементарният национализъм ще остане маргинално явление. Ако обаче кабинетът Денков - Габриел се провали... ако подкрепата за Украйна и подобряването на отношенията със Скопие се привидят трайно не като защита на националния интерес, а като отстъпление и "игра по чужда свирка", то нищо добро не ни чака!