Кънчо Кожухаров

Историята на Русия е рамкирана от две парвенюта, притежаващи върховната власт над нея – император Петър I или Петър Велики, или – още по-точно – потомъкът на Андрей Кобила и Фьодор Кошка, който нарекъл себе си Романов; и Владимир Путин. Първият насадил у поданиците си професионалния алкохолизъм и робското подчинение, а вторият е на път да ликвидира всички кълнове на цивилизацията, поникнали след разпада на СССР.

Първият император

След като година и половина обикалял из Европа, бъдещият Петър I предприел драстични мерки, за да цивилизова вмирисаните си боляри, да индустриализира изостаналата си държава и да си гарантира, че колегите му по трон ще го приемат на равна нога. Но тъй като собствената му цивилизованост стигала само колкото за външно лустро, резултатите били съмнителни.

За да убеди европейците, че Русия е нормална държава, Петър I, когото Лев Толстой описал така: „Беснеещият, пиян, изгнил от сифилиса звяр четвърт столетие погубвал хората, екзекутирал, изгарял, закопавал ги живи в земята, пратил в заточение жена си, разпътничал, мъжеложствал...“ , създал дворянската прослойка. Руските дворяни не били благородници в истинския смисъл на думата. Те нямали заслуги на военното или държавническото поприще, а единствено като лакеи или сексуални партньори на развратния Петър. За да може да ги сваля и въздига по свое желание, властващият психопат създал т.нар. „Табела за ранговете“, поставяйки началото на свръхбюрократизацията на страната. Имало и някои приятни изключения, като Александър Меншиков, когото Петър въздигнал в княжеско звание не само защото бил негов любовник, но и заради военните му успехи.

Индустриализирането на страната също имало сенчеста страна. За да осигури работна ръка за фабриките, Петър превърнал поданиците си в крепостни роби. А за да стимулира добрата служба на работниците и войниците си, въвел задължителна дажба алкохол, превръщайки разпространения сред повечето от тях порок във всеобщ манталитет. 

Затова пък маниакално луксозната резиденция в Петергоф (бившия Петродворец) с нейните пищни фонтани и позлатени статуи и стени се превърнала в образец за кохортата тирани и самодръжци, които през следващите три века щели да управляват държавата. Жаждата на Петър I за лукс и многобройните му нововъведения оставили страната не само материално разорена, но и морално-битово разложена. Само 6-7 години след смъртта му неговият знаменит флот изгнил, а в настъпилото безвремие страната на няколко пъти попадала под властта на чужденци. 
Основната му историческа заслуга е, че точно преди три века (1721 г.) той издал указ, с който въвел в употреба измисленото название „Российская империя“ и накарал да пришият към него удобно преиначена и също така измислена история. Нека си затворим очите за въпроса дали по този начин парвенюто император не е превърнал своята империя в държава парвеню и да прескочим през три века направо в съвременността.

Последният пожизнен президент

В много отношения – като започнем от външния вид и свършим с ентусиазма за работа – Владимир Путин е епигон и карикатура на Петър I, но между тях има и доста общо. Например страстта към лукс и заграбване на чужди територии.
Ала за разлика от Петър, който все пак бил потомък на болярин, Путин произлиза от простолюдието – в най-дълбокия и долен смисъл на тази дума. Вероятно точно заради това, след като се оказва на върха на държавата, Путин докарва парвенющината си до далеч по-големи висоти. И тук нямам предвид безумното съчетание от луксозни мебели, игрални автомати и позлатени четки за чистене на тоалетни чинии, което видяхме във филма за двореца в Геленджик, макар и то да е показателно.

Не. Путин започна президентския си живот с мерака западните му партньори да го признаят за един от тях, а Руската федерация (или РФ – името, до което деградира Руската империя, след като мина през стадия „СССР“) – за цивилизована държава, която заедно със САЩ ще определя съдбините на света. Провали го не друго, а манталитетът му на уличен бандит, който е успял да влезе в тайните служби, за да присвоява и да граби по-успешно. Към това се прибави и имперската агресивност на неуспешен, но амбициозен шпионин.

Колкото и да не им се щеше, западните политици нямаше как да си затворят очите за истинските му качества, след като той изпълзя като въшка на челото на огромната държава и си въобрази, че е Петър I и Сталин в едно лице. Още повече че Путин продължава да живее с представата, че може да говори едно у дома и друго навън. И докато през 2014-а се кълнеше пред Запада, че Русия няма нищо общо с агресията срещу Украйна и незаконната анексия на Крим, през 2015-а реши да се изфука пред руснаците, че е заповядал да се пребазират ядрени ракети на току-що заграбения полуостров.
Руснаците, според които да ограбиш съседа си е свято дело, а той да ти направи нещо лошо – непростим грях, изпаднаха в неописуем възторг. Западът скръцна със зъби и извади икономическите санкции. Бавно-бавно, защото не му се щеше да си разваля рахатлъка заради разпасалия се агресор. Ала агресорът е като наркоман – веднъж започнал, не може да спре. И старата западна доктрина за сдържане на СССР се възроди в нов вариант, а санкциите заваляха.

