Димитър Попов

Напрежението между НАТО и Русия в последните месеци уплаши много хора, че е възможна ядрена война. Знам че и в България милиони следяха със свити сърца какво се случва между Байдън и Путин. Пресмятаха километрите до Крим, умуваха кога ще паднат първите ракети у нас. Ситуацията им приличаше ту на Кубинската криза, ту на възхода на Хитлер. Мнозина с по-слаби нерви направо изключиха телевизорите.
Е, Русия нахлу в Украйна, войната там започна и там ще завърши. Апокалиптичния сценарий няма да се сбъдне. Тази война не е края нито на САЩ и НАТО, нито на Русия, нито на планетата Земя. Путин, макар и на ръба на психическото си равновесие, не е загубил здравия си разум. Няма да нападне нито нас, нито друга държава от НАТО. И за да стане по-ясно, трябва да напомня предисторията на тази криза, която се разиграва пред очите ни.

Путин често е наричан диктатор, самодържец, император - все титли, които той сигурно иска да има, но които няма как да придобие без

 да възстанови империята от времената на СССР

 Предполагам, че го е разбрал веднага след като стана президент. Бившите съветски републики го разбраха по-късно. Някои от тях доброволно му целунаха ръка, други обаче, като Грузия и Украйна, потърсиха закрила в НАТО. С Грузия Путин се справи лесно. С Украйна обаче, която е не само най-голямата по територия и население, но и със стратегически важно място в Европа, той 

удари на камък

 Конкурентите от САЩ вече ги бяха изпреварили, договора за безмитна търговия с ЕС беше на масата в Киев. След загубата на Литва, Латвия и Естония, не можем да загубим и Украйна, написа неговият идеолог Дугин. И Путин окупира Крим. Така отложи решението на проблема с няколко години и пресече опитите на Украйна да му се изплъзне съвсем.
Златното време за Путин и неговите императорски амбиции дойде с президентството на Тръмп. Той по някаква причина много обичаше Путин. Толкова го обичаше, че беше готов да признае Крим за руски и да разтури НАТО. Двете точки бяха първи в руския дневен ред също. И ако Конгресът във Вашингтон не беше забранил на Тръмп да извади страната от НАТО, Путин щеше да стане император още преди 5 години. 
Като разбраха за тайната любов на Тръмп, конгресмените наредиха президентът да не остава насаме с Путин. Любовта обаче не признава граници и двамата се срещнаха. Какво са си говорили все още е тайна. От руски източници се разбра, че Путин е поискал обичайното – стопроцентова руска зона на влияние в Украйна и изтегляне на НАТО от Литва, Латвия, Естония, Румъния и България. Тръмп е обещал, после направи каквото можа човека: не изпълни решение на Конгреса за въоръжаване на Украйна с ракети; 

докара НАТО до мозъчна смърт

 Ако имаше втори мандат, щеше да направи много повече, обаче той загуби изборите и така завърши тяхната любов…
За разлика от „гълъбите” Обама и Тръмп, следващият президент Джо Байдън се оказа „ястреб”. Въпреки намеците за деменция, той е паметлив човек: не беше забравил Империята на злото и мераците на Путин да я възстанови. Затова го каза ясно - СССР няма да се върне на политическата карта, след което в Украйна пристигнаха много американци плюс  1500 тона оръжия за украинската армия.
И тогава Путин разбра, че няма да получи това, което иска с договаряне, та избра нова тактика - войната. Така се роди ултиматумът му в края на миналата година - да му оставят Украйна и всички бивши съветски републики като изключителна руска зона на влияние; НАТО да изтегли своите въоръжения и военни части от Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния и България, а последните да придобият статут на неутрални държави по примера на Финландия. Номинално разбира се, те да членуват в НАТО, но на практика да не разчитат изцяло на американска закрила. Нещо като „втора ръка” съюзници. Така нямало да им хрумне да нападнат Русия. И понеже беше изнервен, казал: или Байдън изпълнява тези условия, или ще направя чудото, дето никой още не го е виждал...Демек 

