В руския политически живот, в руската държавност е скрито тъмно, ирационално начало и то преобръща всички теории за политическия рационализъм, то не се поддава на никакви рационални обяснения.
Н.А. Бердяев*

Защо никой не иска да изведе Русия от мрака и ужаса на концлагера? Защото народът ще го обеси на портите и ще се върне обратно на наровете.
М.М. Жванецки**

Виталий Гинзбург, kasparov.ru


Путин провъзгласи за цел на "спецоперацията" демилитаризацията и денацификацията на Украйна. Защитата на интересите на нейните граждани, преди всичко на руснаците и рескоезичните.
На практика това се свежда до убийства, зверства, грабеж и разрушение на рускоезичните градове.
Неговите единомишленици 

търсят "смисъла на руснака национална идея" в специоперацията

 В техните представи войната е руската национална идея!
При това тя важи за всички житейски ситуации, дори и ако изведнъж свърши салама.. 
Войната в техните представи е визитната картичка на Русия свят.
Но на практика РУСКИЯТ МИР (игрословица с думата "мир", която на руски означава "свят" и "мир"-бел. ред) дойде в Украйна като РУСКАТА ВОЙНА.
Това не е просто лъжа, глупост или коварство. От тях има достатъчно, при това на повърхността.
В случая те прикриват фундаментална, съдържателна, родова черта на Руския свят - неговият ИРАЦИОНАЛИЗЪМ. Ирационализмът толкова точно и лаконично характеризира Русия, че той дори трябва да бъде структуриран.
Преди всичко, в основата на руския рационализъм е ирационално - голямата територия. 
Рискувам да не бъда разбран, но съм дълбоко убеден в това.
Видимо, за същото е мислил и император Александър II, който е казал, че "да се управлява Русия не е сложно, но е съвършено безполезно".
Именно за това е писал Бердяев - да се управлява рационално тази територия от Зимния дворец, а още по-малко от Кремъл, е невъзможно.
Резултатът е предварително предопределен.
"В Русия е възможно само това: "Вяра православна, власт самодържавна!" (Михаил Булгаков, "Бялата гвардия"-бел. ред)
Всеки опит да бъде рационализирана тази парадигма води до подобряване на качеството на живот, но едновременно води до загуба на величие.
И тук с пълна сила сработва

 Руската Матрица с нейната имперскост,

 антиличностност и желание да получи реванш за "най-голямата геополитическа катастрофа" (цитат от В. Путин за оценката му за разпада на СССР-бел. ред) При абсолютно немотивирана от рационални аргументи. 
А после това започва да циркулира в затворен исторически кръг.
На тази територия се е формирала ирационална политическа система. Тя, за разлика от други държави, е построена не отдолу нагоре, а наопаки.
При това, независимо от двете политически катастрофи от последните 105 години и свързаните с това опити за обновление, нито СССР, нито Руската федерация юридически някога са били "основавани" в рамките на легитимен демократичен процес.
А такава държава постоянно търси приемственост с отхвърлената от самата нея предишна система и всички твърдят, че това е рационално.
"На опонентите на РФ в света просто не им трябва такава голяма страна като Русия", провъзгласява Владимир Путин. Но не привежда никакви аргументи за ползите от тази огромност за "дълбинния народ".
Може би, те просто не съществуват. Защото цялата тази политическа система се базира на ирационална икономика.
Можем безкрайно да говорим за неконкурентноспособната руска икономика, да изброяваме причините за това, защо тя не е в състояние да осигури дори средно ниво на живот. Но най-важното е, че тя има 

два основни родилни дефекта

Първо, това е икономика, оперираща на всички нива с неограничени ресурси. И докато това не бъде преодоляно, никакво рационално начало не може да вземе връх. Защото всяка дейност, всяко управление предполага именно разбиране за ограничеността на ресурсите. Всякакви ресурси, но на първо място на човешки капитал и на човешки живот. Което, естествено, повишава цената им и мотивира към съзидание.
А вторият родилен дефект, функционалният е, че това не е икономика на съзиданието, а икономика на грабежа.
На мен са ми набивали в съзнанието етапите на съветската история, основани или на фазите на строителството на социализма, или на качествата ни личността на съответния съветски вожд.
А всъщност, съветската история е

историята на ЧЕТИРИТЕ ГРАБЕЖА:

- Грабежа на държавата и руския елит след революцията
- Грабежа на средната класа първо през 1918 година и след това в периода на колективизацията
- Тоталния грабеж в годините на репресиите
- И последвалия  грабеж, продължаващ до ден днешен
Тогава да се чудим ли на мародерството на руската армия на всички нива, включително масовия грабеж на зърно и селскостопанска техника от окупираните територии на Украйна?
И над цялата тази конструкция цари Руският дух - носителят на ирационализма.
Квинтесенцията на Руския Дух е противопоставянето на здравия смисъл. Именно тук можем да намерим най-простия отговор на извечния въпрос за "загадъчната руска душа".
И за това, какъв е ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ в разпалването на войната против Украйна.
"Трябва да си действително велик човек, за да съумееш да устоиш даже против здравия смисъл" (Фьодор Достоевски, "Бесове" - бел. ред).
Против Достоевския съм безсилен.
Можем безкрайно да изброяваме категориите характеризиращи Руския Дух: безапелационност, ретроспективност, покорност и послушание на властите, деструктивност, егоцентризъм, противопоставяне на традиционните (консервативни) и базови ценности, особено, ирационално отношение към човешкия живот, смъртта и времето. Приоритет на справедливостта и понятията вместо приоритет на правото, култивиране на образа на врага и, съответно, генериране на ненавист.
Целият списък не може да се побере в рамките на тази статия.
Феноменът на Руския Дух се състои преди всичко в 

претоварване на съзнанието

То дори не се раздвоява, а се разкъсва между виртуалното величие, жалката реалност и осъзнаването на отсъствието на понятен изход от това противоречие. 
Светът на неудачниците се бунтува против чуждия успех, възпроизвежда деструктивност, която води нейния носител към още по-непълноценен живот, поражда още по-голяма ненавист и го потапя в антиутопия.
Руският свят днес е разделен на две: ГОЛЯМ и малък руски свят.

ГОЛЕМИЯТ РУСКИ СВЯТ

 постигна признати висоти, при това, често, приживе неговите представители, меко казано, не бяха оценени по достойнство от малкия руски свят.
Малкият плебейски руски свят е смазал големия, но се опитва да го използва вместо щит. Той се характеризира с ирационално отношение към културата.
Провъзгласявайки себе си за главен защитник на ВЕЛИКАТА РУСКА КУЛТУРА, той едновременно с това допуска удивителни неща.
В ГОЛЕМИЯ РУСКИ СВЯТ са създали Ермитажа. Но когато по време на обиска във вилата на италианския дизайнер Ланфранко Чирилло откриват произведения на изкуството от колекцията на "Ермитажа" веднага възникват въпроси: Как е станало това? Кой от малкия руски свят го е направил? И как се отнася това към ВЕЛИКАТА РУСКА КУЛТУРА?
Руският Свят, безусловно, е в криза. Усилията на неговите ирационални радетели му нанасят непоправими щети. Той е въведен в състояние на ПЕТ ДЕ: 
-  ДЕградира
- ДЕстабилизира се
- ДЕлегитимира се
- ДЕзинтегрира се. 
- Неговите елити са ДЕмотивирани.
И в създадената ситуация той има избор само между лошия вариант (смут) и много лошия вариант (бунт).
Този избор предстои да направи народа в условия, в които властта, която се опитва да сведе Руския свят до размерите на двор, е пратила някои от най-добрите му представители в затвора, други е изпратила на филоскофския кораб, трети е убила, а ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ e качила на РУСКИЯ ВОЕНЕН КОРАБ.
А накъде плува той знаем всички ("Русский военный корабль, иди на х...й", е станалата световно известна фраза на украинските защитници на Змийския остров на предложението да се предадат на руския военен кораб или ще бъдат убити-бел. ред).
P. S.
"...в основата на нашата държавна политика лежат не държавнически разум и смисъл, а нещо ирационално и фантастично, това особено остро се чувства в последно време"
Николай Бердяев, "Съдбата на Русия", 1917 година

*Николай Бердяев, 1874-1948, руски философ и публицист, една от водещите фигури на движението, сложило начало на т.нар. „Руски философско-религиозен ренесанс“
**Михаил Жванецки, 1934-2020, руски писател-сатирик от еврейски произход, роден в Одеса