Обсебен от разграбването на националните богатства, Путин престана да се интересува от жизненото състояние на руснаците. Тези дни безработните в РФ са над 4,3 милиона, а живеещите под чертата на бедността гонят 19 милиона, като тенденцията е всяка година те да се увеличават с над 1 милион. Озверели от увеличаването на пенсионната възраст руснаците престанаха да смятат Путин за полубог и го обсипаха с подигравки. А на всичко отгоре Навални пусна филма за неговия дворец в Крим, след което положението стана неудържимо. 
Във филма си Навални излага случая с двореца в Геленджик – огромен подкуп (над 1 милиард долара!), даден на Путин от неколцина олигарси, с който те са му се отплатили за безкрайните корупционни възможности, създадени специално за тях от руския президент. При това документите за собствеността не са оформени на името на президента, а на група негови доверени лица – така наречените „джобове на Путин“ от типа на печално известния Ролдугин, който уж беше накупил виолончела за над 2 милиарда долара.

Посмешището

Критерият, че дадена държавна система се е провалила, не е, че тя прави грешки. По-важното е как реагира на тези грешки. А в случая с филма на Навални руските пропагандисти и лично Путин се издъниха както никога досега. 
Филмът бе пуснат на 19 януари – деня, в който Навални се завърна в Русия и бе арестуван още на летището, а по-късно и хвърлен в затвора по измислени обвинения. Как реагира системата?

На следващия ден, когато гледанията на филма в „Ютуб“ вече гонеха 20 милиона, Сергей Марков – отявлен блюдолизец, политолог, професор и директор на Института за политически изследвания, публикува обяснението „Това е дворец. Но не е на Путин“ (вж. блога на Марков 9 (20+) Facebook). В него Марков обяснява, че да, това е дворец, но той не бил на Путин, защото: 1) Путин се бил отказал от него, тъй като щяло да бъде нескромно от негова страна; 2) не всички участващи във финансирането на строежа и обзавеждането били негови лични приятели; 3) било се разбрало за двореца; 4) Путин до края на живота си нямало да може да се наслаждава на прелестите на частния живот; 5) той нямало да стане глава на ОПЕК и затова нямало да се нуждае от място, където да посреща в частен порядък световните лидери и арабските шейхове. Както виждате, пред руския професор Марков нашият Иво Христов ряпа да яде.

Последва взрив от смях и всички се захванаха да дъвчат кокалите на злополучния професор, като почти забравиха за главния виновник. Журналистите обърнаха внимание на читателите, че в двореца има пушалня за наргилета, подземна хокейна площадка, плувен басейн, цех за обработка на яйца, казино, джакузи, стая за калолечение, пилон за стриптийз, но няма библиотека. Така де, защо му е на такъв интелект да чете книги? 

Междувременно броят на изгледалите филма на Навални растеше, а рейтингът на президента падаше. Наложи се Путин да излезе от бункера и да отговори на въпросите на група студенти. За беда и той се замота като пате в кълчища. По същество витиеватите му фрази само потвърдиха изнесеното във филма.
Накрая, след като зрителите станаха над 100 милиона, Кремъл предприе спасителна акция. На 30 януари близкият приятел на Путин, олигархът Аркадий Ротенберг заяви, че той е собственикът на двореца и че до година и половина-две щял да го преустрои в хотел с апартаменти. Е, Ротенберг не показа никакъв документ за собственост и не обясни как ще избие вложените в „хотела“ (с 16 подземни етажа!) пари, така че пропагандната система на Путин за пореден път показа пълната си несъстоятелност и рейтингът му главоломно се смъкна надолу.

Плашилото

За негов късмет злопаметният епигон на Петър I успя да си отмъсти почти веднага. Системата на „силоваците“, която градеше още от първия си миг във властта, се стовари върху обикновените руснаци, излезли по улиците, за да протестират срещу незаконния арест на Навални, а сетне и срещу поръчковата присъда. Но аз не мисля, че Путин ще се задоволи със стотиците пребити и над десетте хиляди арестувани.
Според по-меката прогноза за задаващите се събития той ще се опита да пречупи духа на малобройната прослойка от мислещи руснаци, а според по-твърдата – да я унищожи частично или изцяло. В най-добрия случай колективният Путин – кръгът от хора, които информират, бранят и ръководят индивида Путин – ще прецени, че е настъпил моментът да се отърве от станалия твърде неудобен и застоен самодържец.
Именно тези хора ще решат дали Путин ще остане в паметта на руснаците като плашило или като масов насилник и убиец.