„Фантастичният тъпанар“ и „Бункерният плъх“ породиха порой от подигравки

Дали „Кремълският кръвопиец“ ще предизвика ужас?

Кънчо Кожухаров

В близките дни и месеци президентът на Руската федерация ще претърпи последната си метаморфоза и новият му образ ще бъде трайно фиксиран в общественото съзнание. Парадоксално е, че това отново ще замъгли истинския лик на бившия подполковник.

В началото на Путиновия възход неговите партньори са наясно, че той е корупционер с изключителни заложби, който е обсебен от идеята за забогатяване. И че като продукт на бандитските кръгове в Петербург и съветските тайни служби (което в случая бе почти едно и също) притежава две изключително ценени от тези две общности черти – лоялност към своите и безжалостност към всички останали. 
И затова залагат на него. През 1996-а го представят на семейния кръг на вече отпадащия Елцин и той го засилва нагоре по служебната стълбица, като го назначава за заместник на една от ключовите агенции, които обслужват върховната власт („Управделами президента“).

 През 1998-ма Путин става директор на почти всесилната Федерална служба по безопасността (ФСБ), през август 1999-а Елцин го назначава за председател на правителството на РФ, а на 31 декември с.г. обявява, че излиза в оставка и определя Путин за изпълняващ задълженията на президента.

Коравият пацан и Великият стратег

Междувременно подчинените на Путин тайни служби правят всичко възможно, за да вдигнат неговия рейтинг с оглед предстоящите президентски избори. В Русия най-сигурният начин да те заобичат е да предизвикаш война. Но за война е нужен повод. Подчинената на Путин ФСБ взривява няколко жилищни сгради в Буйнакск (Дагестан), Москва и Волгодонск и хвърля вината за това върху чеченската съпротива. Като председател на правителството Путин оглавява военните операции в Дагестан и започва втората чеченска война.
Пропагандата представи нахлуването в Чечня като голям военен успех. Руснаците изпаднаха във възторг от съобщенията за кланетата и се влюбиха в своя президент. За да поддържа своя имидж, от този момент нататък на Путин му стигаше да говори като корав и печен „пацан“ (млад член на организирана престъпна група) и да действа безмилостно.

Новият президент извади небивал късмет. Заради непрекъснатото увеличаване на цените на петрола и газта в Руската федерация започнаха да текат реки от петродолари. Огромна част от валутата отиваше за превъоръжаване и заплати на военните, още почти толкова – в сметките на Путин и неговите приятели, а от най-малката се облажиха обикновените евро-азиатци. Година след година жизненият им стандарт се повишаваше и те не просто обичаха, а боготворяха Путин. Художниците го рисуваха ту като император, ту като светец; тьотките в разни женски хорове пееха, че мечтаят да забременеят от него; а депутати и телевизионни водещи убеждаваха мужиците, че „Има Путин – има Русия“.

Коравият пацан се къпеше в тяхната любов и докато крадеше милиарди от хазната, кроеше планове как да го заобичат още повече. Двете цели – да стане най-богатият човек в света и да накара всички да се съобразяват с него, доведоха до неколкократни повторения на авантюрата в Чечня. През 2008-а Русия нападна Грузия и отцепи от нея два големи района, през 2012-а Путин направи Барак Обама на глупак и спаси диктатора Башар Асад, за да получи голяма военна база в Сирия, през 2014-а нахлу в Украйна и окупира Крим.
Вманиачените да завладяват чужди територии руснаци го обявиха за Велик стратег.
Западът осъзна, че се е появила нова заплаха, и измисли санкциите.