ядрена война

Байдън освен паметлив, излезе и човек с характер. Заплахите от война изобщо не го стреснаха. Той обеща да изпрати още войски в Източна Европа, и то в държавите, изредени в руския ултиматум. НАТО е готов да защити всеки свой член от агресия, каза Столтенберг. Неутрални членове на НАТО няма да има. Що се отнася до Украйна, тъй като тя не е член на алианса, няма да я защитим, ако някой я нападне, му казал Байдън. Но ще наложим тежки санкции на агресора, а ти такива още не си виждал. 
В Кремъл е имало известно двоумене, накрая императорът решил, че Украйна му се полага като утешителна военна плячка и значи ще изпрати танковете в Киев.Така, образно казано, преговорите между двамата завършили. 
След тях събитията се развиха по известния начин - войната в Украйна вече е факт, НАТО не се намесва, а икономическите санкции влизат в сила. Любителите на конспирациите може да помислят, че САЩ и Русия са направили сделка на гърба на Украйна, а санкциите са проформа, защото няма да навредят на руската икономика. Загадъчно ще ви подхвърлят също, че Газпромбанк не е в списъка на санкционираните банки, а през нея вървят парите от продажбите на петрол и газ. Такива теории ги мислят в Кремъл за забавление. Те сега имат право да се радват: откъсват още територии от съседите, свързват Крим с Русия по земя, свалят правителството в Киев и слагат свое, а цената, която ще платят, икономически е съвсем поносима. 
Иначе знаят, че Русия ще издържи с големите резерви от долари и злато, които е натрупала, само една година. След това санкциите ще засегнат много сектори на икономиката, включително военния, и особено космическия. Но на кого му пука сега, нали побеждават в Украйна! Москва поставя под контрол последната немирна провинция и

 Путин става император

 Той е гений, както казва влюбеният в него Тръмп. Догодина пак ще направи някоя война, която да платят унизените американци с техните глупави санкции!
Така го разбира Тръмп, вероятно така го разбират и в Кремъл. Обаче този път грешат. Други заплахи се очертават на хоризонта и те са далеч по неприятни за Русия и за нейния кандидат-император от икономическите санкции.
Първо, благодарение на украинската криза 

САЩ си върнаха ролята на водеща световна сила, 

бореща се за мир, за независимост на народите и за човешки права. Тази роля американците я бяха загубили при Буш, Обама и Тръмп. Сега, заради кризата в Украйна всички - и в Европа, и в Азия, и в Южна Америка, знаят колко близо до унищожение е земята, когато диктатори като Путин размахват ядрени оръжия и нападат своите съседи. Подкрепата за САЩ в тази битка е подкрепа за световния полицай, който пази улицата от бандити. Иначе казано – 

Русия пак е империя на злото, 

САЩ пак е начело на добрите. Сега американците ще имат шанса да възродят ООН и другите международни организации под своя патронаж. В някакъв смисъл американската хегемония, която Путин смяташе за прекратена, се завръща отново.
Второ, Байдън реанимира НАТО.  Дори почти напусналата алианса Турция се завърна в съюза с подвита опашка, готова да блокира  руски бойни кораби на Босфора. Силно зависимата от руски газ Германия вече е в лагера на твърдите противници на Путин, а Франция изпрати войски до руската граница. НАТО ще се разшири с двама нови членове - Финландия и Швеция, а това означава нови американски оръжия до руската граница. И за капак – всички членове на алианса увеличават военните си бюджети до 2% още тази година.
Така че този път цената за Русия ще е хем икономическа, хем политическа. Икономическата ще я платят руснаците с недоимък, но те на глад са свикнали. Политическата цена обаче ще я плаща императорът, и както става винаги в Русия, тя ще има екзистенциално-летални измерения...