Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България

Българският президент е на две изключително важни за България посещения в чужбина – в Унгария и в Швейцария. Може би долавяте сарказма ми в горното изречение. Не подценявам ни най-малко важността на двустранните отношения с две европейски държави. Но провеждането на работни посещения в тях, в момент когато в София се провежда тридневен форум на НАТО от най-висока степен на важност, а българският президент не намира и 15 минути, за да произнесе реч пред този форум, буди най-меко казано недоумение. По-силно казано – отсъствието на българския президент от форума си е 

откровено недоразумение, демонстрация
 
Ако излезем обаче от сферата на недоуменията и недоразуменията, има неща, които трябва да ни тревожат далеч повече, като граждани и общество, а именно че българският президент си позволи да навлезе директно и грубо, с бутонките напред, казано на футболен език, на и без това достатъчно разкаляния политически предизборен терен. Включи се от засада и се 

опитва да бележи голове от засада,

но все в полза на прокремълските партии, които и без това представляват около ¾ от регистрираните играчи за мача. Радев си позволява да насърчава анти-НАТО и анти-ЕС говорене във време, когато се провеждат избори „две в едно“, едните от които (европейските) ще оформят лицето на Европа за следващите пет години. Още по-трагичното е, че нито една от основните, претендиращи да бъдат „евроатлантически“, партии в България не изрази официална позиция против подобно поведение и говорене от страна на Радев. Заети в калните борби помежду си, или правещи сметки за достлук с Радев на някакъв по-късен етап от политическата драма, нито една евроатлантическа партия не изрази официално възмущение и неприемливост за подобен политически наратив. Единствено Атлантическият съвет на България заяви ясна и категорична позиция на неприемане и отрицание на подобни изказвания, по същество зловредни за нашата страна.

Очевидно е, че посланията, които Радев изпрати от Будапеща и Берн имат най-вече вътрешнополитическа цел – да помогнат на основните прокремълски играчи на предстоящите избори, но и да бъде съблазнена онази част от българското общество, която се прехласва пред всичко, което има и най-малък досег с „любимата Русия“. Защото ще дойде краят на мандата и ще трябва 

да се прави прокремълска партия

 Ще трябва електорат за нея… За това – нека да го мобилизираме (колко по генералски звучи това – „мобилизираме!“) този електорат още от сега. С един куршум – два заека. 
Да де, ама не е много по генералски, да не говорим, че въобще не е държавнически, да се криеш от основно събитие на организацията, в която членува държавата, чийто президент си. Но няма как да бъде другояче – полуистините и изтърканите от употреба кремълски опорки за мир могат да вървят от Будапеща, но няма как да се кажат в София  пред 400 делегати от 32 държави. Защото моментално ще бъдеш остракиран. И единствените бъдещи дестинации за международни посещения ще останат Иран и Китай. А, и Унгария, да не я забравяме. 
Господин президент, с тези Ваши изказвания правите услуга (волно или неволно, според мен – напълно съзнателно) на зловредни за България вътрешни и външни сили. Няма да Ви припомням чл. 92, ал. 1 от Конституцията на Република България, в който се казва, че „…президентът олицетворява единството на нацията…“. Къде е това единство, което би следвало да олицетворявате и за което трябва да работите ежедневно и ежечасно? Защо с изказванията си наливате

 масло в пропагандната машина на държава-агресор,

 която на всичко отгоре е обявила България за вражеска държава? Защо не се облегнете на демократичните държави от ЕС и съюзниците в НАТО и не дадем отпор на тези зловредни попълзновения към България? Страх ли Ви е от НАТО, г-н президент?