Андрей Пионковски, Каспаров.Ру

Миналата седмица схватката под похлупака на бункера стана сериозна. Не, не между чистокръвни булдози на Чърчил, а между гнусните плъхове на Путин или по-скоро дори между мишките, в които през тези 105 години на власт се изродиха кремълските управници.

Миналия четвъртък анонсирах темата на моя съботен коментар  "Първото апаратно поражение на Пу за 23- годишното му управление". Но трябваше да говоря за двете поражения на диктатора на фона на уж триумфалната реч на Пригожин в Соледар.

Но първо 

за естеството на дългоочаквания конфликт

Във всяка фашистка държава, която претърпява военно поражение (СССР на Сталин през 1941 г., Германия на Хитлер през 1944 г., Джудохерията на Путин през 2022 г.), неизбежно възниква класическият въпрос: кой е виновен за катастрофата - Фюрерът или безполезните генерали, които са неспособни да изпълнят гениалния му план?

Нашият подфюрер добре осъзнаваше опасността, която го заплашваше лично и веднага след „жеста на добра воля“ пусна лично от каишките преданите нему (както той смяташе) собствениците на частните армии -  Пригожин и Кадиров. И двамата, по предложение на Върховния главнокомандващ, нападнаха с безпрецедентен лай министъра на отбраната Шойгу и началника на Генералния щаб на воюващата страна Герасимов.

От групата привлечени „легендарни военни кореспонденти” се чуха призиви да се понижат посредствените (което е абсолютно правилно!) генерали, да се изпратят боси на фронта, за да изкупят с кръвта си престъпленията, които са извършили. Кадровият успех на "паравоенните" беше създаването на поста "Командващ на Обединената военна група в Украйна" и назначаването на близкия до тях генерал Суровикин, означаваше рязко понижаване на статута на Герасимов. Така виновниците за пораженията бяха като че ли посочени и можеха да се готвят да повторят съдбата на генерал Павлов и неговите колеги. (Общо през първите месеци на войната Сталин разстрелва повече от 50 генерали.)

Побеснелият Пригожин публично нанесе обида на началника на Генералния щаб на Руската федерация, непростима в хомофобско-криминална среда. Още на следващия ден лично Върховният главнокомандващ връчи пред камерите на назначения от Пригожин Суровикин орден „Св. Георги“, демонстрирайки публично, кой по-точно е „Пидор“( унизително наименование за хомосексуалист, долен педераст – бел.ред.) и кой свети Георги“.

Сплотената корпорация от назначенци на Шойго-Герасимов не задълго прие съдбата си и

отвърна на удара

Неочаквано сутринта на 11 януари беше съобщено, че набъбналия мащаб на задачите на НСО в Украйна изисква укрепване на ръководството, ако не искат отново то да бъде оглавено от "Пидор". А св. Георги, известен още като Армагедон и „Палачът на Алепо“, няма да бъде изпратен там, където си мислите, че трябва, дори по-лошо – ще бъде изместен от Герасимов, т.е. говорим за един педал. Такива са високите отношения във висшето руско военно-политическо ръководство.

Мога само да си представя какви аргументи са намерили Шойгу-Герасимов, за да убедят фюрера да се откаже да заложи на лидера на престъпните бойци. Мисля, че те са представили пред Пу подбрани фриволни изявления и пиар действия на амбициозния Пригожин, които издадоха неговите амбиции, които явно надхвърлят чисто военната сфера.

Преди 89 години подобен конфликт между Райхсвера и лидера на нацистката щурмова авиация SA Рем завърши много печално за последния. Хитлер праща пистолет с един курушум в килията на личния си приятел. Но нашият Рем се оказа по-хладнокръвен, а нашият Путлер е мекошав.

Показателно е, че съдбовното решение за разместване на военната върхушка беше доста резервирано прието от пропагандистите, които не получиха от властта приемливи обяснения. Министерството на отбраната на Руската федерация два дни отричаше победоносните доклади на Пригожин за превземането на Соледар. Но на третия ден легендарният дегенерат Коношенков прочете с огромно задоволство изявлението за превземането на Соледар, като целият патос се състоеше във факта, че Пригожин не присъства лично. Обиден, Пригожин поиска лична среща с фюрера и я получи. Ето един раболепен репортаж от неговите фенове:

„Евгений Пригожин лети с транспортен самолет за Санкт Петербург, за да се срещне с Путин. На борда има още няколко бойци на ЧВК „Вагнер“, 6 ранени момчета летят за да бъдат реанимирани. Цялата група, включително Пригожин, яде студено пиле и бургери за бързо хранене. Всички спят на матраци върху пейките на товарен самолет. Маските са свалени: някои летят с частен самолет до Малдивите, а други - пътуват в товарен самолет между Санкт Петербург и фронтовата линия. Някои са с нас. Други са против нас."

На тази среща 

Пригожин от части взе реванш

Той накара Пу да принуди генералите да направят унизително изявление за „героичните войници доброволци от ЧВК „Вагнер“, които изиграха огромна роля по време на уличните боеве в град Соледар“, след всичко, което бяха казали по-рано.

Връщайки се в Соледар, в събота Пригожин, застанал на фона на някакви развалини, произнесе вдъхновяваща реч за „най-мощната армия в света – ЧВК „Вагнер“.

Основни моменти от изминалата седмица. Две конфликтни групи руски военнопрестъпници - официалната корпорация и престъпната корпорация - не можаха да разрешат спора си в една или друга посока, и сега се мразят с още по-голяма сила. 

Войната на кучки и крадци ще продължи

Според завета на Ленин имперската война не прераства в гражданска война (за това Русия просто няма достатъчно граждани), а във война на мафията. Но броят на мафиотските групи непрекъснато се увеличава. Като гъби след дъжд се появяват нови частни военни компании (ЧВК). Вече има повече от дузина от тях (включително министъра на отбраната на Шойгу има вече ЧВК!). Те не са нужни за войната с Украйна. Актьорите, които ги създават, разполагайки със собствени властови ресурси, няма да воюват вечно с Украйна. И те като Пригожин и Герасимов разбират, че войната с Украйна е загубена. Те помпят мускулите си и си мерят членовете (както образно описа тези неща Пригожин) в предчувствие и очакване на гражданска мафиотска война за власт и огромна собственост, огромни богатства, която ще остане без собственик върху руините на клептокрацията на Путин. Казано най-общо само един нечовек воюва с Украйна сега. Между другото, най-богатият в света. Това, което казах още преди 23 години: 

Путинизмът е контролен изстрел в главата на Русия

Сакралната власт на този човек беше сериозно накърнена през последните дни. Два пъти той беше принуден да се огъне под натиска на противопоставящи се мафиотски групи. Два пъти игнориран като кръстник – той вече съвсем не е кръстник за всички ключови играчи. В новия за тях обещаващ дневен ред той неизбежно става все по-малко актуален.

Превод: Faktor.bg