„Нямаме доказателства“ – колко по-ниско може да се наведе властта пред Кремъл? 

Илиана Славова

Цяла седмица управляващите стъпваха на пръсти, снишаваха се, направо не дишаха. Да не би клокочещата тема за руските дронове, поразяващи кораби край бреговете ни, внезапно  да избухне и да им развали идилията с целокупното русофилство.  

И тя избухна.  Не защото не се бяха снишили достатъчно, а понеже 

драгоценната им матушка изнагля достатъчно,

 за да атакува още два кораба. Седмица след като потопи един заедно с екипажа му, а друг пламна като факла и моряците оцеляха по Божията милост, спасени от плаващ наблизо ферибот.  

„Не знаем чии са дроновете, нямаме доказателства“, обявиха Радев, Йотова и антуражите им. Целият свят знае кой обстрелва кораби с украинско зърно, не и нашите управници. Искат да видят парче от дрон с надпис „Сделано в России“, иначе не коментират. Т.е. коментираха – колкото да кажат, че дроновете можело да са украински, „заблудени“.   

Е, вчерашното нападение беше още по-нагло

още по-близо до българския бряг. И защо не? След като правителството и президентът на България са склонни на всякакви шутовщини, за да прикрият злодействата на Кремъл, защо Кремъл да се свени? 

Версията за „заблудени украински дронове“ угасна – дузина роботи да се заблудят така координирано, та да поразят фатално четири кораба, не звучи правдоподобно. Дори руснаците не го твърдят към днешна дата. Но пък лансираха сюжета „провокация от трета страна“. И, по всичко личи, нашите управляващи са го взели присърце. Рефренът пак е „нямаме доказателства“, макар да се наложи Радев да признае, че Русия е страната, която има полза от атаките. Все пак тактиката „ни чул, ни видял“ работи в определени граници, предозирането е пагубно за политическата кариера. Особено когато бдителността на Европа и НАТО към руската агресивност расте, а търпимостта намалява.

Както и да се опитват обаче управниците ни да угодят на Москва без да изглеждат нелепи в Европа, не им се получава. 

Твърде много страх и сервилност пред Кремъл 

Защо за Европа не е проблем да посочи Русия като виновник, дори когато заблудени украински дронове пресичат границите, а за Радев е? Дори той не отрича, че Русия е агресорът, а Украйна се отбранява.       

Но когато отклонен от траекторията си украински дрон падна в слънчогледова нива на границата, посланичката на Украйна Олеся Илашчук беше извикана да дава обяснения във външното министерство - макар да беше ясно, че нито е имало експлозив, нито апаратът е бил насочен към територията на България, нито са нанесени щети. 

Сега са потопени два кораба, други два се извън строя, човешките жертви вероятно са над 20, а някои от спасените моряци са с тежки травми. И за всеки вменяем е ясно, че зад подобни координирани атаки в Черно море срещу свързани с Украйна кораби може да стои само Русия. И не само това - спасени моряци разказват, че корабът им е поразен от три руски дрона.
Но руската посланичка Елеонора Митрофанова не е извикана от МВнР да дава обяснения, поканена е на среща при премиера. И не за да чуе упреци и несъгласия, а за да я успокои Радев, че „няма доказателства“. 

В единия случай имаме случаен инцидент без пострадали,

в другия – планирани злодеяния 

с убити хора и щети за милиони. Но Илашчук получава назидание, а Митрофанова почести.            

Ако при всичко това Радев смята, че е угодил на Москва, греши. Както и да се снишава, да стъпва на пръсти и дори да изтанцуват па де дьо с Йотова, Москва „не вярва на сълзи“, а очаква подчинение от политическите си отрочета. 
В руската преса вече се появиха упреци към него, че изобщо е допуснал за възможно Русия да стои зад атаките и че така прави услуга на Украйна. И че дава аргументи на Великобритания да осуети „развитието“ в позицията на Тръмп, на което толкова разчитат руснаците.     

Разбира се, Радев ще продължи с дъвката, че „липсват доказателства“ докато това е възможно. И никак не е изключено да се постарае да не бъдат намерени. За да продължи да адвокатства на Русия със същия рефрен. 

Сипят се изявления, че търсим техническо съдействие от НАТО и ЕС, но засега няма никаква информация за работа на експерти от съюзническите страни на място. А когато става дума за улики, трябва да се работи бързо. Премиерът се оправдава, че нямаме подготвени водолази, които да работят на такава дълбочина. А какво направихме с дроновете, които изплуват от морето? Никой от тях ли не се оказа руски? Нямаше ли причина да бъде извикана Митрофанова? Или тя се ползва със специална закрила, докато украинската посланичка може да бъде назидавана без вина? Ако изплуват фрагменти от дроновете, поразили корабите, дали и те няма да отидат под знаменател „липсват доказателства“? А реториката за техническа помощ от съюзниците да е само параван.  Твърде вероятно е да е така и разследването да не стигне доникъде - както стана с взривовете  в оръжейните ни заводи. Освен ако НАТО и ЕС не се заемат да свършат работата, въпреки симулативния подход на нашите управляващи.    

Още много въпроси може да бъдат зададени

Докога ще бъде руско притежание комплексът „Камчия“, обхващащ част от бреговата ни ивица, която по Конституция трябва да е собственост на българската държава? Това не е ли елемент от сигурността в Черно море и от националната ни сигурност? 
Защо правителството все още мълчи за опожарените 11 антени на „Старлинк“ в секретен обект край София? В Полша имаше аналогичен случай през последните дни и вече има задържани, а у нас дори не се говори за това.

Кога ще научим истината за пожарите в заводите на „Емко“? 
Ами за взривовете в оръжейни заводи през годините?     

Докато не получим отговори и властта не предприеме адекватни действия, руски атаки ще поразяват кораби край бреговете ни, ще палят и взривяват  критично важни обекти на българска територия, а авторите на терора ще си повтарят дебилната фраза „Курица не птица и Болгария не заграница“*. Защото им е позволено да смятат, че ще им се размине.

*Кокошката не е птица и България не е чужбина – презрителна аналогия, измислена от руснаците по съветско време.