Димитър Попов

Тази седмица разбрах, че служебното правителство на Радев ще лобира пред ЕК в полза на Лукойл- Нефтохим и не се изненадах особено. 
Да припомня – благодарение на дерогацията, която правителството на Петков извоюва за доставката на руски нефт в България, Лукойл продължи далаверата с фирмата „Литаско“, за която работи на ишлеме, прецаквайки и държавата, и ЕК, и трупайки милиарди долари печалба за руския бюджет. Имаше обаче едно условие, което от ЕС поставиха за дерогацията – произведените горива да са само за българския пазар, а не за износ. Тази забрана беше логична, тъй като Петков и компания, лобирайки за Лукойл излъгаха, че спирането на руския нефт оставя България без бензини. 

Забраната за внос на руски петрол в ЕС влиза в сила от 1 декември. Значи от тази дата Лукойл вече няма да продава горива на други държави, освен на България. Огромна загуба, тъй като 60% от продукцията си досега руската компания продаваше навън.  И тъй като далаверата спира, руската компания измисли нова сделка – те се връщат 

в България да плащат данъци тук,

а служебното правителство лобира пред ЕК да направи второ изключение за България и руснаците да си изнасят бензините на световните пазари. 

И наистина, служебният министър вече постави пред ЕК въпроса дали това изобщо е нарушение и можем ли ние пак да минем между капките. 

Логично беше от ПП и ДБ – евроатлантиците, да има отпор срещу това цялото правителство и президентът да обслужват руския интерес. Отпор обаче нямаше. Напротив, ясно личи желанието на двете партии да избягват тежка конфронтация с Радев, да се задоволяват с намеци или умерени нападки, но в никой случай да не пресоляват манджата.

Което пък поставя един въпрос, ключово важен за тяхното бъдеще. Той гласи - „Путин и неговия български аватар Радев ли са врага на промяната, или Бойко Борисов?“ Въпросът беше зададен и публично на един от лидерите на ДБ, но не получи отговор. Фактите обаче говорят за раздвоение по този въпрос. Неофициално партиите ПП и ДБ са съюзници на Радев срещу Борисов, а значи помагат и на Путин, който чрез президента

трайно дестабилизира страната, 

превръщайки я постепенно в президентска република по руски образец. Официално обаче те са русофоби и евроатлантици, които не понасят Радев и Путин, и които дори дават оръжие на Украйна. 

Пак официално са непримирими врагове на Борисов и ГЕРБ, неофициално обаче са сродни партии с неговата и са идеологически съмишленици и по войната в Украйна, и по икономическата политика, и по външната политика и НАТО. 

Има нещо доста странно в тази раздвоеност, която при ДБ и ПП вече е норма на поведение. Те ту се подмазват на президента, искайки третия мандат, ту го обвиняват че е руски човек и има особени теории за Крим. По президентските избори миналата година раздвоението пролича особено ясно– ДБ хем издигнаха свой кандидат за президент, хем неофициално навиха симпатизантите си да гласуват за русофила Радев.

ПП също са в странна поза на политическия тепих: те обвиниха Радев, че е свалил правителството им, обаче не посмяха и дума да му кажат за разбирателството с Лукойл или за преговорите с Газпром.

Защо е това двойнствено отношение към Радев на евроатлантическите партии? Защо не смеят да му станат противници дори когато той се държи враждебно към тях? Дали е само заради принципа „врага на моя враг е мой приятел“, или има друга причина?

Ще си позволя да изкажа конспиративна теория, която няма да подкрепя с документи или секретни справки, а само с разсъждения и публична информация.

Струва ми се, че в последните 8 месеца, когато Радев имаше пълен контрол върху всички специални служби, той натрупа много компромати за новите партии на власт и особено за техните лидери. 

Ще припомня, че тази година случаят „Парапетгейт” и слуховете за забавления с пици в полунощ излязоха от НСО. Сделката с „Джемкорп” я провалиха от ДАНС с доклад за връзки на фирмата с руски интереси. От ДАНС също излезе докладът срещу завода за батерии, вкаран в Плана за възстановяване и развитие. Случаят „Машини за гласуване, флашки и техници“ го извадиха ДАНС преди изборите на 2 октомври. По доклад на агенцията бяха изгонени четиримата техници, които държаха кодовете на машините с аргумента, че са политически пристрастни към ДБ. Радев не каза дали това се е отразило на изборите през ноември 2021 година, когато същите техници правеха изборите, но и от ДБ и ПП никак не му се разсърдиха. Напротив, гузно замълчаха. Пак от доклади на ДАНС дойде новината, че правителството на Петков е купувало газ през посредници на силно завишени цени, а информацията стигна и до прокурор. 

Тези случаи минаха през медиите мимоходом, не бяха конкретизирани и персонифицирани от президента, но послужиха за предупреждение, че войната срещу Радев няма да бъде нито лесна, нито безкръвна.

Не знам дали съм прав, че особеното отношение на ПП и ДБ към президента се дължи на 

страха от компроматите,

които той е натрупал за предишното правителство на четворната коалиция. Но като знам манталитета в българската политика си мисля, че Радев вече е прочел Макиавели и знае - власт се пази със страх, а не със сантименти. Сигурно затова не позволи на Петков да смени нито един директор от тайните служби, които са най-мощния инструмент за плашене в държавата.

Почти съм сигурен, че Кирил Петков и компания не са прочели Макиавели, макар със сигурност да изпитат на гърба си всичките му теории. В ДБ обаче е по-различно: там съзнателно се съюзиха с дявола, за да довършат Борисов и сега ще плащат цената, която винаги е свързана с душевни страдания...

Що се отнася до многопартийната демокрация, тя винаги ще е в опасност, докато репресивния апарат е в ръцете на Радев. Вижда се, че той го използва или в личен интерес, или да контролира партии и техните лидери, или да обслужва русофилските си импулси. Ето защо е много важно той да изгуби контрола върху специалните служби колкото може по-скоро. По този въпрос в парламента не би трябвало да има нито една партия „против”.