Фантастичният тъпанар и Бункерният плъх

Полека-лека санкционният валяк притисна РФ, а жизненият стандарт на руснаците се влоши. Еуфорията „Крим – наш!“ избледня, първоначалната радост от сирийската авантюра се стопи при вестта за жестокия разгром, който американците устроиха на руските войски при Дейр-ез-Зор, и по-интелигентните руснаци взеха да се озъртат: „Кой е виновен?“. Тъй като Путин управляваше страната от седемнайсет години, отговорът бе ясен.
Путин сам предизвика преливането на чашата, като въпреки предишните си обещания вдига пенсионната възраст. Макар че предвидливо беше наредил на депутатите да приемат закон за обидите срещу властта, някакъв никому неизвестен провинциалист на всеослушание обяви, че Путин е „сказачний далбайоб“ (фантастичен тъпанар). Още по-тъпите провинциални съдии глобиха закононарушителя, с което раздухаха случката и дребната искра се превърна в пожар. Напише ли сега някой руснак „наш сказачний“, всички разбират за кого се отнася това ласкаво прозвище и автоматично добавят на ум „тъпанар“.
На всичко отгоре Путин публично демонстрира презрението си към евро-азиатците, като организира едно фалшифицирано допитване, с което незаконно анулира досегашните си пет мандата и промени конституцията, за да може да запази властта до края на живота си. Към този стратегически гаф се прибави и ефектът от коронавируса. Първоначално официалната статистика лъжеше руснаците, че са по-здрави от целия останал свят, но когато койките в болниците взеха да не достигат, измамата лъсна. Фантастичният тъпанар така се изплаши за здравето си, че престана да се показва дори по телевизията и се завря в надеждно изолиран бункер. 
Руснаците забравиха за „Фантастичния тъпанар“ и съчиниха нови прозвища: „Абнульониш“ (подигравателно умалителен вариант на „Анулирания“) и „Бункерния плъх“. В коментарите към статиите в „Ехото на Москва“ – единствената останала що-годе независима медия, върху доскоро възхвалявания президент се сипят обидни прозвища, като най-безобидните от тях са „Молеца“, „Фаса“, „плешивия мишок“, „джуджето“.

Смяна на правилата 

На този фон руските тайни служби направиха опит да ликвидират с новичок (бойно отровно вещество) единствения опозиционер, към когото Путин изпитва такава ненавист, че никога не го назовава по име – Алексей Навални. Блестящата акция по проследяването на кандидат-убийците (в която централно място има българинът Христо Грозев) и последвалите телефонни разговори на самия Навални разкриха пълната им некадърност.
Последиците бяха разнопосочни. 
Западът се увери, че Навални е бил абсолютно прав, когато на въпроса „По какво разбирате, че Путин лъже?“, отговорил: „Той си отваря устата.“ Политиците си припомниха безбройните лъжи на Путин: за ликвидирането на химическите оръжия на Башар Асад; за агресията срещу Грузия и отцепването от нея на Южна Осетия и Абхазия; за „вежливите зелени човечета“ в Крим и Източна Украйна – нещо, което две години по-късно той сам опроверга; за сваления малайзийски самолет над Украйна; за „неосведомеността“ на руските военни относно злополучната атака в Дейр-ез-Зор – уж че в нея са участвали бойци от частната военна компания „Вагнер“, а не спезназовци от руското Министерство на отбраната; за намесата в референдума за Брекзит, президентските избори в САЩ и многобройните хакерски атаки срещу редица западни държави; за отравянето на Александър Литвиненко, Сергей Скрипал, Емилиян Гебрев; за редицата убийства, извършени от агенти на ГРУ и ФСБ, и за още много други неща. Това наля масло в огъня на нерешително тлеещото желание най-после да размахат пръст на руския самодържец и да му вгорчат живота, така че всички вкупом подкрепиха Навални.
 
Загубил всякаква надежда, че някой западен държавник някога ще го приеме като равен, руският президент реши да се озъби и нареди да арестуват Навални под измислен предлог още щом самолетът му кацне в Москва. В отговор сътрудниците на опозиционера пуснаха отдавна подготвения филм за чудовищните кражби на Путин, който за три дни бе изгледан от над 60 милиона души. От своя страна Навални реши, че е настъпил моментът Путин да бъде свален, и призова поддръжниците си да излязат на улицата и да протестират.  
Мисля, че в близките дни и седмици ще наблюдаваме рязка смяна на правилата на играта. Маниакално обсебеният от властта и богатството Путин няма да допусне да му отнемат нито едното, нито другото, и ще постъпи както повелява руско-съветската традиция – ще смени правилата на играта по примера на Остап Бендер. За позабравилите съветската класика на Илф и Петров напомням: когато Остап разбира, че ще загуби и последната си партия шах, той сграбчва дъската и трясва с нея противника си по главата.
Разликата е, че Путин държи в ръцете си не шахматна дъска, а цялата военна мощ на Руската федерация; ключа към вечната власт на ФСБ и всички други тайни служби, корупционери и мафиоти; Росгвардия; несметните богатства и безбройните постове във всевъзможни корпорации на своите приятели и олигарси. И най-важното: той разполага с робската покорност на огромното мнозинство от руския народ и неговата коленопреклонна готовност да служи на своя цар-бащица.
А всичко това просто го подканя да размаха калъчката. Не зная дали Путин ще пролее реки от кръв, или уж разбунтувалите се руснаци ще подвият опашка и ще се присъединят към общото стадо. Може би ще му измислят нов прякор – например „Кремълския кръвопиец“ или „Кремълския кръволок“, но Путин няма да падне от власт. Не днес и не при този народ.